Tatah punah shaantoditau tulyapratyayau cittasyaikaagrataaparinaamah //12//
III. 12. Татах пунах шантодитау туля_пратяяу читтася_айкаграта паринамах
татах = от тук, така (следва)
пунах = отново
Татах Пунах – „така също” тези думи липсват в някой варианти на сутрите.
шанта = умиротворен, утихнал, отминал
удита(ау) = издигащ се, идващ, изкачвам се на, извишавам се (м.р. двоен именителен падеж)
туля = еднакъв, от същият вид, еквивалентен
пратяя(ау) = идея, намерение, понятие, представа, причина (виж сутра І-10 за обяснение) (м.р. двоен именителен падеж)
чита(ся) = чита = обусловеното съзнание съставено от три категории мисли, ахамкара, манас и будхи и проявяващо се в три основни състояния - 1. Джаграт Авастха - Състояние на съзнанието, когато сме будни. 2. Свапна Авастха - Състояние на съзнанието, когато спим със сънови¬дения. 3. Сушупти Авастха - Състояние на съзнанието, когато спим в дълбок сън без сънови¬дения. (м.р ед.ч. родителен падеж - „на”)
екаграта = (ека - едно) + (агра – точка, край) + (когато окончава на „та” означава „има качеството на….” „…ност”) ЕДНА-ТОЧКАсност, еднонасоченост, концентриране, фокусиране
паримана(х) = промяна, трансформация, развитие, еволюция (е)
ІІІ-12. Така (Татах) отново (Пунах) когато има Туля (еднаквост, равенство) на двете Пратяя (идеи, намерения): Шанта (умиротворената, спадащата) и Удита (въздигащата, израстващата), тогава има Екаграта Паринама (еднонасочена модификация) на Чита (обусловеното съзнание).
Както и в доста от другите сутри, и тази има множество интерпретации. Тук аз се придържам към една която ми се вижда най логически свързана с останалите сутри, и с теорията за паринамите.
Тук Патанджали дава трети вид паринама, трети вид модификация на съзнанието.
Първата модификация на съзнанието е такава при която има нагласа да се подтискат мисли които водят до привързаност към материалният свят, и да се насърчават мисли които водят до безпристрастност. Това води до съвършенство в Абхяса и Вайрагя. И съответно създава условия за възникване на концетрация и медитация – дхарана и дхиана.
Втората модификация на съзнанието е такава при която има нагласа към концентрация на към един единствен обект. Това създава условия за постигане на отлична концентрация и медитация и създава условия за самадхи.
Третата трансформация на Екаграта Паринама - еднонасочена модификация) на Чита (обусловеното съзнание). Това може да се сравни с състоянието на съзнанието след излизане от успешно постигнато самадхи. Това е такова състояние на съзнанието при което има съвпадане на двете идеи, двете идеи – Пратяя. Когато се влиза в някой самадхи, първоначално има някаква идея Пратяя, която е обекта на медитация, и целта на Самадхито. Когато йогинът излиза от Самадхи той има в ума си абсолютно същата идея, същото намерение, същият обект на концентрация когато е влизал в Самадхи. (Виж „Обяснението на стрелба с лък” в сутра І-27 – след успешно постигане на Самадхи първата мисъл която идва в ума на йогинът след излизане от самадхи е същата, както последната мисъл преди да влезе и „изключи напълно”.)
