Философизацията на йога е процес, започнал доста преди ЙС, но и в нея можем да намерим много остатъци от това разцепление на "техниките и разбирането". Под философизация разбирам променянето на смисъла на освобождението от това да "отидеш и видиш" към това да "разбереш". Т.е. докато през ведическия период и до средата на периода на възникване на раните упанишади "душата е отивала към сферата на слънцето и отвъд към вечен живот" (или в други тела), по късно "познанието" т.е. разрушението на незнанието или появата на "разграничаващо познание" стават равнозначни с освобождението. Т.е. никаква душа не отива никъде, както срещаме по-рано.
Тази промяна се проявява примерно в отхвърлянето на сиддхите, които биват разглеждани като инфериорни (низши), като едва ли не пречки за "освобождението" от повечето коментатори в повечето философски традиции (не само в ЙС).
Как се справят философи като Ведавяса с това разцепление?
В последната си книга G. White предлага интересно разглеждане на въпроса с "низшето освобождение", дето не е точно освобождение (
) на "разтворените в пракрити" (сиддхи, божества и полубожества ...
)
Намирам темата за интересна и давам тук копие на частта от тази глава.
