Pravrittyaalokanyaasaatsuuksmavyavahitaviprakristajnaanam //25//
III. 25. Правритти_алока_нясат сукшма_вявахита випракришта джнанам
праврити = (според класическите интерпретации – „по висше чувствено възприятие” „свръхсетивно възприятие”) (според речника на Мониер Уйлямс - напредвам, появявам се, издигам се, извор, произход, активност, усилие, тенденция към нещо, посвещение на нещо)
алока = озаряване, осветляване
няса(ат) = поставям върху (м.р ед.ч аблативен падеж – „от”, „чрез”, „до”)
сукшма = фин, едва доловим
вявахита = скрит, непроявен
випракришта = далечен
джнана(м) = знание
ІІІ-25. Чрез поставяне (Няса -ат) светлината (Алока) върху свръхсетивното възприятие (Праврити) (се придобива) знание (Джнана) за финото (Сукшма), непроявеното (Вявахита), и далечното (Випракришта)
Традиционната интерпретация е че чрез развиване на свръхестествени сетивни способности йогинът може да добие знание за неща които неуловими за сетивата на обикновен човек.
Втори превод интерпретация на същата сутра:
ІІІ-25. Чрез поставяне (Няса -ат) светлина (Алока) върху Праврити (господстващата врити, доминиращата мисъл - тази която подтиква към активност, тази която е свързана със сетивата), се добива Джнана (знание) за Сукшма (тънкото финното), Вявахита (скритото) и Випракришта (далечното).
Това е по рядко срещана интерпретация. Чрез Алока Праврити – тоест насочване самяма върху господстващата активност в момента, онова с което е зает ума на човек в даденият момент, се придобива знание за различните активности на подсъзнателните дейности в ума. В случая под Сукшма – „тънкото финното” се разбират онези васани, които дават плодове в момента. Под Вявахита – „скритото” се разбират онези васани, които сме придобили в миналото но все още не са дали резултати. Под Випракрища – „далечното” се разбират онези васани които биха се формирали за в бъдеще ако се допусне липса на будност, когато сетивата влизат в контакт с техните обекти.
