Sattvapurusayoh shuddhisaamye kaivalyamiti //55//
III. 55. Саттва_пурушайох шуддхи_самйе кайвалям_ити
сатва = (сат – глаголът „съм”, „да бъда”) + (тва – „…ност”) – букв. „СЪМност”, съществуване, реалност, истинската същност, гуната на чистотата, доброта, съвършенство, хармония, знание за Атман. В тази сутра под Сатва се разбира „най пречистеният от желания интелект - Будхи”. Когато такова все още „обусловено съзнание” бива пречистено то наподобява на Чистото Съзнание Атман. Това е онази форма на Чита, която току що се е проявила, или която е пречистена от всякакви „замърсявания”, тоест от желания и идентификации с тях.
пуруша(йох) = Абсолютното Необусловено Всеобщо Съзнание, съзнателният принцип, потенциалноста за съзнание (йох – м.р. двоен родителен падеж – „на двете”)
шудхи = чистота
самя(йе) = еднаквост, подобие, равенство, равновесие, идентичност (ср.р. ед. ч. локативен падеж – „във” „на”)
кайваля(м) = (от кевала – сам, несвързан с каквото и да е) да се изолира, усамоти, да остане сам, - в преносен смисъл „освобождение” „крайната цел на йога”
ІІІ-55. Кайваля (върховната независимост) (се състои) е в подобието (Самя) на чистотата (Шудхи) на двете: Сатва и Пуруша.
Отново Патанджали употребява Сатва като пречистина от тамас и раджас чита – пречистено от желания съзнание. В съзнанието има смесица от трите гуни, трите тенденции за хармония и балансиране - Сатва, за действие, страст – Раджас и за бездействие, тъмнина, леност - Тамас. Тези тенденции създават различна настройка на съзнанието, така че то възприема по различен начин един и същ дразнител. Когато съзнанието бъде очистено от раджас и тамас то започва да наподобява на Пуруша. То вече не се засяга от действията и промените в света и остава ням свидетел – сакши, без да се замърсява или идентифицира от емоции, чувства, настроения, желания, отношение на добронамереност или злонамереност, без да осъжда или поощрява. Когато съзнанието е в такова състояние, то е неизменно и независимо от външната среда. Неговото първоначално състояние на Сат - Чит - Ананда тоест Съществуване, Знание, Блаженство се установява твърдо, без да се губи в илюзорни идентификации със желания за предмети от външния свят. Когато човек достигне това състояние на пречистване на съзнанието, той става независим от желанията и идентификациите. Например някой хора които са извънредно идентифицирани с желанията, са в състояние да се влияят дори от най незначителни дребни неща. Може времето да се развали, или да е малко шумно, или да пропуснат едно ядене само, и това е в състояние да ги изкара напълно от равновесие. Докато други хора имат далеч по голяма „независимост”. Те могат да понесат далеч по големи превратности на съдбата, тежки болести, неуспехи всякакви в живота, и въпреки това да останат незасегнати и оптимисти.
Тази независимост на състоянието на блаженство от външния свят се нарича Парипурна. Състоянието на съзнанието на обикновен човек на щастие и блаженство е изцяло зависимо от външния свят и то не може да съществува самостоятелно. Колкото повече човек напредва в своето духовно себеоткриване по пътя на йога толкова по-независим и по-самостоятелен става той, и толкова по-малко промените в света му се отразяват. Съзнанието на себереализиран човек е абсолютно независимо от външния свят и поради това то може да съществува изолирано без това да му се отразява по какъвто и да е начин. В такъв смисъл то се нарича Кайваля - Върховна самотност и независимост.
