Bandhakaaranashaithilyaat pracaarasamvedanaacca cittasya parashariiraaveshah //38//
III. 38. Бандха_карана_шайтхилят прачара_самведанаача читтася пара_шарира_авешах
бандха = привързване
карана = причина
шайтхиля(ат) = релаксация, отпускане (м.р. ед.ч. аблативен падеж – „от”)
прачара = скитам, бродя, блуждая, движение във всички посоки
самведана(ат) = чувстване, усещане, сензитивност – получаване на знание не чрез логически заключения, а директно чрез осезателните органи или чрез чувствата в ума
ча = и
чита(ся) = обусловеното съзнание (ср.р. ед.ч. родителен падеж – „на” „от”)
пара = друг
шарира = тяло
авеша(х) = влизане
ІІІ-38. От Шайтиля (отпускане) на Карана Бандха (причината за обвързване - на чита към материалният свят и физическото тяло) и (Ча) от Самведана (разбиране чрез директно наблюдение - не чрез логически заключения) на Прачара (движенията във всички посоки, броденето - на чита), Чита (обусловеното съзнание) влиза (Авеша) в друго (Пара) тяло (Шарира).
Според преданието Ади Шанкара Ачария влизал във филосовски диспути с различни известни по неговото време философи и винаги излизал победител. Само веднаж той влезнал в диспут с една жена която видяла че той бил много млад и нямал никъква опитност в сексуалния живот. Тя започнала дискусия на тема любов и секс. Шанкара притърпял пълно поражение. За да придобие опит в тази област, той напуснал своето тяло и влезнал в тялото на един Раджа – цар, имал сексуалната опитност с неговите жени и научил всички тайни на люботва. След това той отново се върнал към своето тяло, влезнал в дискусия с тази жена и отново, и този път успял да излезе победител от философския спор.
Разбира се това е само легенда. Но на практика ако човек наистина „отпусне” чита – своето съзнание, тоест да намали идентификациите със собствените си желания, и ако наблюдава как съзнанието странства, как мисълта се движи, той може да се постави мислено на мястото на някой друг човек и да проиграе дадена ситуация от позицията на другия. Възможно е дори човек до толкова да забрави за себе си че наистина да започне да мисли че той е някой друг. В психиатрията има много случаи когато хората започнат да се мислят за някой друг, например най разпространено е било Наполеон в миналото
