Kramaanyatvam parinaamaanyatve hetuh //15//
III. 15. Краманятвам_паринама_анятве хетух
крама = последователност, серия, редуване
анятва(м) = (аня - друг) + (тва – суфикс показващ: „придобива качеството на” - „…ост”) ДРУГост, разграничение, вариация, изменение
праинама = промяна, трансформация, развитие, еволюция, мутация
анятва(е) = (виж по горе обяснението) ДРУГост, разграничение, вариация, изменение (ср.р. ед.ч. локативен падеж – „във”)
хету(х) = причина (е)
ІІІ-15. Крама Анятва (различност в Крамите) е Хету (причина) за Паринама Анятва (различност в паринамите).
Тези две понятия – Паринама и Крама ги обяснихме вече в сутра ІІІ-9. Но тъй като са важни ще ги повторим отново тук.
1. ПАРИНАМА
Това е една илюзорна реалност, която изглежда като, че ли е стационарна и непроменлива за дадена личност. Въпреки, че всичко се мени, и въпреки че и самата тя се мени, за въпросната личност тази реалност продължава да се явява като непроменлива. Тази илюзорна реалност, е изкуствено отделена от цялото единствено от ума на човек. Така както един водовъртеж в реката изглежда като, че ли е неподвижен, и нещо отделно от реката, въпреки, че водата е в непрестанно движение и самият водовъртеж е вода в движение. Така както водата приема различни форми, мехурчета, вълни, водовъртежи и т.н. по същият начин гуните приемат безброй различни форми и модификации. Знанието, мислите, материалните обекти са различна проява на трите гуни (Гуна Паринама Вишеша). Паринамите са тези привидно стационарни и непроменливи фигури, обекти и т.н. които обусловеното съзнание различава на фона на непрекъснато променящата се действителност.
Привидната стационарност на Паринамите, която се дължи на невежеството на човек, е причината за страданието. Когато човек желае да изпитва удоволствие от някой предмети, той свиква с тях, пристрастява се, става зависим от тях. Накрая страда когато не може да ги получи или те самите му носят болка и страдание. Човек си въобразява, че те ще му донесат щастие, когато в същност накрая той получава само страдание от това. Човек си мисли, че тези желани предмети ще му донесат щастие, и ще го освободят от страданието, но на практика се получава точно обратното. Това е все едно някой който се страхува да не го ухапе скорпион, взема всички предпазни мерки, и накрая го ухапва змия.
2. КРАМА (ІІІ – 15, 52 и ІV – 32, 33)
Това е една повече или по малко сложна система от гуни които са в действие. Докато при Паринама става въпрос за нещо което се явява стационарно, то при крама се забелязва явна промяна, явна трансформация от едно нещо в нещо друго. Например една снежинка която се разтапя когато падне върху ръката. Всяко движение, всяка трансформация което забелязваме, независимо колко е сложно или просто, и която е определена от нашето съзнание, като „отделна структурна единица”, е една крама. Тази „единна структурна единица” се схваща като явно променяща се от съзнанието. Докато при Паринама имаме стационарно възприемане на някаква „единна структурна единица”.
Както Паринамите, така и Крамите се отнасят не само към света на чисто материалното, но също така и към света на духовното. Всяка една мисъл, и всяко едно състояние на ума могат да се определят като паринама или като крама.
Кое е това нещо, кой е този, който може да каже кога едно нещо е Паринама и кога едно нещо Крама? Това е индивидуалното обусловено съзнание. В зависимост от индивида, в зависимост от неговата нагласа, в зависимост от неговите знания, в зависимост от неговите васани, в зависимост от неговите моментни настроения, той определя едно нещо като крама или като паринама. Например един добър професионален шофьор. Той когато кара автомобил в сравнително спокойна обстановка, той определя това като една Паринама. Като едно цяло, едно единствено нещо. Просто качва се на колата и отива от Пловдив до София да речем. Ако обаче някой начинаещ седне зад волана, за него „карането на автомобил” не е едно нещо! Той трябва да извършва доста отделни неща на които да обръща специално внимание, да сменя скоростите, да върти волана, да оглежда пътя, да взема решения и т.н. За него това не е нещо статично е нещо което е много динамично, нещо постоянно променящо се.
Умът има това свойство да схваща нещата като паринама или като крама. Например ние може да погледнем на едно цвете като на нещо статично, една роза в парка. Това е една паринама, нещо привидно постоянно и непроменливо. Но ако направим един филм, като на всеки 10 минути правим по един кадър само на розата, и след това пуснем този филм бърже, ще видим за няколко секунди само как розата от пъпка разцъфтява и след това окапва. Целият процес на трансформация ще бъде една крама.
Крамите това е една последователност, една серия от непрекъснати следващи един след друг моменти, при които се забелязва трансформация, при които се забелязва промяна. Например една дреха която не преминава през такива моменти, през такива крами, ще стои през цялото време нова. И накрая изведнъж ще стане стара и износена.
Така се казва че всяка Паринама се състои от множество Крами. И всяка крама може да се схване като паринама, която пък от своя страна се състои от множество крами.
Да се върнем отново на сутрата. Патанджали казва, че различията в паринамите се дължи на различията в крамите. Паринамите са привидно статични концепции защото обусловеното съзнание иска това. Човек приема средата в която живее, професията си, здравето си, болестите си, живота си, притежанията си, богатството или бедността си, материалните притежания, съпруга или съпругата, приятелите си и т.н. за непроменливи, едни и същи. Привързва се към тях и става зависим от тях. Само когато осъзнае, че всички тези неща са вид Крама, един непрестанен процес на трансформация и промени, той може да излезе от идентификация с тях.