Na ca tatsaalambanam tasyaavisayiibhuutatvaat //20//
III. 20. На ча тат са_аламбанам_тася_авишай_бхутатват
на = не
ча = и
тат = това, тези
саламбана(м) = (са – „със”) + (аламбана - подкрепа) с подкрепа, с основание
тася = на това, от това
авишай = (а - не) + (вишай – „насоченост към външен обект” – идва от вишайн – „нещо, което се отнася към материалните обекти на сетивата”. Означава също – материалист, похотлив човек, сластолюбец; „вишайн” произлиза от вишая – обект, състояние) не насоченост към външен обект
бхута(тва)(ат) = (бхута – петте елементи; живо същество; ставам; завършен, осъществен) + (тва – суфикс - наставка означаваща „имащ качеството на” „…ност” тоест „елемент+ност” „обект+ност” ) + (ср.р. ед.ч. аблативен падеж „от” „поради”) „поради обектност”
ІІІ-20 Не (На) и (ча) това (тат) (знанието което идва при йогинът от практикуването на самяма от предишната сутра) е със (са) основанието (аламбана), поради (ат) това (тася), че обектноста (бхута-тва) не е насочена към външният обект (авишай) (тоест поради това, че външният обект не е предмет на медитация.)
В тази сутра има употребени доста технически термини, и точният и превод не носи целият смисъл. Но с добавката на няколко пояснения може да се разбере лесно. В сутра ІІІ-19 Патанджали казва, че ако се прави Самяма върху намеренията и мотивите на другите хора, може да се разбере тяхната цялостна умствена дейност, тяхната Чита.
В тази сутра се допълва че подобна Самяма носи знание само за обусловеното съзнание на въпросният човек. Но това съзнание е било обусловено когато то е влизало в контакт с разни обекти, разни ситуации. Всяко едно възприятие формира съзнанието дадено състояние, форма някаква, състояние на радост, на желание, на страдание и т.н. Обектът който е формирал това състояние на съзнанието се явява „основание” – аламбана. Патанжали подчертава, че от Самяма върху идеите, мотивите (пратяя) не се придобива знание за „основанието”. Тоест не може да се придобие знание за онези обекти, които са формирали съзнанието на другите хора.
След това той продължава с обясненията, като казва, че причината за това е, защото самите обекти не са предмет на Самяма.
С други думи казано йогина може да придобие знание за различните емоции на друг човек когато той наблюдава неговите мотиви и намерения. Но в същото време той не може да знае за външните причини, обектите на възприятие, които са предизвикали това състояние, защото те не са обект на неговата самяма. Например ако аз познавам някой футболен запалянко който е много разочарован от загубата на любимия си отбор, аз ще знам за неговото нестабилно умствено състояние в момента, но аз не мога да знам абсолютно нищо за самия футболен отбор. В случая Саламбана това е футболния отбор и всички събития свързани около случая които са довели до това умствено състояние запалянкото. Всички тези външни неща са направени от петте груби елемента и затова в сутрата се използва и думата Бхутатва.
