Автор Тема: Нива на съзнанието  (Прочетена 284 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Imago

  • Домакин
  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 1055
  • Пол: Мъж
    • Профил
Нива на съзнанието
« -: 5 декември 2019 08:50:03, четвъртък »
Вяса-бхашя І.1

Равнищата на съзнанието са поривно (кшипта), притъпено (мудха), разсейвано (викшипта), еднонасочено (екагра) и потиснато (нируддха). Тук в плоскостта на разсейваното съзнание медитацията, придружена от акт на разсейване, не се намира в [благоприятна за постигането на] Йога среда. Тази [медитация] обаче, която в плоскостта на еднонасоченото съзнание озарява реално съществуващия обект и унищожава увлеченията, която разслабва кармичните връзки и е обърната с лице към потискането, е известна като когнитивна (сампраджнята) Йога.
Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
0888 07 56 14

Неактивен Imago

  • Домакин
  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 1055
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Нива на съзнанието
« Отговор #1 -: 5 декември 2019 08:50:14, четвъртък »
Бхасвати І.1

И така, Йога е самоовладяване (самадхи в смисъл на самадхана), засягащо всички равнища (сарвабхаума) на съзнанието, отбелязани като поривно и т.н. Равнищата на съзнанието са подчинени състояния на съзнанието. Поради своята подчиненост на нагласите съзнанието се намира в едно от тези състояния – именно това наричаме битийна плоскост на съзнанието. Плоскостите на съзнанието са пет – според това дали съзнанието е поривно, дали е притъпено, дали е [инцидентно] разсейвано, дали е еднонасочено или потиснато. Поривното (захвърленото в емпиричния свят) съзнание е това, което пребивава в модуса (плоскостта) на метежността; по същия начин притъпеното и останалите. Ако съзнанието тук притежава свойства, зависещи от нагласите, и е лишено от желанието да овладее метафизическите истини, ако винаги е нестабилно и греши, тогава говорим за модус на поривното (отдаденото на светските удоволствия) съзнание.

По същия начин плоскост на забравата е това състояние на притъпеното съзнание, подчинено преди всичко на илюзиите, слепите страсти и т.н.

Съзнанието, което е специфизирано от изригване на поривното [съзнание, образува] плоскостта на разсейваното [съзнание]. Тук се наблюдава по някое случайно овладяване на съзнанието, желание за подобно овладяване и овладяване на знанието за метафизическите принципи.

Плоскостта на съсредоточеното [в една същност съзнание] е състояние на съзнанието, което винаги се характеризира със стабилност по отношение на визирания обект.

Плоскостта на потиснатото [съзнание] е състояние на съзнанието, за което е характерно потискане на всички модификации [на съзнанието].

Йога е именно самоовладяване на съзнанието (читта-самадхи).

– Поради своята универсалност Йога би могла да се появи и в петте плоскости на съзнанието. В такъв случай би трябвало да говорим за самоовладяване на съзнанието и в плоскостта на поривното и притъпеното [съзнание], които са подчинени на силата, алчността и илюзиите.

– Това не е така, защото при тези две състояния не може да става и дума за възникване на еманципацията.
– Тогава тя би трябвало да възникне в инцидентно разсейваното съзнание.

– Това състояние на отворено към метафизическите същности съзнание (четас) се отбелязва като равнище на подлежащото на разсейване съзнание, което е зависимо от отвращението към такива атрибути на силата като бойната колесница и т.н. То обаче може да бъде придружено от акт на разсейване, т.е. да бъде вторично подложено на действието на разсейващи фактори, които при него са се стабилизирали под формата на неунищожени нагласи. Медитативното овладяване на подобно положено в плоскостта на разсейването съзнание също не може да бъде в правилния локус на Йога, а следователно не се намира и в локуса на еманципацията. Самоовладяването в плоскостта на разсейваното съзнание е изложено на рискове. Когато характеризираното по подобен начин като средство за постигане на еманципацията съзнание попадне под властта на разсейващите фактори, тогава, подобно на непросветения човек от тълпата (пртхаг-джана), то се лишава от възможността адекватно да постигне знанието за метафизическите истини.

Родената в плоскостта на съсредоточеното съзнание медитация озарява = отчетливо разпознава реално съществуващия обект = метафизическата същност. Смисълът е, че безпогрешното разбиране на предметите, чиято метафизическа основа ни избягва, се постига чрез тази трансцендентална мъдрост. Така например, изразът „унищожава увлеченията“ означава, че постигането на знанието за метафизическите принципи [унищожава] екзистенциалните увлечения, незнанието и т.н. Упражняването на Йога следователно разрушава привързаностите, разслабва кармичните връзки поради дезактивирането на карма (дейността), причина за която са увлеченията. Ето как потискането прави възможно унищожаването на всички модификации [на съзнанието]. Затова тази Йога е мъдро-когнитивна (сампраджнята).
Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
0888 07 56 14

Неактивен Imago

  • Домакин
  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 1055
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Нива на съзнанието
« Отговор #2 -: 5 декември 2019 08:50:35, четвъртък »
Таттва-вайшаради І.1

Изразът всички равнища включва и тези състояния на съзнанието, които ще бъдат описани по-късно, а именно мадхумати, мадхупратика и вишока, в които самото съзнание се редуцира до състоянието на остатъчна нагласа. Йога, отбелязвана като потискане на [модификациите на] съзнанието, обхваща всички равнища и се намира във всички тях; не такава обаче е [помощната] медитация, която е само част (вътрешен елемент) от Йога. Допускането, че йога е самадхи, е само средство за изясняване на етимологията. Единственото намерение [на коментатора] е да подчертае разликата между част и цяло, докато висшият смисъл на думата йога е следният: В качеството си на потискане на модификациите на съзнанието йога е инструмент за успешна дейност. Тези, които разглеждат потискането като зависещо също и от Аза, защото модификациите са знания, чиято субстратна основа е Азът, биват опровергани посредством израза: „свойство на съзнанието“, където с думата съзнание се отбелязва интелектът (буддхи) като вътрешен орган. Съзнателната Сила (чит-шакти), която е устойчива, вечна и неподлежаща на еволюционни изменения, не може да притежава свойството знание, интелектът обаче би могъл, това е смисълът.

– Да допуснем, че това е така. Но щом йога пронизва всички плоскости, тогава поривността, притъпеността и разсейването, които са също плоскости на съзнанието, би трябвало да спадат към средствата за потискане на модификациите на съзнанието, а следователно и към йога.

– За да се избегнат съмненията в това отношение, коментаторът споменава плоскостите, които трябва да бъдат отхвърлени [като неподходяща среда за развитието на Йога], а именно кшипта и т.н.

Кшипта (поривно, захвърлено в битието, въвлечено) [е това съзнание, което] е винаги абсолютно нестабилно поради това, че енергията (раджас) е разхвърляна по едни или други обекти.

Мудха (забравящо, глупаво, притъпено) [е това съзнание, което] поради преобладаването на тамас (инерция, мрак) притежава модификацията на дълбокия сън.

Викшипта (разсейвано, инцидентно възбудено) е нещо различно от кшипта. Разликата се състои в това, че понякога е налице стабилност на това, което в преобладаващата си част е нестабилно. И тази преобладаваща нестабилност е или спонтанна, или пък се обяснява като породена от болести, неразположение и други пречки.

Екагра (съсредоточено) [е това съзнание, което] е еднонасочено, праволинейно.
Нируддха (потиснато) е съзнанието, което в качеството си на диспозиционален остатък (т.е. превърнало се в остатъчна нагласа) се характеризира с пълен комплект потиснати модификации.

Тук не се отрича йогичността (йогатва) на кшипта и мудха, т.е. на първите две равнища на съзнанието, макар че те са твърде далеч от това да бъдат причислени към Йога, защото въпреки съществуването на относително потискане, при тях отношението между висшето благо и неговото основание липсва, а и защото те притежават способността да се противопоставят на това [потискане]. Йогичността на викшипта обаче явно се отрича поради съществуващото предубеждение, че там нито един реално съществуващ обект не може да бъде предмет на стабилна медитация.

По този повод коментаторът казва: „тук“, сред тях. Медитацията в плоскостта на разсейваното съзнание означава, че стабилността в осъзнаването на който и да е реално съществуващ обект не е в локуса на Йога.

– Защо?

– Защото когато обектът се окаже в различен локус, за който е характерно състоянието на разсейване, собствената му форма трудно се схваща в този несходен локус, докато преди резултатът е бил налице.1 Защото семе, което е било дори три или четири мига в огнището, не може да покълне. Това е смисълът.

– Щом медитацията, придружена от акт на разсейване, не е йога, тогава коя е такава?

– „Тази [медитация] обаче, която в плоскостта на съсредоточеното [съзнание]“, и т.н. Думата бхута (реалия) изключва нещата, притежаващи илюзорна реалност. Модификацията на дълбокия сън също става еднонасочена в собствената си опора и обект – реалията тамас; ето защо е казано [че реалията трябва да бъде] сат (съществуваща, просветлена, истинна). Изключително мощната саттва е красота, а изобилието от тамас е грозота, защото той е причина за екзистенциалната мъка.

Осветляването (дйота), което е фактически знание за метафизическите принципи, изхожда или от каноничните текстове (агама), или от извода (анумана), които са косвени, а не преки [инструменти] за отстраняване на неведението (авидя); защото двете луни [които ни се привиждат при разстроено зрение] и пространствените илюзии не могат да бъдат отстранени [с авторитетни или изводни средства]. Затова е използуван префиксът пра, който придава на озаряването (прадйота) смисъла на нещо превъзходно и непосредствено.
Егоизмът и другите екзистенциални увлечения се коренят в неведението. Възходът на знанието се извършва посредством знание и под формата на отстраняване на незнанието, защото неведението и другите екзистенциални увлечения не могат да се самоотстранят, тъй като е налице противоречие, а и поради това, че тук се изисква унищожаване на причината. Затова е казано: „и унищожава [увлеченията]“.

Затова [Йога] разслабва и кармичните връзки. Това, което се има предвид тук, са отдалечените действия (карма), защото причините се натрупват в следствието. „Разслабва“ означава „прави невъзможно пораждането на следствието“. Затова по-късно ще се отбележи: „При наличието на корен е налице съзряване.“
Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
0888 07 56 14

Неактивен Imago

  • Домакин
  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 1055
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Нива на съзнанието
« Отговор #3 -: 5 декември 2019 08:50:49, четвъртък »
Рахася І.1

[Преминаваме към анализа на равнищата на съзнанието.] Нестабилно означава подвижно; спонтанно = обусловено от собствената си природа. Кога [съзнанието] не би могло да се надига? Отговор – [когато се е превърнало в] диспозиционален остатък.

Метежност – състояние, в което съзнанието е препълнено с фатални предмети [и в този смисъл единственият предмет на съзнанието е невидимата сила (адршта) на кармичния депозит]. Забрава – състояние, в което единственият предмет, който се схваща [е тамас и доведеното до това инертно състояние съзнание наподобява пълното бездействие на Пуруша в състоянието на дълбок сън без съновидения и се намира под юрисдикцията на Съзнателния Принцип, който твори образите в сънищата]. Въпреки [съществуването на относително потискане] – тук трябва да се добави – и въпреки че са относително ориентирани към съзнателния принцип, [те не могат да бъдат причислени към Йога] защото притежават способността да се противопоставят, с други думи, да унищожават състоянията на потискане и еднонасочена [ориентация към Единния Принцип].

[Отговорът на въпроса защо медитацията в плоскостта на разсейваното съзнание не се намира в локуса на Йога е даден с помощта на понятието] упасарджанибхутата (придруженост от нещо), което означава [че медитацията е] доминирана от разсейваното съзнание. Защото семе, което е било в огнището, и т.н. Ако вземем примера със семето от обгорената пръчка, което е способно да породи стрък живовляк, последният е еволют, който е бил съпороден от огъня, а не еволют от семето на пръчка, което установяваме по свойствените за него вкус и т.н.

Под реалията тамас се разбира само метафизическият тамас, а не емпиричните му проявления. Еднонасочена = единствена, властна, стабилна, тя (модификацията на съзнанието, известна като дълбок сън) периодично бяга от своя край, но остава парализирана, защото е привързана към една метафизическа същност, което ще бъде разяснено по-късно.

Причините = жертвоприношенията и т.н. [се натрупват] в следствието = отдалечения ефект (апурва), защото тук [разслабването на ефекта и способността на причината да води до отдалечени следствия] е приложното значение на думата йога. Или, както казва Кумарила Бхатта: „Постулирането, основаващо се на авторитетното свидетелство, е само една от разновидностите на това средство на правилното познание; ще бъде показано обаче, че поради отношението между думата и нейната едносекторна семантична приложимост, именно то (постулирането) постига собствените значения [на думите].“ Тук апурва се отнася към постулирането, основаващо се на авторитетно свидетелство. Следователно „при наличието на корен“, т.е. при наличието на апурва, е налице съзряване, с други думи, раждане, преминаване през различни възрасти, познание на насладата и т.н.

С потискането се изчерпва обяснението на когнитивната медитация.
Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
0888 07 56 14

Неактивен Imago

  • Домакин
  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 1055
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Нива на съзнанието
« Отговор #4 -: 5 декември 2019 08:51:02, четвъртък »
Йога-варттика І.1

„Йога е самадхи, и тя е такова свойство на съзнанието, което прониква всички равнища.“ Основаващата се на юджа самадхау (подчиняване, в смисъл на самоовладяване) и лансирана в изложението постановка гласи, че в качеството си на самоовладяване (самадхи) Йога е потискане на модификациите на съзнанието, и тя е всеобемно, т.е. общо за всички състояния, които предстоят да бъдат обяснени като поривно и т.н., изразяващо собствената му природа свойство на съзнанието, както течността [изразява собствената природа] на водата.

Твърди се, че в състоянието на поривно и т.н. съзнание също е налице по някое случайно потискане на модификациите, но – трябва да добавим – в тези нехарактерни състояния характеристиката (потискането) е свръхразпространена. Кои са тогава тези всички равнища на съзнанието?

Отговаряйки на това очакване, коментаторът казва: Равнищата на съзнанието са поривно, и т.н. В поривното [състояние] модификациите на съзнанието са насочени единствено към обекти, доминирани от раджас. В притъпеното [състояние] модификацията [на съзнанието] е дълбокият сън и т.н., доминиран [единствено] от тамас. В разсейваното [състояние], специфизирано от поривното и т.н. [състояние], съзнанието, макар и временно овладяно поради преобладаването на саттва, притежава модификации, свързани с такива предмети, които периодично попадат под влиянието на раджас. В еднонасоченото [състояние] лъчите на лампата на съзнанието са насочени към един-единствен предмет; именно в този единствен, пречистен саттвичен предмет съзнанието в края на краищата достига своя предел на нарастване и се успокоява (става неподвижно), подобно на угасналата лампа.1 И макар в предишните три състояния на поривно и т.н. [съзнание] да е налице по някое случайно съсредоточаване в саттва, там [пълното угасване на съзнанието] е невъзможно. В потиснатото [състояние] всички модификации на съзнанието са потиснати и съществуват единствено под формата на диспозиционален остатък. Това е смисълът.

Раджас е такова свойство, което тласка живите същества в обятията на страстите и т.н. Тамас е свойство, което прилича на унинието и т.н. Притъпеното [състояние] предполага предишното поривно [състояние].

Коментаторът разделя споменатите равнища на съзнанието според това дали са характеризирани или нехарактеризирани [от Йога], като по този начин обяснява и споменатото свръхпроникване [на характеристиката]: „Тук в плоскостта на разсейваното“, и т.н. Тук, сред тези пет [равнища на съзнанието], намиращата се в разсейваното съзнание медитация е с минимална интензивност, тъй като се е превърнала в конгломерат от множество актове на разсейване. Тя не встъпва в локуса на Йога, т.е. не попада в средата [благоприятствуваща постигането] на Йога, защото не е основание за унищожаването на увлеченията и т.н. Медитацията и непрекъснатата практика обаче са приложими в много по-голяма степен при поривното и притъпеното съзнание.

Следователно не можем да твърдим, че поривното и притъпеното равнища [на съзнанието] притежават в недостатъчна степен свойството да бъдат характеризуеми [от Йога], само защото те не са обяснени като такива. От трите първи равнища на съзнанието главно разсейваното [съзнание] е споменато като притежаващо свойството нехарактеризуемост [от Йога], докато последните две са обявени за характеризуеми: „Тази [медитация] обаче, която в плоскостта на еднонасоченото“ и т.н. Обаче тази медитация, която се намира в еднонасоченото съзнание (четас), във висша степен осветява, т.е. непосредствено съзерцава своя контемплативен обект като нещо реално съществуващо, като метафизическа реалия.

След това тя унищожава петте увлечения, т.е. неведението и т.н., а след това, поради факта, че корените са отсечени, разслабва и причините за свързването на буддхи и пуруша, а именно обвързващите фактори, имащи формата на дхарма и адхарма (достойнство и недостойнство, или добродетел и порок), като по този начин прави невъзможно възникването на невидимата сила (адршта).1 По същия начин обърнатата с лице към потискането, т.е. към транскогнитивната Йога [еднонасочена медитация] се стабилизира, тук трябва да се добави – благодарение на това, че възниква безметежността.

Този тип медитация (самадхи) се отбелязва като когнитивна Йога. Когнитивната Йога е тази Йога, която под специфичната форма на потискане постига правилната мъдрост и е в състояние да гарантира непосредствено съзерцание на контемплативния обект (дхйея).
Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
0888 07 56 14

Неактивен Brahman

  • Садхак
  • ***
  • Публикации: 222
    • Профил
Re: Нива на съзнанието
« Отговор #5 -: 25 март 2021 16:30:53, четвъртък »
Ами абсолютното съзнание? Всъщност то е несъзнание.