Мъдрост

[rtsvet]

Много народи традиционно смятат, че мъдростта е най-висшето, което може да се достигне от човек приживе.

Изкам да питам, какво е мъдростта в контекста на йога традициите като се почне от Йога Сутра на патанджали. Там мъдростта първо е едно от 5- условия (5-умения или необходими черти или духовни сетива) в 1.20 (виря, шраддха ...)
След това имаме върховната мъдрост за "естеството на нещата" като предпоследна степен породена  преди нирбиджа самадхи. Казвам за "естеството на нещата",  според мен това се припокрива с "реда по-който се случват нещата", както е казано в 1.48

Разбирането за мъдростта в ЙС се подчертава каро разграничение в 2.27

Постигането на мъдростта се достига, чрез практикуване на 3-те компонента (дхар.,дхяна, сам.), както е казано в 3.4-5

Какво казват коментаторите за мъдростта в ЙС? Как се съотнася казаното в ЙС с НяЯ или с други традиции по това време (буддизма)?

Интересно е човек да помъдрува в този контекст - мъдростта като висше благо, а не висшето благо като висш-кеф. Въобще доколко има основание такова разглеждане?

[чери]

Вие сам подавате, че мъдростта се дефинира по много начини. За мен мъдростта се изразява в това да бъдеш щастлив. Може да има такова висше познание което да води до висша радост.

[rtsvet]

Щастие се постига с достатъчно от добре познати от древността коктейли. Можете да изберете по избор хашиш, опиум за пушене, трева, салвия дивинорум,... Може да пробвате и когнитивна терапия, ако ви липсват по-горните.

Точно защото не възприемаме Щастието като самоцел, сме още тук да си говорим. Т,е. щастието само по-себе си не е крайна цел. Още по-малко на мъдростта.

Щастливи ли са мъдрите? И всеки, който е щастлив ли е мъдър? А има ли мъдри, които да са печални?

Все ми се струва, че мъдростта трансцендира моментното емоционално състояние.

[чери]

Явно не само в мъдростта ами и в понятието за щастие има разминаване. Свръхсетивното щастието не е самоцел, но е резултат  на познание и не би трябвало да е моментно. Моментното щастие, резултат от хашиш е сетивно. Човек който не е щастлив, не е мъдър, това е сигурно. Обратното не е сигурно.

[Imago]

Щастието е по-фундаментално от мъдростта... и следователно по-трудно се изкоренява като нагласа.

[чери]

Мъдро ли е да се изкорени щастието? В името на какво? Не е ли това което търсим и което когато имаме имаме всичко? Защо да се изкорени нещо добро и полезно? Това е просто самоцелен деструктивизъм.

[Imago]

Йога го изисква. Нирвичара-самапатти е породена от мъдрата нагласа (праджня-санскара). Преливащата от знания мъдрост е причина за щастието, което се редуцира на степените на сананда-самапатти и нирананда-самапатти.