Tatra pratyayaikataanataa dhyaanam //2//
III. 2. Татра_пратяя_икатаната дхянам
татра = там, в това
пратяя = идея, намерение, понятие, представа, причина (виж сутра І-10)
ека = един
таната = удълженост – от „тана” – 1. нишка 2. удължение на един монотонен звук при пеене на мантри 3. удължаване на нещо
дхяна = размишление, медитация
ІІІ-2. В това (Татра) (концентриране, в тази Дхиана) една (Ека) удължена (Таната) Пратяя (идея, насока в която да текат нашите мисли) е Дхиана (медитация).
За да се разбере правилно тази сутра, трябва да се знае добре какво е това Пратяя. Този термин беше обяснен вече в сутра І-10 но поради важността му ще повторим тук отново обясненията.
Например ако вървя пеш и искам да отброя 1000 крачки това ще бъде моята задача, моята цел, онова което искам да направя в момента. Това е Пратяя-та в момента. Ако по времето на броенето възникне някоя друга мисъл в ума ми, аз прекъсвам броенето и започвам да си мисля за нещо друго. Това е друг вид врити, която влиза в конфликт с настоящата пратяя. Ако моят будхи е достатъчно силен да различи веднага грешката аз ще прекъсна другата мисъл и се връщам обратно на броенето. Може да се случи след време умът да се умори и спонтанно броенето се прекъсва отново. И отново с помощта на будхи – различаването аз мога да забележа отклонението от Пратяя и да продължа отново с броенето.
Всеки път когато броенето се е прекъсвало от някой друга мисъл, ако аз съм свързвал новата мисъл някак си с броенето, този процес тогава би се наричал концентрация – дхарана. Така може да се каже че броенето от 1 до 1000 е една концентрация, която е била съпроводена от множество прекъсвания на Пратяя.
Да предположим че съм броил от 1 до 57 без прекъсване на мисълта, тоест без прекъсване на броенето. Това е една непрекъсната Пратяя в която умът е изцяло ангажиран с определена дейност. Ако тази Пратяя е по дълга от колкото е нормалното за мен, това се нарича Дхиана.
Например нормално за мен може да бъде да броя около 50 без прекъсване на мисълта. Тогава една удължена Пратяя ще бъде период на броене 100 или 200. Според някой от шастрите това е период който е 12 пъти по-дълъг от това което е нашето естествено състояние на концентрация. Едва ли някой е могъл да измери това време с точност в древността но психологически чувството е че това е 12 пъти по-дълъг период от време. Самият Патанджали не дава количествени характеристики на това колко дълга трябва да бъде една дхиана. Той само споменава за „удължение” на Пратяя.
