Sattvapurusaanyataakhyaatimaatrasya sarvabhaavaadhisthaatritvam sarvajnaatritvam ca //49//
III. 49. Сатва_пуруша_анята_кхяти_матрася сарва_бхава_адхиштхаатритвам сарва_джнааритвам ча
сатва = (сат – глаголът „съм”, „да бъда”) + (тва – „…ност”) – букв. „СЪМност”, съществуване, реалност, истинската същност, гуната на чистотата, доброта, съвършенство, хармония, знание за Атман. Във тази сутра под Сатва се разбира „най пречистеният от желания интелект - Будхи”. Когато такова все още „обусловено съзнание” бива пречистено то наподобява на Чистото Съзнание Атман. Това е онази форма на Чита, която току що се е проявила, или която е пречистена от всякакви „замърсявания”, тоест от желания и идентификации с тях.
пуруша = Абсолютното Необусловено Всеобщо Съзнание, съзнателният принцип, потенциалноста за съзнание
анята = (аня – „друг”, „различен от”) + (та – суфикс от ж.р. означаващ „имащ силата на”) другост, разлика
кхяти = знание (виж обясненията в сутра ІІ-26)
матра(ся) = само (ся – „на”, „от”)
сарва = всичко
бхава = раждам се, проявявам се, бивам, „ставам в състояние”, „бивам в състояние”, „съществувам в състояние” В тази сутра става въпрос по скоро за видове съществувания, и степени на проява на материята Пракрити и най-главно над всички видове състояния на съзнанието.
адхиштхатритва(м) = (адхи – представка за глаголи и съществителни която означава „стоящ над”) + (стха - стоя) + (тва – суфикс означаващ „имащ качеството на” – „…ност”) господство, управителство
(Както в много подобни случаи правилно е да се пише без „И-то” в думата „адхиштхатрИтва”. Звукът „Р” се смята за гласна буква в санскрит. На европейските езици е прието да се слага по едно „И” за благозвучие. Така както думата „КрИшна” би трябвало да се произнася „Кршна”.)
сарва = всичко
джнатритва(м) = знание, буквалният смисъл е „качество, което произлиза от това, че даден човек е извършил процеса на познание на нещо”
ча = и
ІІІ-49. Само на (Матра-ся) (този който) Кхяти (знае посредством Вивека Кхяти от сутра ІІ-26) разликата (Анята) между Сатва (най-пречистеното обусловено съзнание) и Пуруша (необусловеното абсолютно съзнание), идва господството (Адхиштхатритва) над всички (Сарва) Бхава (видове и степени на съществуване) и (Ча) също всезнание (Сарва Джнатритва).
или може да се преведе също
ІІІ-49. Само от (Матра-ся) Кхяти (различаващо знание - виж сутра ІІ-26) за Анята (разликата) (най-пречистеното обусловено съзнание) и Пуруша (необусловеното абсолютно съзнание), (се добива) Адхистхатртва (господство) над Сарва Бхава (всички състояния - в случая умствени състояния) и (Ча) Сарва Джнатритва (знание за всичко).
За правилното разбиране на тази сутра трябва да се прочетат и разберат обясненията в сутра ІІ-26 за Вивека Кхяти. Обърнете също внимание на поясненията на думите Сатва, Пуруша и Бхава, които са дадени преди сутрата.
Д-р Карамбелкар прави разлика между Сарва Джна в І-25 което се отнася до Ишвара. Това е абсолютно знание и не се отнася дори и към себереализиран йоги. Сарва Джнатритва от горната сутра, която се отнася според него до себереализиран йоги, който все още пребивава в тялото си и се отнася по-скоро до качество на някой, който по-скоро има потенциалноста да знае всичко.
