Sattvapurusayoratyantaasankiirnayoh pratyayaavisheso bhogah paraarthatvaatsvaarthasamyamaat purusajnaanam //35//
III. 35. Сатва_пурушайор атянта_асанкиирнайох пратяя_авишешо бхогах паратха_тват_свартха_самямат пуруша_джнанам
сатва = (сат – глаголът „съм”) + (тва – „…ност”) – букв. „СЪМност”, съществуване, реалност, истинската същност, гуната на чистотата, доброта, съвършенство, хармония, знание за Атман. В тази сутра под Сатва се разбира „най пречистеният от желания интелект - Будхи”. Когато такова все още „обусловено съзнание” бива пречистено то наподобява на Чистото Съзнание Атман.
пуруша(йор) = Пуруша, съзнателният принцип който се свързва с материята пракрити и от сливането на двете възниква вселената. (м.р. двоен локативен падеж – „на двете”)
атянта = нещо което се намира отвъд края, извънредно, необикновено, безкрайно, непрекъснато, вечно, съвсем крайно, абсолютно
асамкирна(йох) = (а - не) + (самкирна – нещо което може да се смеси) + (йох – м.р. двоен родителен падеж - ) разнородни, не подлежащи на смесване
пратяя = идея, намерение, понятие, представа, причина
авишеша(х) = (а - не) + (вишеша - обособеното) необособеното, неразличимо, липса на разлика
бхога(х) = преживяване от което се изпитва удоволствие, наслаждение което винаги се следва от страдание. Бхога е онова удоволствие при което няма „будност”, при което има невежество Авидя, и при което има пълна идентификация с конкретната ситуация.
пара-артха-тва-ат = (пара - друг) + (артха - цел) + (тва – „…ност”) + (ат – м.р ед.ч. аблативен падеж – „от”) букв. „от друга-цел-ност”, тоест за целта на другия
сва-артха = себе-цел, собствената цел
самяма(ат) = задържани заедно, обуздавам, контролирам, сресвам коса, привързване на отделни части заедно, себеконтрол, контрол на индриите (някой от значенията на думата според Мониер Уйлямс) (м.р ед.ч аблативен падеж – „от” „чрез”)
пуруша = Пуруша, съзнателният принцип който се свързва с материята пракрити и от сливането на двете възниква вселената. Това е Атман, който е идентичен с Брахман
джнана(м) = знание (е)
ІІІ-35. От идеята (Пратяя) за липсата на разлика (Авишеша) между двете абсолютно (Атянта) разнородни (Асамкирна) Сатва и Пуруша (възниква) Бхога (преживяване от което се изпитва удоволствие, наслаждение което винаги се следва от страдание) От Самяма върху „цел за себе си” (Сва-артха) (на пуруша) и „друго-цел-ността” (Пара-артха-тва) (на пракрити) (следва) знание (Джнанам) за Пуруша.
Тази сутра е малко по трудна за превод и разбиране. Ще се опитам да дам по схематизирано значението на сутрата.
В първата част на сутрата Патанджали говори за два принципа:
1. Пуруша – което е Чистото Необусловено Съзнание, Атман, потенциалноста за съзнание.
2. Сатва – в случая се разбира Сатва Будхи. Това е Сатвичният интелект, пречистиното от повечето желания обусловено съзнание.
Тези два принципа си „приличат” изглеждат подобни едно на друго, когато се разглеждат от обикновеният човек. Действително когато човек се самонаблюдава в момент на медитация, той може да се „обърка” и да помисли, че когато неговото съзнание е изпразнено от мисли и успокоено е неговото истинско „аз”. В момент на дълбоко отпускана на ума, в него остават само няколко „уж незначителни” или пък „много важни желания”. Всичко друго е изчезнало, всичко друго се е стопило и изглежда незначително. В такъв момент човек чувства че той е познал своето истинско аз.
От това подобие между двата принципа възниква идеята – Пратяя че Сатва това е Пуруша. Човек започва да мисли, че той знае „себе си”. Той се отъждествява с това полупречистено съзнание, и започва да действа и работи с цел да осъществява само няколкото „уж незначителни” или пък „много важни желания”. Тези само няколко желания обаче стават основа за възникването на безброй други желания. Човек се стреми да ги задоволи и изпитва от това удоволствие – Бхога. Това удоволствие обаче е винаги временно и след него следва страдание.
Във втората част на сутрата Патанджали дава разрешението на проблема възникнал в първата част на сутрата.
Чистото Съзнание – Пуруша съществува „само за себе си” – Сва Артха. То е парипурна – вътрешно задоволено, не се нуждае от нищо външно. За чистото съзнание няма цели за постигане, няма желания, няма намерения, няма какво да се преследва, няма какво да се избягва.
От друга страна Сатва Будхи – пречистеният интелект, макар че е почти свободен от желания, все пак притежава някой все още действащи Васани. И това го прави коренно различен от Пуруша. Сатва Будхи е все още зависим от външният свят, от материята Пракрити. В същност той самият принадлежи към този материален свят. В обусловеното съзнание съществуват все още желания и идентификации с тях. В него има цели за постигане, има нещо което е отвън съзнанието. Това „друго” трябва да се постигне за да се постигне щастието – Ананда. С обусловеното съзнание се цели да се постигне необусловеното съзнание – освобождаването от желания. Тоест обусловеното съзнание съществува заради „другото” – Необусловеното Съзнание. Това е „друго-цел-ността” - Пара-артха-тва за която се говори в сутрата.
Тази сутра е непосредствено свързана със сутра 17 от Санкхя Карика на Ишвара Кришна. Това е най-основното писание на Санкхя. Самата сутра гласи:
17. Пуруша съществува защото: 1) агрегатите съществуват за целта на другия; 2) поради липса на трите гуни и на други качества; 3) понеже трябва да има някой който да контролира; 4) понеже трябва да има някой който да изпитва, да има опитности; 5) активностите (и опитностите в живота) имат тенденция към блаженство.
С тази сутра се прави опит да се "докаже" съществуването на Пуруша. В нея се дават няколко довода които и днес се употребяват широко в религиозните среди за да се докаже съществуването на Бог. В обяснителните бележки - Татва Каумуди, към Карика-та (трактата) написани от Вачаспати Мишра се обясняват отделните доводи. Обяснителните бележки са написани по традиционния начин на диалог между въображаем опонент и автора.
Агрегатите това са отделните предмети в материалния свят. Мишра взема за пример предметите легло и стол. Той се опитва да докаже че тези предмети съществуват не заради самите себе си но заради нас хората. Ако ние не съществувахме то тези предмети не биха съществували също. Възразявайки на този довод опонента казва, че леглото и стола в същност служат само на тялото което е също материално и следователно нещата могат да съществуват едно за друго вместо заради някаква хипотетична Пуруша. На който довод се отговаря че тогава ще се получи една безкрайна верига от предмети, нещо което не се наблюдава в действителност. (На този аргумент на Мишра може да се възрази че е възможно да се образува един затворен кръг и така да се избегне проблема за безкрайността. От друга страна щом като се образува затворен кръг от предмети то този кръг може да се вземе като едно отделно цяло и да се постави същия въпрос към него!?) Мишра обобщава в крайна сметка всичко което съдържа качествата тоест целия материален свят взет в едно би трябвало да има някакъв смисъл на съществуване и смисъл може да има само ако Пуруша съществува. И обратното материалния свят съществува заради пуруша. Диалога продължава в същия дух като се предлагат подобни "аргументи и доказателства": Би трябвало да има някаква Пуруша която да контролира и организира този свят; Всяка дейност се извършва, за да се постигне блаженство, мир и щастие неща които явно не принадлежат на материята.
Но да се върнем обратно към сутрата на Патанджали. Това което той казва е че ако се прави Самяма върху подобни аргументи е възможно да се получи знание за Пуруша. Тоест да постигнем убеждение в нейното съществуване и в същото време да се премахне причината за заблуждението в което се намираме. Причината това е погрешното възприемане на Сатва - за Пуруша. Сатва в случая е пречистено съзнание от всякакви страсти или желания, които имат раджастичен или тамастичен характер, но въпреки това е все пак обусловено съзнание. Докато Пуруша е Абсолютно Необусловено Съзнание, една потенциалност за съзнание, свободна от каквото и да е желание.
