Автор Тема: Citta като понятие  (Прочетена 768 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Plotin

  • Йогин
  • **
  • Публикации: 77
    • Профил
Citta като понятие
« -: 10 декември 2019 13:46:06, вторник »
Цитат на Брахман
Цитат
чита =  обусловеното съзнание съставено от три категории мисли, ахамкара, манас и будхи
  Тук не е ясно дали
чита = обусловено съзнание съставено от три категории мисли + ахамкара + манас + будхи

или
 
чита = обусловено съзнание съставено от три категории мисли: ахамкара + манас + будхи

Ако се приеме първия вариант, тогава въпросът е кои са тези три категории мисли?

Ако се приеме втория вариант би могло до се направи следния коментар:
За манас изобщо не може да се говори като за мислещо съзнание,
а ахамкара като I - maker, в психичен аспект, може да се отнесе към нагласите (самскари и васани), но не и към мисленето.

Разглеждането на чита в най-общ аспект като съзнание е в рамките на "ежедневната" й употреба. В ЙС обаче тя се изгражда като понятие и поради това нещата остават незавършени ако не се очертаят границите на понятийния й смисъл.

Неактивен Imago

  • Домакин
  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 1055
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Citta като понятие
« Отговор #1 -: 10 декември 2019 13:46:55, вторник »
В ЙД на няколко пъти е подсказано, че читта има четири функции, детерминирани от буддхи, аханкара, манас и четас.
Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
0888 07 56 14

Неактивен Plotin

  • Йогин
  • **
  • Публикации: 77
    • Профил
Re: Citta като понятие
« Отговор #2 -: 10 декември 2019 13:47:28, вторник »
В ЙД на няколко пъти е подсказано, че читта има четири функции, детерминирани от буддхи, аханкара, манас и четас.
Добре, тогава нещата ще станат още по-хубави ако смисъла и "формите" на тези функции се споделят.
Четас има много измерения: intellegence, insight, mind, consciousness, thinking soul и други. Мисля, че в ЙС се среща само в І.29 като съзнание в смисъл на интелект.
Тук не се разкриват обаче споменатите три категории мисли!
Четас не се ли припокрива в голяма степен с буддхи?

Неактивен Imago

  • Домакин
  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 1055
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Citta като понятие
« Отговор #3 -: 10 декември 2019 13:48:04, вторник »
Четас е другото име на манас-саттва, но понякога се казва, че когато Съзерцателят постигне собствената си природа, природата на това постижение (самапатти) е в крайна сметка обусловена от буддхи, т.е. манас-саттва и буддхи са едно и също в субстанциален план.
Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
0888 07 56 14

Неактивен Plotin

  • Йогин
  • **
  • Публикации: 77
    • Профил
Re: Citta като понятие
« Отговор #4 -: 10 декември 2019 13:48:39, вторник »
Четас е другото име на манас-саттва, но понякога се казва, че когато Съзерцателят постигне собствената си природа, природата на това постижение (самапатти) е в крайна сметка обусловена от буддхи, т.е. манас-саттва и буддхи са едно и също в субстанциален план.
Да натам отива.
Струва ми се, че изказахте една много интересна идея за чита като контейнер за модификациите на съзнанието. Не съм сигурен, че се изразявам точно?!

Неактивен Imago

  • Домакин
  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 1055
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Citta като понятие
« Отговор #5 -: 10 декември 2019 13:49:13, вторник »
По-скоро буддхи като контейнер на кармичните семена.
Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
0888 07 56 14

Неактивен Plotin

  • Йогин
  • **
  • Публикации: 77
    • Профил
Re: Citta като понятие
« Отговор #6 -: 10 декември 2019 13:50:07, вторник »
Цитат
По-скоро буддхи като контейнер на кармичните семена.
Имах предвид това:   
Цитат
Самите модификации са читта. Което ни заставя да разглеждаме читта повече като контейнер (друго възможно значение на думата), отколкото като съзнание в нашия смисъл на думата
.

В информатиката т.н. "кеш памет" се използва за ускоряване обмена на данни между различните нива в йерархията на паметта на компютъра. Ускоряването се постига чрез поддържане на копия от избрани части от данните върху носител с бързо действие, близко до това на горното ниво на паметта.
Всъшност кеш паметта изобщо не е памет в смисъл на информация за събития в минало време, а на информация избрана като приоритетна, която се предоставя на разположение на процесора в реалното "сега".

Ако се направи аналогия с психиката, "кеш паметта" в психичното е селектирана важна информация, която е налична на ума в реално време (горното ниво на паметта) - осъзнавани усещания, емоции, мисли, идеи и т.н. Селектор на "кеш паметта" в психичното е вниманието!

Става дума за известна аналогия, а не за отъждествяване!

Неактивен Imago

  • Домакин
  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 1055
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Citta като понятие
« Отговор #7 -: 10 декември 2019 13:51:05, вторник »
Да, контейнер, но не на модификациите, защото модификациите са форми на съществуване на читта и в този смисъл са самото съзнание. Първото значение на глагола чит е трупам, акумулирам, събирам на едно място.
Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
0888 07 56 14

Неактивен Брахман

  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 705
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Citta като понятие
« Отговор #8 -: 10 декември 2019 13:52:10, вторник »
Цитат
Тук не е ясно дали… чита = обусловено съзнание съставено от три категории мисли + ахамкара + манас + будхи…    или
Ще се опитам да обясня по добре. Всичко което не е Чистото Съзнание, тоест Брахман е Обусловено Съзнание. Чита е обусловено съзнание, манас е обусловено съзнание, ахамкара е обусловено съзнание, всяка мисъл е обусловено съзнание, самскарите или васаните също са обусловено съзнание. „Обусловеното съзнание” е модифицирано „Чисто съзнание”. Чистото съзнание е само потенциалност за осъзнаване. „Обусловеното съзнание” е „съзнание за нещо друго”.  Например ако имаме чисто съзнание Брахман която е една потенциалност за осъзнаване и ако тази потенциалност за осъзнаване ОСЪЗНАЕ някакъв предмед, например „маса” тогава имаме „обусловено съзнание – маса” което е производно от чистото съзнание Брахман.

В този смисъл чита е обусловено съзнание и  нейните съставни части будхи, манас и ахамкара са също обусловено съзнание.

Цитат
Ако се приеме втория вариант би могло до се направи следния коментар:
За манас изобщо не може да се говори като за мислещо съзнание, 
Не разбирам каква ви е логиката за да пишете това но няма значение как сте стигнали до това заключение. Важното е да разберете че грешите. Ако се говори за „мислещо съзнание” то това е задължително и трите взети заедно Манас, Будхи и Ахамкара. Те сами не могат да действат, винаги действат в комбинация като една от трите съставки е ДОМИНИРАЩА. Тоест Чита като цяло може да действа и мисли. Нещо повече – „мислещо съзнание” може да бъде само „обусловеното съзнание”!! Чистото Съзнание не може да мисли. В момента в който Чистото Съзнание започне да мисли, то автоматически става обусловено.

Цитат
а ахамкара като I - maker, в психичен аспект, може да се отнесе към нагласите (самскари и васани), но не и към мисленето.
Запомнете това отново, важно е!! Ахамакара е просто една манифестация, едно проявление на самскарите или на васаните. Така както и манас е също една манифестация или едно проявление на самскарите. Така както и Будхи е едно проявление и манифестация на васаните на САМСКАРИТЕ!! Абсолютно всичко е вид васана, вид  самскара! Онова което виждаме, което изпитваме, което чуваме, което осъзнаваме АБСОЛЮТНО ВСИЧКО Е САМСКАРИ!!!!!!! Няма нищо което да не е самскара!!

Самскарите или васаните са вид спящи тенденции които когато се проявят приемат съответната форма на едно или друго нещо. Будхи не е нищо друго освен един сбор от самскари. Така както и Ахамкара или Манас или Чита. Те не са нищо друго освен сбор от различни самскари.


Цитат
Разглеждането на чита в най-общ аспект като съзнание е в рамките на "ежедневната" й употреба. В ЙС обаче тя се изгражда като понятие и поради това нещата остават незавършени ако не се очертаят границите на понятийния й смисъл.
Чита когато се разглежда като средство на човек за действие в света, е съставена от Будхи, Манас и Ахамкара. Чита когато се разглежда като обусловено съзнание се нарича „памет”. Защото Будхи, Манас и Ахамкара не са нищо друго освен сбор от различни „запаметени” неща, от различни самскари.

Неактивен Plotin

  • Йогин
  • **
  • Публикации: 77
    • Профил
Re: Citta като понятие
« Отговор #9 -: 10 декември 2019 13:53:01, вторник »
Цитат
Ще се опитам да обясня по добре.
Наистина е обяснено много добре.
Няма никъкво съмнение, че ако чита е реално съзнание то следва да е обусловено, защото чистото съзнание в измеренията на реалността е празното "нищо".


Цитат на: Брахман
Цитат
Самскарите или васаните са вид спящи тенденции които когато се проявят приемат съответната форма на едно или друго нещо. Будхи не е нищо друго освен един сбор от самскари. Така както и Ахамкара или Манас или Чита. Те не са нищо друго освен сбор от различни самскари.
Чита когато се разглежда като обусловено съзнание се нарича „памет”. Защото Будхи, Манас и Ахамкара не са нищо друго освен сбор от различни „запаметени” неща, от различни самскари.

Цитат на: Брахман
Цитат
Чита когато се разглежда като обусловено съзнание се нарича „памет”. Защото Будхи, Манас и Ахамкара не са нищо друго освен сбор от различни „запаметени” неща, от различни самскари.
И други изследователи освен Брахман разглеждат чита като памет.
Предварителната ми хипотеза, която в бъдеще време трябва да обосновя или да опровергая, въз основа на анализ на останалите сутри е, че чита са самите модификации на съзнанието, които се индуцират от нагласите (самскарите и васаните)и се селектират от вниманието (по приоритети) в кеш памет, която се подава за обработка на ума във всеки реален момент.

Неактивен Imago

  • Домакин
  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 1055
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Citta като понятие
« Отговор #10 -: 10 декември 2019 13:53:33, вторник »
В ЙД обосновавам идеята за самадхи като чиста онто-мнемокогниция, т.е. индийски материалистически вариант на платоновия мнемезис. Чистите същности (онтичните таттви) се "припомнят" в акта на нирвикалпа-самапатти.

Чистото съзнание е манас-саттва, т.е. пак обусловено съзнание. А Пуруша не е съзнание - нито чисто, нито необусловено. Той е чайтаня, принципът на съзнателността, неекзистенциална, т.е. асансарна чит-шакти. Може би Чиста Трансцендентална Субективност би му подхождала повече като определение.
Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
0888 07 56 14

Неактивен Брахман

  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 705
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Citta като понятие
« Отговор #11 -: 10 декември 2019 13:54:14, вторник »
Цитат
И други изследователи освен Брахман разглеждат чита като памет.
Предварителната ми хипотеза, която в бъдеще време трябва да обосновя или да опровергая,
Това е голямата разлика между мен и вас. Аз не съм този който „разглеждам” чита като памет. Така е дадено в писанията, така е дадено от пандитите, така е дадено от разни гуровци от Индия. Аз не мога да си позволя да давам собствена интерпретация и собствени хипотези като вас. Аз се стремя до колкото мога само да давам точно това което е казано в различните даршани. Не се стремя да опровергавам една хипотеза и да защитавам друга. За мен цялата индийска философия е една остаряла система от хипотези в която има малък процент истина, която трябва да бъде използвана.

Но да се опитвам да интерпретирам суеверията и предразсъдъците в светлината на съвременната наука за мен е празна загуба на време.

Сега за Чита как да се разглежда, като памет  или като сбор от три съставки?

Нека да дам един пример. Ако вземем понятието „обувка”. То може да се разглежда по два начина. От една страна „обувка” е нещо което се слага на крака за да го предпази по време на ходенето. От друга страна обувката е нещо което е направено от кожа и гума. Сега кое определение е по вярно? Разбира се и двете определения са верни. Просто са дадени от различни гледни точки, нищо повече.

По същият начин за Чита. От една страна това е вътрешният инструмент с който се извършват всички умствени операции, всички мисли, всичко което става в главата на човек. Всички тези „мисли” може да се разделят на три основни групи според индийските мислители. В едната от групите спадат всички „мисли” които имат отношение към „различаване”, „разграничаване”, „разпознаване”, и т.н. Това е групата на Будхи.

В другата група от мисли спадат тези които имат отношение към чувствата, осезанията, възприятията, емоциите, съмненията и т.н. Тази група от мисли спада към Манас.

Накрая третата група от мисли са тези които са свързани с идентификациите, с отъждествяванията и т.н. Например:
- „това съм аз” и „това не съм аз”,
- „това е мое” и „това не е мое”
- „аз съм този който е вършителят на действието” и „аз съм този който не е вършителят на действието”
- „аз съм този който се наслаждава на действието” и „аз не съм този който се наслаждава на действието”
И т.н и т.н. Това е групата мисли принадлежащи на Ахамкара.

От друга страна всяка една група от мисли не е нищо друго освен запаметена информация с която оперираме. Всичко което знаем спада към една от тези три групи мисли. Цялото наше знание, цялата наша памет в зависимост от това за какво се използва спада към някой от тези три групи!

Така, че е еднакво правилно да се смята Чита за ПАМЕТ или да се смята Чита като съставена от Манас, Будхи и Ахамкара!!!  

 

Неактивен Брахман

  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 705
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Citta като понятие
« Отговор #12 -: 10 декември 2019 13:54:33, вторник »
Цитат
Чистото съзнание е манас-саттва, т.е. пак обусловено съзнание. А Пуруша не е съзнание - нито чисто, нито необусловено. Той е чайтаня, принципът на съзнателността, неекзистенциална, т.е. асансарна чит-шакти. Може би Чиста Трансцендентална Субективност би му подхождала повече като определение.
Въпрос на терминология. Във веданта е прието с „чисто съзнание” да се означава Брахман. Манас Сатва си е „сатвично” съзнание – съзнание в което преобладава гуната Сатва. Това съзнание е така да се каже изчистено от Раджас и Тамас, другите две гуни които присъстват в съвсем малки количества. Просто преобладаващата съставка е Сатва. Това е Сатвично Съзнание което е способно да започне да различава между Пуруша и Пракрити. „Може би Чиста Трансцендентална Субективност би му подхождала повече” не знам!? Но аз се придържам към тази терминология която е приета във Веданта и която знам, че като използвам ще ме разберат какво искам да кажа…

Неактивен Imago

  • Домакин
  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 1055
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Citta като понятие
« Отговор #13 -: 10 декември 2019 13:55:07, вторник »
Не и в Йога, защото там Пуруша не е съзнание. Съзнанието е инструмент на Пуруша, който той използва с позволението и благоволението на Пракрити, тъй като този инструмент е неин еволюционен продукт.

Лошото на английския е, че думата съзнание съвпада с думата съзнателност.
Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
0888 07 56 14

Неактивен Брахман

  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 705
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Citta като понятие
« Отговор #14 -: 10 декември 2019 13:55:37, вторник »
"Чисто Съзнание", или "Необусловено Съзнание", или "Потенциалност за Съзнание" или "Трансцендентална Субективност", или Пуруша, или Брахман, или "Съзнателност" или "принципът на съзнателността" или.... има ли значение? Все говорим за едно и също

Ekam Sat Vipra Bahuda Vadanti - Единната истина мъдреците назовават с различни имена   ;)