Taarakam sarvavisayam sarvathaavisayamakramam ceti vivekajam jnaanam //54//
III. 54. Таракам сарва_вишаям сарватха_вишаям_акрамамам чети вивекаджам джнанам
тарака(м) = даване на възможност да се премине или пренесе нещо, да се спаси, да се освободи
сарва = всички
вишая(м) = предмет или нещо, явление, феномен
сарватха = във всяко отношение, при всички обстоятелства
вишая(м)+а+крама(м) = (вишая – обект, предмет, явление, феномен) + (а – без) + (крама - стъпка, нещо текущо в серия последователни етапи – виж сутра ІІІ - 9 и 15)
ча = и
ити = така
вивека = интелекта – Будхи има способността да различава, разграничава отделни неща. Самият процес на различаване се нарича вивека
джам = роден
джнана(м) = знание
ІІІ-54 И (Ча) така (Ити) Вивека Джнана (знанието родено от различаване между Чистата Пуруша и Пуруша съединена с Пракрити) е Тарака (1. даващо възможност да се прекоси - в случая океана на Самсара, тоест водещо до освобождение; 2. интуитивно; 3. трансцедентно) (То включва) Сарва Вишая Сарватха (всички неща във всяко едно отношение) и също е Вишая-а-Крама (не-крамично по отношение на обектите, тоест не зависи от причинно - следствената връзка на вътрешните промени в обекта, на последователноста от кшани)
Патанджали казва, че знанието придобито от различаване с интелекта между материя и съзнание е освобождаващо от желанията.
Повечето от интерпретаторите на тази сутра се придържат към мнението на Вяса, че йогинът придобива директно познание за всичко и за всички неща и, че това знание не е основано на никакви логически закономерности а е по скоро интуитивно.
Но според други това знание се отнася не толкова до предмета, неговото предназначение, неговата структура, неговото устройство и т.н. Според тях това е знание за това как обекта се отнася към нашето съзнание, към нашите желания, към нашите умствени процеси. Как този предмет ще се отрази на Чита, на Вритите, дали ще се образуват нови самскари и т.н.
Тук трябва да се обясни израза: Вишая-а-Крама - не-крамично по отношение на обектите. Крама е такова възприятие при което даден обект се схваща от съзнанието в един процес на промяна. Например ако се сложи парче масло в горещ съд, се наблюдава как то се разтопява постепенно. Това е една крама, наблюдаване на нещо което се променя. Докато знанието което е придобито от Вивека е непроменливо, едно и също постоянно, вечно, приложимо в миналото, настоящето и бъдещето.
Израза: Вишая-а-Крама – „не-крамично по отношение на обектите” подсказва и друго значение, дава и друга характеристика на Вивека Джнана – Различаващото Знание. Когато се разглежда един обект не като състояние на промяна, а като нещо статично, това означава че се вземат само най съществените характеристики на този обект. Така „Вишая-а-Крама” е едно обобщение, една генерализация. Например когато се вземе думата „дърво” може да се разглежда като общо понятие, и като „конкретно дърво”. Конкретното е нещо с което стават промени. Общото понятие е нещо с което не стават промени. Така знанието придобито от Вивека е онова което разглежда само най общото, най обединяващото, което е характерно за цялото. Това знание не се занимава с конкретното.
