Tadevaarthamaatranirbhaasam svaruupashuunyamiva samaadhih //3//
III. 3. Тад_ева_артха_матра_нирбхасам сварупа_шуням_ива самадхих
тат(д) = това
ева = така, точно така, действително, наистина
Така думата „…тадева…” може да се преведе като „…това самото така…” и показва че „…тази дхиана от предишната сутра става или се трансформира в самадхи…”
артха = цел, предназначение
матра = само, нищо освен
нирбхаса(м) = (нир - за) + (бхаса – светлина, блясък, гледка) явяване, подобно на, сияние
сва - свой
рупа = форма, - преносно означава „същност и предназначение”, „природа”
Така израза „сварупа” означава целта и предназначението на даден предмет или обект, които нашето обусловено съзнание му предписват.
шуням = празен, свободен от
ива = като че ли, почти
самадхи(х) = единство, цялостност (е)
ІІІ-3 Тази (Тат) (медитация, Дхиана от предишната сутра) точно така (Ева) е Самадхи, когато е (налице) Артха Матра Нирбхаса (есенцията, целта е просто самосветене) и Сварупа Шуня Ива (като че ли нейната природа е пустотата).
На практика тази сутра е повторение на сутра І-43 която дава определение на нирвитарка самапати. (Разликата е в това че в І-43 двете фрази: Артха Матра Нирбхаса и Сварупа Шуня Ива са от женски род защото се отнасят към самапати, докато в горната сутра те са от среден род защото се отнасят към самадхи.) Това което Патанджали казва е че Медитацията – Дхиана се превръща в Самадхи, когато са изпълнени двете условия по отношение на възприемането на обекта на медитция.
Първото условие по отношение на възприятието на обекта, за да може медитацията да се превърне в Самадхи е: Артха Матра Нирбхаса (целта е просто самосветене). Артха означава цел, предназначение. Например думата "стол" съдържа в себе си и предназначението на предмета стол. Това е мебел която служи на хората да сядат на него. Думата и предмета "книга" има съвсем друго предназначение. Въпреки това на практика в някой случаи "книгата" може да се използва като "стол". Но и двата предмета имат своето предназначение само когато се отнасят към обусловеното съзнание на възрастен човек, който се е научил и знае какво е тяхното предназначение или цел, тяхната Артха. Ако стола и книгата се разглеждат сами по себе си, без да се отнасят към човешкото съзнание те губят своето предназначение. В такъв момент на наблюдение на обекта се казва, че той се вижда в неговата същинска форма. Предмета съществува сам по себе си, и съзнанието не се опитва да изследва как този обект се отнася към другите предмети и явления. Така обектът на медитация става като самосветещ - „нищо друго освен явяване” – „Артха Матра Нирбхаса”.
Второто условие по отношение на възприятието на обекта, за да може медитацията да се превърне в Самадхи е: Сварупа Шуня Ива (собствената форма е празна като че ли) е също от техническата терминология на йога. Този израз може да се отнася както към обекта на медитация, така и към съзнанието на йогинът който медитира.
Когато „Сварупа Шуня Ива” се отнася към предмета на медитация това само засилва значението на първото условие: Когато йогинът медитира върху даден обект, за него обекта просто си съществува, като че ли неговата „същност и предназначение” е изпразнена от всякакво съдържание - Сварупа Шуня Ива. Например един стол има за предназначение хората да сядат на него. Но когато се наблюдава от човеко който е в самадхи, същността и предназначението на „стола” са „празни” – за него столът няма абсолютно никакво предназначение.
Когато израза „Сварупа Шуня Ива” – „като че ли собственната природа е празна” се отнася към съзнанието на Йогинът, обясненията са малко по дълги – моля за внимание.
Когато се извършва концентрация или медитация върху определен обект, в същото време в ума на йогинът съществува намерение за медитиране - "Аз медитирам върху свещ". В този случай съществува идеята (или пратяя) за медитиране, тоест нужно е да се направи известно волево усилие за да се задържи вниманието върху пламъка на свещта. Но когато имаме Сварупа Суня Ива - като че ли собствената форма на съзнанието е празнота - тогава няма никаква пратяя. Съзнанието на медитиращия се фиксира от самосебе си върху определен предмет, СПОНТАННО, и го възприема без всякакви интерпретации, обяснения, доводи, логически заключения, уговорености, емоционално отношение, без всякакво за или против, без всякаква цел, без да се окачествява предметът като полезен или неполезен, желан и нежелан, нужен или ненужен и т.н. Всички тези „етикети” които съпровождат дадено възприятие, имат отношение само когато те се отнасят до желанията, до егото.
По друг начин казаното по-горе означава, че егото на практикуващият йогин изчезва за времето по което трае самадхи-то. Още по-точно е да се каже че то бива заместено от друг вид его. Новият вид его става самият предмет на самадхи. Така например, ако обектът на самадхи е пламъкът на свещ, то този пламък на свещта ще стане временно его на йогинът. В такъв момент йогинът мисли за себе си като за пламък на свещ. Той престава да има тяло, неговото тяло става пламъкът, престава да мисли за себе си като за човешко същество а по-скоро като за огън който излъчва светлина. Ако предметът на самадхи е някаква идея, например идеята за свобода, то егото на йогинът става самата Свобода. Йогинът се идентифицира с неговото разбиране за това какво е свобода. В същото време той не се идентифицира изцяло с тази идея и запазва известна дистанция между мислите си и неговото истинско Аз – Атман. Този вид самадхи съответства на самадхи със семе или на Сабиджа самадхи в Йога. Във Веданта това се нарича Савикалпа самдхи.
Ако предметът на самадхи е Брахман тогава Йогинът се идентифицира със своето истинско Аз и постига себепознание. Това е равносилно на Нирвикалпа самадхи във Веданта или на Нирбиджа самадхи в Йога.
За по-подробно обяснение погледни в първа Пада на Йога Сутра: І-41 до І-51
