Автор Тема: Просветленият няма Eго  (Прочетена 176 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Imago

  • Домакин
  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 1055
  • Пол: Мъж
    • Профил
Просветленият няма Eго
« -: 10 декември 2019 11:11:18, вторник »
Не ми е ясно на кого точно дължим тези нюейджърски открития, дали на индокитайския мишмаш, наречен Рам Дзъ, или на собственото творческо въображение на един член с много имена в dir.bg, но съм длъжен да отбележа, че в класическата Йога такива идеи се разглеждат като заблуди и превратни конструкции.

Кой е просветлен в Йога?

В Йога няма такова понятие като просветлен (буддха), то е привилегия и последна участ на последователите на Буда. И тъй като будизмът е също Йога, ще разделим въпроса на две части.

Първо. В класическата Патанджала-Йога (с този термин професионалистите обозначават Йога на Патанджали) просветлението е известно като състояние на чистия манас (ум), когато истините за природата на нещата започват да се изливат като благодатен дъжд от Облака на Дхарма. "Просветленият" йогин следователно е такъв самадхин, който е достигнал в медитациите си степента на нирвичара-самапатти. Това е медитация за фините обекти на мирозданието. Проникването в микрокосмоса открива за йогина светлата природа на саттва такава, каквато е, поради което съзнанието му засиява (пракашяте) с истините за битието.

Притежава ли този просветлен йогин емоции и Его?

Категорично да! Той до такава степен се "кефи" на новопридобитото универсално знание, че изпада в различен вид емоционални и дейностни заблуди, които за непосветените изглеждат като дела на махасиддха. Махасиддхата е емоционално неуравновесен нирвичара-самадхин, чиято мощ се доближава до мощта на боговете, а и практически някои от боговете са именно такива заблудени махасиддхи.

Нещата загрубяват, когато нирвичара-самадхинът се задълбочи в познанието на природата на своята висша всепознавателна радост (ананда) и предприема различни опити за саморазтваряне в тънките енерго-ноетични структури на битието. Това е етапът на медитация върху ноезиса като такъв, грахана, схващането като процес. Дотук самадхинът работеше с грахя, схващаното, сега той насочва вниманието си към грахана или, което е едно и също, към джняна-шакти, способността за познание като онтичен факт.

Всички тези енерго-ноетични медитации са придружени с чувството за огромно блаженство, поради което и се обозначават с термина сананда-самапатти. Това е участта на всички просветлени махасиддхи, които потъват (пралаянте) в пароксизма на властта и всезнанието. Тук Йога подробно описва такива сананда-самадхини като видехини и пракритилайини, които могат да пребивават в това блажено състояние милиарди години, без никакъв изглед за окончателно освобождение.

Макар и могъщи като богове, каквито те са всъщност, подобни сананда-самадхини са достойни за съжаление, защото са извадени задълго от списъка на онези, на които предстои непосредствено освобождение.

Има два начина за излизане от това сътояние на блажен кайф. Първият е медитация върху причините и формите на блажеството (ананда), цел на която е неговото суспендиране. Този вид медитация се нарича нирананда-самапатти. Вторият начин е небезизвестната асампраджнята-самапатти, която превеждам като транскогнитивна мадитация, защото е отвъд всяка епистемология и има чисто онтичен, да не кажа генетичен смисъл. Потопените в състоянието на божествено блаженство всемогъщи богове медитират върху условията (пратяя) и възможността за последно прераждане като обикновени хора, за да могат да постигнат окончателно освобождение.

Освободени от емоциите си по повод своето всезнание и всемогъщество, нирананда-самадхините трябва да победят още един враг - чувството за съмност, асмита, което е първи продукт на Егото (аханкара). Когато Патанджали казва, Тогава Съзерцателят се установява в собствената си форма, той има предвид именно тези нирананда-самадхини, които са преодолели привързаността си към всезнанието и всемогъществото и осъзнават себе си като свободни духове (пуруша).

Проблемът обаче е, че самото това осъзнаване е обусловено или специфизирано (авачхинна) от буддхи (космическия интелект). Нирананда-самадхинът онтологически продължава да е зависим от Пракрити, поради което всички негови медитации се наричат сасмита-самапатти, медитации, в които все още е налице екзистенциалната аперцепция (ахам асми, усещането, че Аз съм). Преодоляването на тази екзистенциална аперцепция води до освобождаването на самадхина от всички лъжливи отъждествявания с природата и вселената (като бог, махасиддха или човек) и до развитието на абсолютно лишен от превратни представи модус на осъзнаване и непосредствено включване в истинската реалност, който модус се нарича нирасмита-самапатти.

Другото име на тази върховна "реализация" (самоосъзнаване) е нирвикалпа-самадхи - медитация, в която няма превратни представи. Тя бележи и окончателното освобождение на йогина.

По въпроса за просветлението в будизма ще се изкажа по-късно.
Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
0888 07 56 14