Автор Тема: Йога-сутра, Вибхути-пада 16  (Прочетена 14 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Брахман

  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 705
  • Пол: Мъж
    • Профил
Йога-сутра, Вибхути-пада 16
« -: 6 декември 2019 09:14:20, петък »
Parinaamatrayasamyamaadatiitaanaagatajnaanam //16//

III. 16. Паринама_трая_самямад атиита_анагата_джнанам


паримана = промяна, трансформация, развитие, еволюция

трая = тройката, тройното

самяма(ад) = самяма, съвършена дисциплина за съзнанието (м.р. ед.ч. аблативен падеж – „чрез” „от”)

атита = минало

анагата = (ан - не) + (агата – минало перфектно причастие на „гам” „идвам” - дошлото) „не дошлото”, прен. „бъдещето”

джнана(м) = знание (е)



ІІІ-16. Чрез Самяма (дхарана, дхиана и самадхи) върху тройната (Трая) Паринама (трансформация – споменатите в сутра ІІІ-9, 11 и 12) се добива Джнана (знание) за Атита (миналото) и Анагата (това което още не е дошло - бъдещето).



От тази сутра нататък до края на третата пада, Патанджали започва описанието на различните Вибхути. Този термин се употребява от Вачаспати Мишра в неговите коментарии на коментариите на Вяса. Думата Вибхути той употребява със значението „свръхестествена сила”. Тези сили се придобиват от йогинът посредством извършването на Самяма върху различни обекти, външни или вътрешни.


Трудно е да се каже от съвременна гледна точка кои от следващите свръх естествени сили – Вибхути, които са описани от Патнджали са действително постижими и кои са обикновена илюзия на ума. Възможно е също някой да имат няколко интерпретации, да означават нещо символично по скоро от колкото прякото описано значение.

Трябва да бъдем по снизходителни към тези описания, тъй като те са правени по време когато не е имало достатъчно опит, знания и цялата „наука” така да се каже е била в служба на религията. Различните халюцинации не са били разглеждани като феномени на психиката, а като нещо реално, нещо което наистина става но като че ли в някой друго измерение. Дори сънищата са се смятали за реалност. Така за някой философски системи като адвайта веданта например, съществува равенство между сънищата, халюцинациите и това което наричаме днес „реалният свят на ежедневието”.

Затова онова което днес в съвременната наука се счита за факт и е определено за истина, за древните индийски философи се е смятало за илюзия на ума. В същност целия видим свят се е смятал за илюзорен. Така в крайна сметка според древните мъдреци всяка една от тези сили или свръхестествени способности е една илюзорност. И в същото време те не са илюзорни, те са били разглеждани толкова реални колкото всичко останало в ежедневието. Затова когато са разгледани в относителен аспект те всичките са били истина и факт. В днешно време ние имаме друго разбиране за това кое е истина и кое е факт и кое е само илюзия и игра на ума.

Преди да пристъпим към сутрата нека да припомним какво означава Самяма. Това беше обяснено в сутра ІІІ-4. където се посочва че Дхарана, Дхияна и Самадхи взети заедно са Самяма. Това е процес при който човек открива или научава нещо ново. Този процес се случва многократно в ежедневието. При йога обаче той е по интензивен, по целенасочен, по продължителен. В този троен процес могат да се различат три състояния на съзнанието, това са трите паринами описани в сутра ІІІ- 9, 11 и 12. Имено тези състояния на съзнанието са обект на Самяма. Тоест обектът на самяма е самата самяма – познавателният процес. Миналото, настоящето и бъдещето са полето на познавателният процес. Така може да се каже, че когато се прави Самяма върху състоянието на ума когато в него протича познавателният процес, то в същност се разбира как „знанието” се отнася към миналото, настоящето и бъдещето. Как се отнасят по между си тези три категории, какво място те заемат в личността и в обществото.