Tatah praatibhashraavanavedanaa''darshaa''svaadavaarttaa jaayante //36//
III. 36. Татах пратибха_шравана_ведана_адарша_асвада_варта джаянте
татах = от това (следва)
пратибха = интуитивно познание, внезапно проблясване на истината
шравана = чуване, нещо което се отнася до чуването
ведана = осезание (от допир)
адарша = осезание (от зрението) виждане
асвада = осезание (от езика) вкусване
варта = осезание (от носа) обоняние
джаянте = появяват се, са породени
ІІІ-36. От това (от пуруша джнана - знанието за необусловеното съзнание от предишната сутра) Джаянте (се разждат, биват породени) интуитивните (Пратибха): Шравана (онова което се отнася към звуковото осезание), Ведана (онова което се отнася към допирното осезание), Адарша (онова което се отнася към визуалното осезание), Асвада (онова което се отнася към вкусовото осезание), Варта (онова което се отнася към мирисовото осезание).
Според пандитие санскритолози думата "Варта" не се среща в никое друго писание в санскритския език. Първия коментатор на Сутрите, Вяса, я определя като онова което се отнася към мирисовото осезание. Това се приема за вярно от всички следващи интерпретатори на Патанджали. Дали това е било правописна грешка или нововъведена дума,какво е точното значение на тази дума, най-вероятното е, че тези въпроси ще останат неотговорени завинаги. Логически обаче е правилно да се заключи, че става въпрос за мирисовото осезание.
Това което сутрата загатва е, че след познанието на пуруша се постига някъкво по-висше свойство на органите за осезание да възприемат интуитивно неща които нормално човек не може да усети. Трудно е да се каже дали осезателните органи стават по чувствителни, или умът е по релаксиран и може да различава по добре, или става въпрос за някъкви състояния на халюцинация. Възможно е също и да има комбинация от тези три възможности.
