Sarvaarthataikaagratayoh ksayodayau cittasya samaadhiparinaamah //11//
III. 11. Сарва_артхатайкагратайох кшайо_даяу читтася самадхи_паринамах
сарва = всички
артхата = (артха – цел, обект) + (когато окончава на „та” означава „има качеството на….” „…ност”) ЦЕЛност, ОБЕКТост, ПРЕДМЕТност
екаграта(йох) = (ека - едно) + (агра – точка, край) + (когато окончава на „та” означава „има качеството на….” „…ност”) + (йох – ж.р. двоен локативен падеж „на двете”) ЕДНА-ТОЧКАсност, еднонасоченост, концентриране, фокусиране
кшая = намаляване до пълното изчезване, износване
удая(ау) = възникване, поява (м.р. двоен локативен падеж – „от двете”)
чита(ся) = чита = обусловеното съзнание съставено от три категории мисли, ахамкара, манас и будхи и проявяващо се в три основни състояния - 1. Джаграт Авастха - Състояние на съзнанието, когато сме будни. 2. Свапна Авастха - Състояние на съзнанието, когато спим със сънови¬дения. 3. Сушупти Авастха - Състояние на съзнанието, когато спим в дълбок сън без сънови¬дения. (м.р ед.ч. родителен падеж)
самадхи = (според Мониер Уйлямс вземам само две от значенията които се считат за подходящи в случая)
1. събирам заедно, комбинирам с
2. концентрация на мислите, дълбока абстрактна медитация, интензивно съзерцание на какъвто и да е даден предмет (така че да има идентификация между съзерцателя и обекта върху който се медитира)
праинама(х) = промяна, трансформация, развитие, еволюция, мутация („е”)
Пояснение:
„Сарва_артхатайкагратайох” – буквално означава – „и на двете: 1.всичко ЦЕЛноста, 2.едноточкоста”. Тоест отнася се за двете характеристики на Чита: 1. В чита съществуват множество мисли, насочени към множество обекти. 2. Възникването на еднонасоченост и концетрация на мислите в чита.
„кшайо_даяу” - буквално означава – „намаляването и възникването и на двете”. Тоест отнася се намаляването и възникването на двете характеристики на Чита: 1. В чита съществуват множество мисли, насочени към множество обекти. 2. Възникването на еднонасоченост и концетрация на мислите в чита.
ІІІ-11. Самадхи Паринама (Модифицацията Самадхи - на чита) е когато има Кшая (унищожение, изчезване) на Сарва Артхата (много-обектността, всичко-ЦЕЛността) в Чита (съзнанието) и Удая (се издига, се въздига или израства) Екаграта (еднонасоченост, концентрираност на чита)
Пак да припомним. Паринама на чита, това е вид състояние на чита. Например когато сме весели, може да се каже, че това е състояние на веселост в чита – или Весела Паринама. Ако сме тъжни, това може да се каже, че чита има формата на Тъжна Паринама.
Тук Патанджали споменава за втори вид Паринама – така наречената Самадхи Паринама. Това е онова състояние на обусловеното съзнание при което има създадени такива тенденции които благоприятстват за постигането на Самадхи. (В предишната Нирудха Паринама има създаване на тенденции на ума да се практикуват Абхяса и Вайрагя.)
Ниродха Паринама е състояние на ума при което има само подбор на тези самскари, на тези желания и тенденции които водят до безпристрастност на ума, и липса на заинтересованост в материалното. Докато Самадхи Паринама е състояние на съзнанието, при което умът става по концентриран. В Ниродха Паринама, все още е възможно да има разпиляност на мислите, умът може да се стреми да подтиска тази или онази мисъл, това или онова желание. При Самадхи Паринама съзнанието е в такова състояние при което в ума няма Сарва Артхата - много-ОБЕКТност, много-ЦЕЛност. Съзнанието Чита, става по подходящо за концентрация и постигане на Самадхи.