Tadvairaagyaadapi dosabiijaksaye kaivalyam //50//
III. 50. Тад_вайрагяад_апи доша_биджа_кшайе кайвалям
тад = негов, това
вайрагя(ад) = (вай – без) + (рага - страст, привличане) + (ад – ср.р. ед.ч. аблативен падеж – „чрез”) безпристрастност, непривързаност
апи = дори, също
доша = дефект, несъвършенство
биджа = семе
кшая(е) = намаляване до пълното изчезване, износване – (м.р. ед.ч. локативен падеж „в”, „върху”)
кайваля(м) = (от кевала – сам, несвързан с каквото и да е) да се изолира, усамоти, да остане сам, - в преносен смисъл „освобождение” „постигане на крайната цел на йога”
ІІІ-50. Чрез Вайрагя (безпристрасност, надмогване над желанията) дори (Апи) над това (Тад) (според едни коментарии става въпрос за сидхите или свръхестествените способности, според други става въпрос за Вивека Кхяти), (следва) Кшая (изчезване, елиминиране, разрушение) на Доша Биджа (семето което е Доша - пречка, недостатък тоест причина за обвързаност на пуруша към пракрити) (и накрая се постига) Кайваля (абсолютното освобождение, абсолютната еманципация).
Съгласно Амританада упанишада (ІІ-4) дошите се премахват чрез пранаяма. Те са съответно: Кама (страст), Кродха (гняв), Лобха (алчност), Моха (хвърлящо в заблуда и неяснота сляпо увлечение), Мада (суета и самонадеяност), Матсара (завист, ревност). Тяхния корен е егоизтичния принцип - Аханкара и в крайна сметка тяхната първична причина, тяхното семе, е невежесттвото - Авидя което в случая се нарича Доша Биджа.
