Tato manojavitvam vikaranabhaavah pradhaanajayashca //48//
III. 48. Тато_мано_джавитвам викарна_бхавах прадхана_джаяш_ча
татах = от това (следва)
манас = ум
джавитва(м) = (джавита – бягам) бързина
израза „маноджавитва” означава „възможност да се движи със скоростта на ума”
викарана = (ви - без) + (карана – груб физически инструмент) лишен от органите за осезание
бхава(х) = раждам се, проявявам се, бивам, „ставам в състояние”
така израза „викаранабхава” означава „бивам в състояние на: лишен от органите за осезание”. Тоест това е състояние при което органите за възприятие не функционират или по точно „независимост от органите за осезание”
прадхана = мула пракрити, първоначалната непроявена материя, онова което не е все още разграничено от интелекта будхи.
джая(х) = умение, контрол, господство, победа
ча = и
ІІІ-48. От това (Татах) (от индрия джая от предишната сутра) (йогинът постига) Мано-джавитва (бързина като тази на ума), Викарана Бхава („независимост от органите за осезание”) и (Ча) Прадхана Джая (победа над Прадхана тоест над Мула-Пракрити - първоматерията)
Прадхана или първоматерията Пракрити е онова което е „неразличено” от интелекта Будхи. Онова което все още не е „диференцирано” от обусловеното съзнание. Обусловеното съзнание е в състояние на невежество „авидя”. Затова то автоматически „различава” отделни части в единното общо неразличено - Мула Пракрити. Това „различаване” – Вивека, се явява като възприятия, представи идеи и т.н. От идентификацията с тези възприятия, възникват желанията – васани. Когато се казва че Йогинът е получил победа - Джая над Прадхана, това означава, че той спира този „автоматизъм” на обусловеното съзнание, да „различава”, да се „идентифицира” и накрая да „образува” желания.
