Автор Тема: Йога-сутра, Вибхути-пада 14  (Прочетена 42 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Брахман

  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 705
  • Пол: Мъж
    • Профил
Йога-сутра, Вибхути-пада 14
« -: 6 декември 2019 09:13:59, петък »
Shaantoditaavyapadeshyadharmaanupaatii dharmii //14//


III. 14. Шантодита авяпадешя_дхармаанупаатии дхармии

шанта = успокоен, умиротворен, утихнал, оттеглен

удита = възникнал, изваден наяве, проявен, манифестиран

авяпадешя = не означен, не проявен, неизявен

дхарма = съществените характеристики, тези които правят обекта това което е; това което е установено със сигурност; естественият закон с който нещата следват своето предназначение;

анупати = отнасящ се до, произлиза, базира се на, общ за всички

дхарми = някой или нещо което е носител на различни Дхарма, (произлиза от Дхарма + ин – суфикс означаващ притежание)



ІІІ-14. Дхарми (носителя, съдържателя на различните видове Дхарма) (това не е множествено число на Дхарма на български език, това е друга дума!) е Анупати (общ за всичките, съдържащ се във всички) (отнасящо се до трите по долу споменати): Шанта (утихналата, тази която е отминала), Удита (въздигащата се, манифестираната в момента), Авяпадешя (неопределаната, неизявената, тази която ще се изяви в бъдеще) Дхарма.

Според Вачаспати Мишра, Дхарми това е обектът на наблюдение когато е осъзнат и характеризиран от съзнанието. Този обект се определя от онези най общи характеристики, които са едни и същи през цялото съществуване на обекта, и които го правят да бъде това което е, независимо че обектът може да преминава през множество междинни трансформации.

Например живота на даден човек минава през три периода – детство, зряла възраст и старческа възраст. Ако предположим, че въпросната личност се намира по средата на живота си, тогава:

1. На неговото детство съответства Шанта Дхарма – утихналата дхарма, тази която е отминала.
2. На зрялата възраст съответства Удита Дхарма – въздигащата се, манифестираната в момента дхарма.
3. На старческата възраст съответства Авяпадешя Дхарма - неопределаната, неизявената, тази която ще се изяви в бъдеще Дхарма.

Тези три периода се различават по между си, всеки има своята специфичност, своето предназначение, своите характеристики. Но зад тези три отделни периода има един единствен човек, нещо което е общо, нещо което ги обединява в едно. Това общо, е „носителят” на онези специфични характеристики за трите периода – минало, настояще и бъдеще.

Виджнана Бхикшу дава подобен пример: Земята това е Дхарми. От земята може да се вземе една топка глина и от нея може да се направи глинено гърне. То от своя страна може да се счупи и да стане на парчета. Тези парчета ще станат на прах и т.н. но в крайна сметка всичко е „земя”. Бучка сол, парче злато или сребро, и това което е направено от тях, това са все модификации на различните елементи. Така може да се каже Дхарми на целият материален свят с неговите безброй прояви са петте елемента. Най висшата дхарми това е Алинга – непроявеното. Тя не е дхарма на никоя дхарми.

Съществуването на Дхарми се отрича от някой философски школи на Будизма и от школата на Виджняна Вада. Така с тази сутра Патанджали иска да потвърди позициите на Йога и Санкхя