Йога е самадхи

[Imago]

"Йога е връзка", "Йога е единство"... Това са най-честите определения на Йога, които човек може да срещне, като се поразходи малко из родния и чуждия Интернет.

Сигурни ли сте, че Йога наистина е връзка? Защото аз съм сигурен в нещо друго - че всички класически коментатори на Патанджала Йога-сутра, започвайки от Вяса, минавайки през Шанкара, Бходжараджа, Вачаспати Мишра, Рагхавананда Сарасвати, Виджняна Бхикшу, Нагоджи Бхатта, и стигайки чак до Харихарананда Араня от началото на 20 век, тълкуват йога като самадхи, а не като връзка.

Йога-сутра, Самадхи-пада 1


P.S. Всъщност въпросът ми е риторичен и не е отправен към никого от този форум. Той е насочен против изопачаването на Йога-сутра от представителите на съвременната Веданта, а и в повечето модерни школи на Йога, повлияни от ведантизма като изкуствено прокарвана идеология на индуисткия национализъм. Докато основателят на Веданта Шанкара Ачаря съвсем определено заявява, че Йога е медитация (самадхи) в смисъла на самоовладяване (самадхана), каквото е и класическото рабиране за Йога, запазило се чак до Вивекананда, който неслучайно нарича своя коментар към Йога-сутра Покоряване на Съзнанието (Вътрешната ни Природа).

С това искам същевременно да се извиня за неправилния превод на подзаглавието на Раджа-Йога от 1991 г. като Изкуството да победим себе си, или Овладяване на Вътрешното Аз. "Себе си" или "Вътрешният Аз" (Атман, Антаракшин) не е обект на завладяване, а напротив, именно той е конквистадорът, завоевателят и покорителят на вътрешната ни природа, той е Вътрешният Повелител (Антарямин) на съзнанието (читта).
   

[Imago]

Връзката (relatio) предполага поне две неща, които да бъдат свързани (relata). Кои са тези две неща в Йога? Ако кажете, че са Атман и Брахман, това очевидно не са две неща, а едно и също нещо, една и съща реалност. Ахам брахма асми! Аз, Атман, съм Брахман, тоест налице е тъждество, а не връзка на две отделни таттви (същности). Ако кажете, че моето съзнание (читта) се свързва с Принципа на Съзнателността (чайтаня), това определено не е Йога, защото йога е прекратяване на всички операционни модуси, в които съществува съзнанието. Следователно в този психофизичен смисъл йога е по-скоро разотъждествяване на Чайтаня от читта, отколкото тяхно свързване.

Пък и целта все пак в гносеологичен план е вивека-кхяти (знанието за разликата между тези две таттви), а не илюзията за тяхното мнимо тъждество, която е налице във всички подвластни на power-yoga (сиддха-йога) умове.

[Imago]

Дори ако разгледаме самадхи в техническото й значение на антаранга (вътрешен член, част от тройната самяма), пак не можем да я схванем като връзка, единство и сливане. Когато формата (рупа, цветът) на китайската роза се отрази в чистия планински кристал и той засияе като рубин, сливат ли се техните сварупи (собствени пирорди)? По същия начин самадхи е състоянието на съзнанието, когато собствената форма на обектите на медитация оцветяват съзнанието в тяхната собствена сварупа. Няма онтологична връзка, няма сливане, няма единство - има само изоморфност. А когато обект на медитация е Схващащия (Грахитри), тада дришту тад сварупе авастханам (ЙС І.3).

[Imago]

По повод въпроса на Брахман:

В предкласическата и ранната Санкхя има множество пуруши (атмани), но и там не става дума за сливане на емпиричната душа с атмана. Всеки пуруша е сам по себе си, нещо като мултиверса на Пенроуз и Ко. Всеки наблюдател сам осъществява редукция на вълновата функция на пракрити и нарича получената лична Вселена сансара. В класическата и късната Санкхя Пуруша е един, а джива е просто негова модификация. Модификацията не може да се слее със собствената си субстанция, защото тя вече е субстанциално идентична с нея. Въпрос на пробуждане/просветление. Докато при Рамануджа нещата стоят различно, там може да се говори за относителна обособеност на индивидуалния Атман, поради което и системата се нарича Вишишта-Адвайта.

Изоморфност е подобие на формите, сАрУпя. Едната сварупа се оцветява в краските на другата сварупа. Но природата ми остава неизменна. Огледалото отразява котката, но няма природата на котката. Когато е почистена добре, повърхността на читта прилича на огледалната повърхност на океана и практически се превръща в Океан на Знанието (видя-сагара).

[Брахман]

Изоморфност е подобие на формите, сАрУпя. Едната сварупа се оцветява в краските на другата сварупа. Но природата ми остава неизменна. Огледалото отразява котката, но няма природата на котката. Когато е почистена добре, повърхността на читта прилича на огледалната повърхност на океана и практически се превръща в Океан на Знанието (видя-сагара).

Ами точно това казват и във веданта. Почистеното Огледало, това е почистеното обусловено съзнание, което отрязява брахман. Така брахман познава себе си. Когато се отиде във Нирвикалпа самадхи, става "сливане" на обусловеното съзнание с Необусловеното. Когато се излезе от това състояние, остава споменът от "сливането" или "ставане едно със" брахман. Когато се интерпретира правилно този спомен това води до мъдрост. Интерпретацията става на базаат на натрупаното знание от писанията, и на базата на сравнанието между двете състояния на съзнанието.

[Imago]

Така, но за Веданта съзнанието е просто обусловена форма на необусловеното. Тоест разгръщане на абсолютния Брахман в неадекватни форми. Две форми на единното съзнание, които временно са разделени по силата на незнанието. При Санкхя-Йога обаче съзнанието е нещо субстанциално различно от Съзнателността, която е ПарамаБрахма. Съзнанието е форма на пракрити, а пракрити не може да бъде форма на Брахман. Затова тяхното сливане е изключено. Все едно да смесиш олио с вода.

Аз очаквах, че Шанкара ще интерпретира първата сутра именно в този смисъл. Той обаче е дал едно много адекватно йогическо тълкувание и изобщо не може да бъде обвинен във "ведантизиране".

[Imago]

по повод мнението на hare shiva, че йога е самадхи, но като процес е промяна:

Намасте, hare shiva!

Съгласен съм с теб и дори ще определя вида на промяната. Йога е промяна (паринама), която връща съзнанието в неговата чиста природа - саттва. Този процес често се определя като негеволюционен, обратен на еволюцията, вървящ срещу течението на естествената еволюция на материята, с една дума - пратилома (букв. срещу козината).

Няма развитие към по-висши светове, защото ние сме най-висшият в еволюционно отношение свят. Светът на тънката материя и танматрите, светът на фините енергии се нарича каузален поради една много проста причина - по-финото винаги е причина на по-грубото. Такава е каузалната логика на Санкхя-Йога. Проникването и разтварянето (лая) в сукшма-бхута, както и абсорбирането (лая) в тяхната каузална основа (махат) и дори в това, което е последна причина за всичко и поради това се определя като causa sui (алинга - линга тук се схваща в смисъла на пробанс, логически признак, а не в смисъла на пенис), може да е свидетелство за овладяването на велики способности (сиддхи), но обективно и субективно връща садхака назад и може да задържи неговата нирвикалпа-самадхи с милиони и милиарди години.

[Imago]

Цитат на: "NlK"

Самадхи е СЪСТОЯНИЕ, предизвикано вследствие на концентрация. Или кратко казано - това е състояние на сливане на субекта с обекта. Субекта си ти, обекта може да бъде външен, или вътрешен. По принцип се започва с външен обект. При достатъчно ниво на концентрация субекта се слива с обекта, разтваря се в него. Цлта на йога е сливане с Аз-а. Много наричат това истинския Аз, но аз се въздържам от определения от подобен род. И тук вече е налице парадокса - сливайки се с Аз-а изчезва чувството за АЗ.

Благодаря за този коментар!

Има само един малък проблем: Целта на Йога е да раздели субекта (Пуруша) от обекта (пракрити) и свидетелство за това разделяне или поне за осъзнаването на тяхната фундаментална разделност е така нареченото различително знание (вивека-кхяти). Именно то е крайната цел на самадхи, която, както Вие правилно отбелязахте, започва с медитация върху външните груби обекти (савитарка и нирвитарка-самапатти), минава през медитация върху фините обекти (савичара и нирвичара-самапатти), след което се медитира върху източниците и енергиите на познанието (грахана), докато се стигне и до медитиране върху самия Познаващ (грахитри), т.е. върху Аза.

Трябва да е ясно също, че състоянието на самадхи е състояние на читта (съзнанието като еволют на материята), в което читта, или по-точно манас (умът) е съставен изключително от саттва, поради което тази форма на самахита-читта (самоовладяно съзнание) се нарича още манас-саттва, или четас. Именно в четас се отразява собствената форма (сварупа) на всички обекти на медитация, започвайки от външните и завършвайки с Антаракшин, т.е. с Вътрешния Наблюдател. Когато формата на Вътрешния Наблюдател (Грахитри) съвпадне с формата на пречистеното благодарение на четворната медитация съзнание, тогава се казва, че Дришту (Съзерцателят) пребивава в собствената си форма. За да не стане някаква грешка и ние неволно да отъждествим Дришту с Пуруша, Виджняна Бхикшу - единствен от всички коментатори - прави ценната забележка, че Дришту е определен (специфизиран) от интелекта, тоест негова differentia specifica e буддхи в неговата най-чиста саттвична форма. Собствената форма на Дришту обаче е именно Пуруша.

По този повод всички коментатори предупреждават относно изкушението да кажем, че собствената форма на Дришту е собствената форма на Пуруша. Изразът "собствената форма на Пуруша" е погрешен, защото Пуруша самият е собствената форма на всяка съзнателност, по същия начин както е погрешно да се каже "съзнанието на Пуруша" или "главата на Раху" (защото Раху е само глава и нищо друго).

Състоянието на есенциална изоморфност (сАрУпя) на субекта и обекта се нарича самапатти. Илюзията, че субектът се е слял с обекта е основната причина така наречените безплътни и разтворени в пракрити да пребивават в това състояние милиони и милиарди години, преди да осъзнаят необходимостта от практикуването на асампраджнята-йога, за да се преродят за последен път и освободят окончателно.

Това е позицията на Йога-даршана.

Разбира се, съвременните ведантисти и бхакта-йоги са на друго мнение, което по никакъв начин не е ангажирано с позицията на Патанджала-Йога (Раджа-Йога). И това е напълно естествено, защото Веданта е монизъм, а Йога-даршана, философията на Йога, е дуализъм. Който забравя тази съществена подробност, рискува никога да не разбере за какво става дума в Йога-сутра. Ще отбележа също, че Шанкара Ачаря има интелектуалната честност да представи точно и без монистични отклонения собствената позиция на Йога-даршана в коментарите си Виварана към Йога-бхашя на Вяса.

Английският превод на Виварана на Шанкара Ачаря е сканиран и изложен онлайн.