Автор Тема: Йога-сутра, Вибхути-пада 51  (Прочетена 38 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Брахман

  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 705
  • Пол: Мъж
    • Профил
Йога-сутра, Вибхути-пада 51
« -: 6 декември 2019 09:27:51, петък »
Sthaanyupanimantrane sangasmayaakaranam punaranistaprasangaat //51//

III. 51. Стханюпанимантране сангасмая_акаранам пунар_аништа прасангат


стхани = имащ место, окупиращ високопоставена позиция, пребивавайки на правилното место, подходящ, някой който е посочен да заеме отговорно место и разполага с власт. В случая „някой по незначителни и второстепенни богове”

упаниматрана(е) = специален вид покана за приемане на почести или на дарове

санга = контакт, съприкосновение, асоциация, които водят до изпитване на удоволствие или страдание в резултат на което се формира обвързаност, пристрастие, зависимост

смая = самомнение, горделивост, надутост, себе възвеличаване

акарана(м) = (а -без) + (карана – правя, действам, причина ) - „липса на действие по отношение на нещо” „изоставям”, „отказвам се от”

пунар = отново, още един път

аништа = (ан - не) + (ища - желан) нежелан, нещо което е опасно и вредно

прасанга(ат) = евентуалност, възможност да се случи нещо (м.р. ед.ч. аблативен падеж – „чрез” „поради”)


ІІІ-51. Когато има Упанимантрана (специална покана за да се отдаде почит и да се поднесат дарове) от Стхани (господстващите в момента полубогове), (тогава) Акарана (трябва да се изостави) Санга (контакти който води до привързаност) и Смая (усмивка на задоволство и себевъзвеличаване), поради възможност (Прасанга) отново (Пунар) да има Анища (нежелано, нещо което е опасно и вредно).



В тази сутра се дава един чудесен съвет към практикуващите йоги. Нека да обясним.

Стхани означава "добре установен" "стоящ на правилното място" и се употребява в смисъл на накой който е заел директорска позиция, началническо място. В случая тази дума се отнася към председателстващите богове – Девите. Нека да напомним за символичното значение на думата „Богове” – Деви, както е обяснено в упанишадите. Под „Боговете” трябва да се разбират онези индрии, които са действащи в момента. Индрия означава "принадлежащ на Индра" и това се отнася към всички полубогове в индийската митология. В упанишадите е обяснено, че Индра това е ума - Манас и полубоговете това са десетте органа за осезание и действие, когато те са заети с дейности не противоречащи на писанията. Когато те са заети с дейности противоречащи на писанията тогава те се наричат Асури или демони.

На практика това означава че когато се извършват дейности които водят към себепознание и Мокша, тогава органите за осезание и органите за действие се наричат Деви – богове. Когато се извършват дейности които водят до образуването на нови желания, когато действията водят до идентификации, и въвличане във материалният свят, тогава сетивните органи, и органите за действие се наричат Асури или Демони.

Когато действието е успешно, и човек получи желаните резултати, това води до чувството на задоволство. Резултатите от действието и задоволство са така наречената „награда” от боговете.

В сутрата се казва, че когато Боговете, тоест сетивата изпратят специална покана за да се отдаде почит и да се поднесат дарове (Упанимантрана) в Йогинът не трябва да се появява чувството на себе възвеличаване, нито пък трябва да се формира привързаност към съответното действие и резултатите от него. Защото това може да има нежелани последствия. С една дума Патанджали съветва йогинът да се държи хладнокръвно, и да не се „радва” на моментните успехи.

Например в спортната психология е добре известно че когато играчите на тенис, си позволят да се радват над печалбата на дори един единствен сървис, това води до загубване на концентрацията и се допускат грешки. Играчът трябва да пази самообладание, и да не си позволява да се „радва” на някой дребен успех, за да не загуби цялата игра от това.

Горната сутра може да се интерпретира в смисъл, че дори и при себереализиран Йоги е възможно да се изпадне в света на материалните обвързаности. Действително има безброй примери от митологията в Пураните, когато известни мъдреци като Вишвамитра и дори боговете като Вишну и Шива попадат под влиянието на материални обекти, „допускат сетивата да ги награждават” и след това трябва да преминават през редица страдания поради грешката си.