Etena bhuutendriyesu dharmalaksanaavasthaaparinaamaa vyaakhyaataah //13//
III. 13. Етена бхута-индрийешу дхарма-лакшана-авастха-паринама вякхятах
етена = с това
бхута = елемент – петте махабхута – петте елемента
индрия(йешу) = петте органи за действие и петте сетива (м.р. мн.ч. локативен падеж – „във”)
дхарма = съществените характеристики, тези които правят обекта това което е; това което е установено със сигурност; естественият закон с който нещата следват своето предназначение;
лакшана = характеристика, знак, символ, дефиниция (от лакш – да разпозная); (в случая) вторична характеристика, външен знак, симптом
авастха = състояние
паринама = промяна, трансформация, развитие, еволюция, мутация („е”)
вякхята(х) = заявен, обяснен, описан
ІІІ-13. Чрез това (етена) (предишната сутра) са обяснени (вякхята) Дхарма (природата, съществената характеристика), Лакшана (символ, означение, дефиниция - в случая вторичните характеристики) и Авастха (ниво, състояние) Паринама (модификациите) на Бхута (елементите) и на Индрия (сетивата).
Общо казано, има две основни групи коментатори на горната сутра. Сутрата започва с думата Етена - чрез това - което е от мъжки род, творителен падеж, единственно число. Според едната група от интерпретаторите тази дума се отнася към сутра ІІІ-12. Според другата група коментатори тази дума се отнася към сутрите ІІІ-9, 11 и 12. И от тук пък става ново разклонение под влияние на различните философски школи, на това как точно да се интерпретира текста. Изглежда смешно но в крайна сметка модификациите на интерпретациите на сутрата за модификациите е много, много голям. Всички възможни вариации, комбинации, пермотации и т.н. са разгледани и мисля че Патанджали е направил голяма каша с това че не е седнал да напише малко по-подробно и ясно своите сутри, какво точно е искал да каже. Това, разбира се, е шега, в края на краищата цялата философия на йога е дадена в първите две три сутри и всичко останало е добавка.
Пример за Дхарма паринама който се дава, е: как гъсеницата се превръща в пеперуда. Различията започват на базата на двете доктрини Саткаря-вада и Асаткаря-вада. Спроред Саткаря доктрината ефектът от трансформацията на един отбект в друг се съдържа в самия обект, тоест в самата причина. Всяко действие или състояние съдържа в себе си останалите две потенциални състояния - това, което е било в миналото и това, което ще стане в бъдеще. Например от семето на ябълка може да израстне само ябълка но не и круша. Според другата теория ефекта не се съдържа в причината а е нещо което се налага отвън. Например една златна ваза може да се претопи и от нея да се направят обици и други украшения. Не може да се каже, че формата на обеците се е съдържала във вазата.
Пример за Лакшана-паринама, който може да се даде, е мъж, който си пуска мустаци и брада и след това ги обръсва отново. Това се несъществени качества или характеристики на обекта, които не променят неговата съществена природа на мъж.
Пример за Авастха-паринама е преминаването на човек през различни фази на бебе, дете, юноша или девойка, младеж, зрял, възрастен, дълбока старост.
Бхута означава "живо същество", а също така може да означава един от петте елемента земя, вода, огън и т.н. Така отново възникват множество интерпретации. Когато се говори за различните паринами на Бхутите, се разбира най-често онова, което не принадлежи към природата на човешкото. Всички видове обекти, всички материални неща претърпяват някакви модификации.
Индриите са органите за възприятие и органите за действие, но може да се вземе като добавка манас, който също се включва като единадесетата индрия. Самите индрии също могат да приемат своите модификации
Айенгар пък се придържа към версията, че тези три паринами се отнасят единствено към три различни състояния на напреднал йога точно преди себереализацията. Подобна интерпретация е била разпространена от Вивекананда на запад и от професор Джеймс Ууд. Това е доста опростена интерпретация и аз не знам откъде Вивекананда я е взел, но той или не е бил запознат добре с класическия й вид, или, което е по-вероятно, не е искал да се впуска в излишни подробности, когато е изнасял лекциите си пред неподготвената западна аудитория.
Нека сега обясним отново теорията за Паринамите. Първоначално Патанджали обяснява трите вида паринами (или модификации) на съзнанието (Читта) в сутрите ІІІ - 9, 11 и 12. Нека припомним. Паринама е вид състояние на ума, (както например състояние на радост). Трите състояния на ума (или Паринама на Читта) са:
1. Ниродха-паринама - потискащата трансформация или модификация
2. Самадхи-паринама - Модифицацията Самадхи
3. Екаграта-паринама - еднонасочена модификация
Тези три модификации на ума съответстват на трите съставни части на Самяма – Дхарана, Дхяна и Самадхи. Нека припомним, че Самяма е процесът на познание. Всеки път когато научаваме нещо ново, ние всъщност преминаваме през един процес на Самяма. Това означава, че всеки път, когато човек научава нещо ново, съзнанието Читта преминава през тези три модификации – паринами.
В тази сутра Патанджали прави паралел и казва, че с горните три паринами са обяснени модификациите, през които минават обикновените материални предмети и сетивата. Нека да направим съответните паралели, подкрепени с примери.
1. Дхарма-паринама – Проявената пракрити е в едно непрекъснато движение, никога не е стационарна. Въпреки всичко, за обусловеното съзнание, което се е идентифицирало с желания, тя се явява като непроменлива и нейните форми изглеждат така, като че ли са вечни. Желанията ни карат да си мислим, че обектите на желание са вечни, непроменливи и те ще ни донесат щастие. Дори когато разбираме отлично, че даден обект на желание е временен, ние продължаваме да се отнасяме към него като към нещо вечно и постоянно, докато в нас бушува желанието за този обект. Обектите на желание се наричат Дхарма-паринама. Основата на всяка „Дхарма Паринама” е „Крама на Пракрити”. Ние виждаме тези крами като обекти на възприятие. Крамите се възприемат от различните хора по различен начин, но независимо от личността която осъзнава възприятието, дали е обикновен човек, интелектуалец или просветлена личност, крамата се явява като Дхарма Паринама. Когато Крамата на съответстващата и Дхарма Паринама бива анализирана, в нея се откриват съставните и Лакшана и Авастха Паринами. Те са само анализирани компоненти на Крамата, осъзнати съставни части. Те нямат толкова силна самостоятелна екзистенциална реалност (дравятоститва – по Виджняна Бхикшу) и са по скоро само едно допълнение, черта, характеристика, която не влияе върху цялостното възприятие. (Например ако върху една кола има малко прах, който с лекота може да се премахне, от това отношението на човека към колата не се изменя)
2. Лакшана – моментното състояние на обект или на Чита – обусловеното съзнание независимо дали е в активно или подтиснато ниродха, което е резултат от предхождаща последователност от безкрайни промени. Докато промените в Лакшана са осъзнати, били са наблюдавани, и разбрани в една или друга степен, то Авастха не е нито осъзната, нито възприета, нито наблюдавана.
Лакшана Паринама – Тя се състои от серия от Авастха-паринами. От друга срана, серия от Лакшана-паринами е това, което образува Дхарма-паринама. Една Лакшана-паринама не е точно обект на възприятие, а по скоро промяна на състоянието на някакъв обект на възприятие, когато този обект е бил наблюдаван в два различни момента. Тази осъзната промяна в състоянието на даден обект се нарича Лакшана-паринама. Самият обект е Дхарма-паринама.
3. Авастха-паринама. Промените в самите Лакшана Паринама, които не са осъзнати, не са забелязани, се наричат Авастха Паринама. Например ако някой наш познат не сме го виждали за няколко месеца. Ако този човек си е пуснал мустак през това време, когато го срещнем, ние веднага ще забележим в него тази промяна. Самият човек е Дхарма Паринама. Мустакът който той си е пуснал е Лакшана Паринама. Самият мустак не се появява изведнъж, а на незабележими промени в дължината на косъма, които се случват, без да имаме будност или съзнание за това. Тези незабележими промени се наричат Авастха-паринама.
Авастха-паринама – При успешна самяма върху нея се получава знание за всички минали и бъдещи паринами. Всяко нещо, което познаваме, всъщност е една последователност от Лакшани и всяка Лакшана е една последователност от Авастхи. Самите Авастхи също имат природата на непрестанна промяна.
Друг пример за трите вида паринами. Когато един обект се променя в нещо съвсем друго, това е Дхарма-паринама. Например когато от влакната на тъкачния стан се получава плат. Когато новият плат се износи и остарее, това е Лакшана-паринама. Самото износване на плата не става изведнъж, но чрез множество незабележими промени, които представляват Авастха-паринама.
На Ниродха Паринама съответства Дхарма Паринама
На Самадхи Паринама съответства Лакшана Паринама
На Екаграта Паринама съответства Авастха паринама
Когато човек започне да „познава нещо”, да научава нещо ново, той всъщност преминава целия цикъл на Самяма. Тоест неговото съзнание преминава от една паринама в друга, трите основни паринами. По такъв начин човек осъзнава паринамите и на наблюдавания обект. Тоест онова, което е било само Дхарма паринама, след процеса на Самяма човек забелязва вътре и нейните съставни Лакшана и Авастха паринами. Ако човек прави Самяма върху една рисунка, той първоначално забелязва само най-общи неща. След Самяма той може да забележи дори и най-незначителни детайли. Чрез самяма се получава знание за това какво представлява наблюдаваният обект, кои са неговите съставни части, как предметът се променя, как се променят неговите съставни части.
Така може да се каже, че самяма е процесът на „научаване”, процесът на разбиране на даден обект. При това изучаване на обекта съзнанието минава през три основни модификации - паринами. И чрез този процес на Самяма, се осъзнават не само цялостно какво представлява обектът на наблюдение, но също така неговите детайли и помените, които настъпват в този обект. Самяма е процесът на обективно наблюдение на нещата, без да има оцветяване с лично отношение.
Ако един човек срещне свой стар познат, с който не се е виждал дълго време („Дхарма паринама” е „познатият”) и забележи някаква промяна в него, например пуснал си е брада и мустаци, това е Лакшана-паринама. А самите мустаци се изменят непрекъснато, но незабелязано – това е Авастха-паринама. Тези неща могат и се осъзнават чрез съответстващите им три паринами на Читта.
Теорията за Паринамите е от изключително важно значение за изграждане на общия философски поглед на йогина. Те са в основата на изграждането на непривързаност и безпристрастност – Кайваля и Вайрагя. Когато човек започне да осъзнава преходността на паринамите на материята - Бхута и съзнанието (въпреки че те се явяват като нещо постоянно), той разбира, че не трябва да отдава голямо значение на материалния свят. Модификациите в сетивата – индриите помага за осъзнаване тяхното несъвършенство и тяхната способност да се привързват към обектите на сетивата.
