Увод в будизма основни термини и понятия

[dagpo]

Напоследък постоянно се сблъсквам с всякакви екзотични мнения за това какво представлява Буда-дхарма, които имат за източник „трудовете” на теософите, антропософите, последователите на един или друг Бхагаван или  ню-ейджа. Затова реших, че може да е полезно интересуващите се от темата да бъдат запознати с нея по един достъпен начин. У нас има няколко сайта, които дават по-специализирана информация и който търси ще намери. За следващото благодаря на Манфред Зигерс, който е изучавал корения текст на Съкровищницата на знанието под ръководството на Кхенпо Чодрак Ринпоче и Кхенпо Цюлтриг Гямцо в Международния Будистки Институт на Кармапа  (KIBI - http://www.kibi-edu.org/ ), а също така е получавал учения от Кюнзиг Шамар Ринпоче, 3-я Джамгон Конгтрул Ринпоче, Топга Ринпоче, Тенга Ринпоче, Гендюн Ринпоче, Кхенпо Йеше Тхубтен, както и от своя коренен лама Оле Нидал.  Благодаря и на тези приятели от сангхата, които са истински бодхисатви и преведоха това тогава, когато започвахме...

ПП Преводът е от повече от десет години и не е редактиран оттогава. Дано е от полза!

По “Съкровищницата на знанието”от Джамгон Конгтрул Лодрьо Тхайе (The Treasury of Knowledge of Jamgoen Kongtrul Lodroe Thaye, Gantok 1983)

УВОД В БУДИЗМА

БУДА, ДХАРМА, САНГХА - ТРИТЕ СКЪПОЦЕННОСТИ
Буда идва от санскритския термин “бодхи” - пробуден, пробуден от съня на невежеството. Тибетската дума за Буда е “санг дже” -  “санг” означава напълно пречистен или пробуден, а “дже” - развит или разцъфнал. Това се отнася до пречистването на всички замърсявания и развитието на всички вътрешни качества. Това, което се пречиства, са трите вида воали:
Воалите на смущаващите чувства и отрицателните действия.
Воалите, отнасящи се до процеса на възприятие, т.е. погрешните възгледи и концепции за реалността.
Едва уловимите воали на тенденциите на навика.
Това, което се развива, е изначалната мъдрост, мъдростта, която възниква, когато умът осъзнае своята изначална природа. Изначалната мъдрост може да бъде разделена на два вида:
Мъдростта, реализираща истинската природа на всички явления - върховната истина.
Мъдростта, реализираща появяването на всички явления в своята пълнота - относителната истина.
Буда, Пробуденият, е този, който е пречистил всички воали и знае всичко, което може да се знае. Той е най-висшият, върховният сред всички човешки същества. Той единствен притежава тази всеобхватна мъдрост. Затова се споменава пръв в поредицата Буда, Дхарма и Сангха. Заедно с всеобхватна мъдростта Буда има любяща доброта и съчувствие към всички чувстващи същества и ги поучава, за да ги освободи от страданието. Ето защо, Дхарма е втора в този ред.
Тук различаваме Дхарма на писанията и Дхарма на реализацията. Дхармата на реализацията се класифицира в Сутра и Тантра. Сутра се подразделя на Трите Кошници на Виная, Сутра и Абидхарма. Тантра се подразделя на четирите Тантра класа.
Дхармата на Реализацията се класифицира в три вида обучение: обучение в дисциплина, обучение в медитация и обучение в мъдрост. Трите Кошници съответстват на тези три вида обучение.
Ако хората, които слушат поученията на Буда, навлязат в пътя, което означава, ако слушат поученията, размишляват върху тях и накрая ги приложат в практиката на медитацията, тогава се оформя Сангхата. Това са приятелите и помощниците по пътя към освобождението. Следователно, Сангхата е третата от Трите Скъпоценности.
Различаваме също така два вида Сангха: обикновена и необикновена или Благородната Сангха. Обикновената Сангха се състои от практикуващите, които все още не са постигнали реализация на истинската природа на своя ум. Благородната Сангха се състои от практикуващите, които са осъществили едно от четирите нива на реализация на Малката Колесница (Хинаяна) или едно от Бодхисатва нивата на Голямата Колесница (Махаяна). Буда, Дхарма и Сангха, Трите Скъпоценности, са общото убежище за всички Будисти (от северния и южния Будизъм) по целия свят.

ЛАМА, ИДАМИ, ЗАЩИТНИЦИ - ТРИТЕ КОРЕНА
Характерното в Тибетския Будизъм е, че вземаме убежище допълнително в Трите Корена. Ламата представлява живата връзка с просветлението, защото, като част от непрекъснатата линия на предаването, започваща от времето на Буда Шакямуни до днес, той ни предава своето директно преживяване и благословия за нашата практика.
Буда-аспектите или Идамите са освобождаващите методи, дадени от Ламата, които изразяват качествата на просветлението и ни дават възможност да постигнем обикновените и необикновени сили (санскр. сидхи).
Накрая Ламата премахва всички вътрешни и външни препятствия чрез Защитниците, които изпълняват спонтанно и без усилие Буда-активността и превръщат всички видове преживяване в стъпка напред към просветлението.
Източникът на Трите Скъпоценности и на Трите Корена е историческият Буда Шакямуни, който е живял приблизително преди 2500 години. В този еон, според Бадракапикасутра, ще се появят 1000 Буди, от които Буда Шакямуни (тиб. Шакя Тубпа) е четвъртият. Имената на първите трима Буди са:
1. Кракуканда (тиб. Корваджиг)
2. Канакамуни (тиб. Сертуб)
3. Махакашяпа (тиб. Юсунг Ченпо)
Петият Буда ще бъде Маитрея (тиб. Джампа). Всеки от тези Буди изявява дванадесет специални дела.

ДВАНАДЕСЕТТЕ ДЕЛА НА БУДА
Поради неизмеримото съчувствие към всички чувстващи същества, всеки Буда изявява тези дванадесет дела. Той има пълно всезнание и чрез всеобхватната си мъдрост е способен да познае всяко явление в различните светове. С тази мъдрост на всезнанието той изпълнява дванадесетте си дела.
Първоначално Буда Шакямуни е бил в небето Тушита, където е проявявал неизмеримата си активност. Там той давал поучения най-вече на боговете. Чрез мъдростта си видял нечистия свят на човешките същества и след като назначил представител, който да остане на небето Тушита - Маитрея, той решил да слезе в човешкия свят. По същия начин Маитрея, бъдещият Буда, ще назначи представител и ще се въплъти в човешкия свят.
1. Слизане от небето Тушита.
Първото дело било, че той слязъл от небето Тушита във формата на бял слон с шест бивни.
2. Влизане в утробата на майката.
Той влязъл в утробата на майка си Маядеви, кралицата на рода Шакя.
3. Раждане.
Родил се от дясната страна на майка си в Лумбини. Други учения казват, че едновременно с влизането в утробата на майка си, той също посетил други  светове и дал Дхарма поученията там. Директно след раждането си в Лумбини, той направил седем стъпки в източна посока и с всяка стъпка под краката му разцъфвал лотосов цвят, а той веднага предал една строфа като поучение.
 
4. Изучаване на изкуства и занаяти.
Той станал много изкусен във всички занаяти, изкуства, стрелбата с лък и т.н.
5. Наслаждаване на живота в двореца.
Бил женен за Яшодара и други жени, като живеел както се полага за принц по това време.
6. Отричане
Един ден той напуснал двореца и се сблъскал с болестта, старостта и смъртта. След като придружителят му потвърдил, че това се случва на всички същества, той развил голямо отричане. В последствие се отказал от светския си живот. Когато всички в двореца били заспали, той се измъкнал. Придружавал го само от един слуга и когато стигнали достатъчно далеч от двореца, той отпратил слугата обратно заедно с коня му.
7. Аскетични практики.
Той отрязал косата си и практикувал аскетизъм в продължение на шест години на брега на река Наранджана, близо до Бодгая.
8. Отиване в Бодгая.
По-късно отишъл в Бодгая, където постигнал просветление, като всички други Буди от този еон.
9. Разгромяване на всички отрицателни сили (санскр. мари).
Вечерта преди просветлението, Мара изпратил всички видове гневни проявления, както и красиви жени с всички видове парфюми, които демонстрирали прелестите си. Но Буда седял в дълбоко състояние на самадхи, непоклатимо спокоен поради голямото си съчувствие.
10. Просветление.
Чрез силата на ваджра-подобната си концентрация (самадхи), призори в деня на пълнолунието през май, той проявил пълно просветление. След като постигнал Буда-същността, той не давал поучения в следващите седем седмици, въпреки че човек постига Буда-същността, за да помага на всички чувстващи същества. За това има обикновено и необикновено обяснение.
Обикновеното обяснение е, че по това време е нямало същества, притежаващи добрата карма да получат поученията на Буда.
Необикновеното обяснение е, че през това време Буда е преподавал тантрически поучения, тайните поучения, например Хеваджра Тантра.
След тези седем седмици Брама подарил на Буда красива морска раковина, чиято спирала се завивала надясно. Тя била толкова красива, че нямало друга като нея в целия свят. Индра му подарил колело на Дхарма с хиляда спици.
11. Завъртане Колелото на Дхарма.
След първите седем седмици на просветлението, Буда отишъл в един еленов парк извън град Варанаси. Там преподавал първото завъртане на Колелото на Дхарма - Четирите Благородни Истини - главно на богове и животни, като газели, елени и др., както и на петте човешки същества, които били бившите му спътници от времето на аскетичните практики. Второто завъртане на Колелото на Дхарма станало в Раджгир, където Буда дал ученията Праджнапарамита, а третото завъртане, при което обяснил Буда природата, станало на различни места. И трите завъртания на Колелото на Дхарма се броят като едно дело.
 
12.  Преминаване в Паринирвана.
В края на живота си, на 84 години, в Кушинагара, Буда преминал в Паринирвана. Той отишъл отвъд всички противоположности на цикъла на съществуване (Самсара) и освобождението на Архатите (Нирвана).
Това са Дванадесетте Дела на Буда. Той ги е демонстрирал, за да установи връзка с човешкия свят. Той показва на хората път, по който могат да се освободят от света на обусловеното съществуване.

[dagpo]

ТРИТЕ КОШНИЦИ: ВИНАЯ, СУТРА, АБИДХАРМА
Трите големи сборника или “Кошници” с Будистки учения са Виная, Сутра и Абидхарма. Те са съставени от тримата главни ученика на Буда по време на първия Будистки събор, една година  след смъртта на Буда. На този събор Упали (тиб. Нджеуакор) рецитирал ученията Виная, Ананда (тиб. Кюнгао) рецитирал ученията Сутра, а Кяшапа (тиб.Йосунг) – ученията Абидхарма. На последвалите събори тези сборници били преработени няколко пъти и закодирани. След като били преведени на тибетски, към всеки текст било написано встъпително отдаване на почит, което правело лесно разпознаването кой текст към коя от Трите Кошници принадлежи.
Писанията Виная преподават главно за поведението и са предимно за монаси и монахини. Те съдържат много правила за поведение. Например, обяснява се защо монасите и монахините трябва да се държат по определен начин, да носят роби без ръкави и т.н. Никой освен Буда не знае защо тези правила са необходими. Дори Бодхисатвите не знаят всеки един детайл. Затова в началото на всеки текст на Виная се възхвалява само Буда.
Най-важната тема в писанията на Сутра е прилагането на медитационната практика. Бодхисатвите прилагат тези учения и плодът, ако човек ги прилага, е състоянието на Буда. Следователно, в началото на всеки Сутра текст се отдава почит на Будите и Бодхисатвите.
Писанията Абидхарма се занимават с цялото знание, което може да бъде постигнато. Всичко съществуващо е описано в детайли, т.е. различните форми на съществата и как изглеждат, различните форми на предметите, как вселената възниква и пак изчезва. Този, който познава всичко, което може да се знае, е Благородният Манджушри. Следователно, в началото на текстовете на Абидхарма се възхвалява Манджушри.
Виная, Сутра и Абидхарма противодействат съответно на привързаността, отблъскването и невежеството.

ЧЕТИРИТЕ ПЕЧАТА
Главното учение на Хинаяна, Малката Колесница, което Буда е преподавал при първото завъртане на Колелото на Дхарма, е Четирите Печата на Речта на Буда, което отличава Будисткия възглед от всички небудистки възгледи.
1.   Всички съставни явления са моментни и преходни.
2.   Всички замърсени явления имат природата на трите вида страдание.
3.   Всички нечисти и чисти явления (всички явления на самсара и нирвана) са пусти и без себе.
4.   Само нирвана е освобождение и мир.
   Когато човек ги осмисли и разбере, тогава ги познава като определени и сигурни.

САМСАРА И НИРВАНА
   Термините “нирвана” и “самсара” често се разбират неправилно.Самсара, цикълът на съществуването, означава напълно замъгленото състояние на ума. Нирвана, освобождението от цикъла на съществуване, означава напълно пречистеното състояние на ума или, буквално, освобождение от дълбокото нещастие.
Определението за нирвана е: само нирвана е трайно освобождение, което е истинско щастие и мир – мир, ненарушаван от вълните на смущаващите чувства.
Самсара, според Гампопа, има следните три характеристики:
1.   Природата й е пустота.
2.   Проявлението й е илюзия.
3.   Характерът й е страдание.
Нирвана също има три характеристики:
1.   Природата й е пустота.
2.   Проявлението й е свобода от всички илюзии, следователно
3.   Характерът й е освобождение от всяко страдание.
Но има различни видове нирвана, които трябва да бъдат внимателно различавани в текстовете:
Същността на всички явления, или природната “чистота” се нарича естествена нирвана.
Прекратяването на страданието, дължащо се на унищожаването на семената му, в следствие практикуването на светския път, се нарича нирвана на прекратяването. На четирите нива на концентрация (самадхи) на безформието, кармичните впечатления - семената - се изхабяват, което води до фалшива нирвана.
Прекратяване, което се постига по пътя на виждането на малката колесница, се нарича нирвана на архат.
Нирваната на Будите и Бодхисатвите, която не изпада в крайностите на съществуването и покоя, поради силата на различаващата мъдрост и съчувствието, се нарича нетрайна нирвана.
Последните две: нирваната на архат и нетрайната нирвана – състоянието на Буда, са най-важни и трябва да бъдат различавани една от друга внимателно.

ЧЕТИРИТЕ БЛАГОРОДНИ ИСТИНИ
Истината за Страданието е подобна на болест, която трябва да бъде разбрана като такава.
Истината за Произхода на Страданието е като причината на болестта, която трябва да се изостави.
Истината за Прекратяването на Страданието възниква от щастието, което е свободно от страдание и трябва да се постигне.
Истината за Пътя е като лекарство, на което трябва да се разчита.
Определението за Истината за Страданието е приемствеността на първичните елементи (санскр. скандхи), които се проявяват поради кармата и замъгляващите състояния на ума от предишни животи.
Скандхите могат да съществуват, само поради приемствеността, паметта и т.н. Без карма и страдания, скандхите не биха съществували. Следователно, определението за Произхода на Страданието е: Кармата и замъгляващите състояния на ума действат като причина за скандхите.
Определението за Истината за Прекратяването на Страданието е: Изоставянето, произлизащо от разрушаването на Произхода на Страданието чрез отказване от всички обекти, които трябва да бъдат изоставени по пътя, който е лекарството.
Определението за Истината за Пътя е: Мъдростта на Благородните, които имат способността да постигат прекратяването на страданието, като се отказват от произхода на страданието. Може да се каже и така: чрез отказване от произхода на страданието, се постига прекратяване на страданието.

ВЗЕМАНЕ НА УБЕЖИЩЕ
Терминът “убежище” (тиб. чяб дро) означава буквално “защита от страданието на цикъла на съществуване”. Термините Буда, Дхарма и Сангха – Трите Скъпоценности – както и Лама, Идам и Защитници – Трите Корена – бяха вече обяснени в сп. Будизмът днес бр. 1. В Тибетския Будизъм вземаме най-вече убежище в Ламата, който ни помага по пътя, като ни дава благословия, вдъхновение и защита.

Въпреки че казваме, че взимаме убежище за благото на всички чувстващи същества, в началото можем да им помагаме само на относително ниво. По-късно, когато постигнем реализация, ще можем да им помогнем и на абсолютно ниво.
Трябва да пречистим затъмненията си и по този начин ще постигнем великото освобождение, което е вече вътре  в нас. Самото осъзнаване на този факт носи силата да помагаме на другите. Затова трябва да почувстваме дълбоко вътрешната си решимост да постигнем пълно просветление. Като символ на тази вътрешна решимост, ние принасяме част от косата си, защото главата е най-важната част от тялото ни и косата се взима от върха на главата. Принасянето на част от косата носи символичното значение на принасяне на действия, думи и мисли, нашето тяло, реч и ум, на пътя на освобождението. Също така получаваме и ново име, Дхарма име, което засилва връзката ни с този път.

[dagpo]

ЛЮБОВ И СЪЧУВСТВИЕ
Развиването на любовта и съчувствието е основата, върху която трябва да се гради желанието ни да постигнем пълно просветление, така че да можем да освободим от страданието всички чувстващи същества.
Любовта е пожеланието всички същества да са щастливи.
Съчувствието е пожеланието всички същества да са свободни от страданието.
Тези два термина са обяснени с големи подробности в Скъпоценният орнамент на освобождението от Гампопа. Ето защо в подготвителните практики (тиб. Ньондро) се казва:
Нека всички същества имат щастие и причините за щастие.
Нека всички същества да се освободят от страданието и причините за страданието.
Нека всички същества да са неразделни от истинското щастие, в което няма страдание.
Нека всички същества да бъдат съвършено уравновесени – свободни от привързаност към това, което обичат и неприязън към това, което не харесват.
Това са "Четирите неизмерими" – израз на любовта, съчувствието, радостта и спокойствието.

ЧЕТИРИТЕ НЕИЗМЕРИМОСТИ
Любовта – трябва да практикуваме неизмерима любов към всички чувстващи същества.
Съчувствие – трябва да практикуваме неизмеримо съчувствие, особено към враговете си.
Радост – трябва да желаем всички същества да преживеят неизмерима радост така, като желаем това за най-близките си приятели.
Спокойствие – трябва да практикуваме неизмеримо спокойствие към всички същества, независимо дали изпитваме към тях привързаност или неприязън.
На нивото на Махаяна, Четирите неизмерими съответстват на Четирите благородни истини:
1.   Нека всички същества имат щастие и причините за щастие. Тук Истината за страданието се трансформира в пожелание за щастие.
2.   Нека всички същества  да се освободят от страданието и причините за страдание. Имаме съчувствие към всички същества и най-вече желаем те повече да не създават нови причини за страдание.
3.   Нека всички същества да са неразделни от щастието, в което няма страдание. Най-висшето състояние на блаженство, което никога не се променя, е прекратяването на страданието.
4.   Нека бъдат съвършено уравновесени – свободни от привързаност към това, което обичат и неприязън към това, което не харесват. Тук Истината за пътя съответства на постигането на състояние, свободно от всички смущаващи чувства и идеите, които замъгляват истинската природа на ума ни.
На нивото на Тантра, Четирите благородни истини се изразяват символично чрез четирите ръце на Ченрезиг – Буда на съчувствието.
1 и 2. Първите две ръце, които са допрени една до друга пред сърцето и държат скъпоценния камък на ума изпълняващ всички желания, символизират развитието на скъпоценното Просветлено отношение за благото на всички същества, с което обещаваме да освободим всички чувстващи същества от страданието и причините за страданието чрез любовта и съчувствието.
3.   Втората лява ръка държи отворен лотосов цвят като знак, че Ченрезиг е постигнал най-висшите качества и е свободен от всички видове страдание.
4.   Нанизът от кристални зърна (санскр. мала) във втората дясна ръка символизира Истината за пътя, т.е. рецитирането на мантрата:
ОМ МАНИ ПЕМЕ ХУНГ
която освобождава всички същества от цикъла на съществуване.
Молитвата със седем разклонения също има паралел с Четирите благородни истини:
1.   Простирането пред Будите и Бодхисатвите пречиства тялото, речта и ума и най-вече тялото, което е физическата основа на страданието.
2.   Подаряването пречиства привързаността, признаването на негативността пречиства всички смущаващи чувства, особено агресията, а когато ликуваме заради положителните действия на всички същества, това пречиства завистта и ревността. По този начин преодоляваме причините за страданието – смущаващите чувства.
3.   Молбата, която отправяме към всички Буди и Бодхисатви да не влизат в нирвана, води до прекратяване на страданието тъй като те непрестанно работят в търсенето на щастие за всички същества.
4.   Това, че ги молим да продължат да въртят Колелото на дхарма на най-висшата колесница подпомага още повече Истината за пътя. Посвещаването на заслугите увеличава добрите впечатления и ги прави безгранични. Това е метод за реализиране на най-висше просветление.

РАЗВИВАНЕ НА СКЪПОЦЕННОТО ПРОСВЕТЛЕНО ОТНОШЕНИЕ (САНСКР. БОДХИЧИТА)
Има два вида Бодхичита: Бодхичита на стремежа и Бодхичита на приложението.
В Бодхичита на стремежа има пет основни неща:
1.   Никога не бива да изключваме нито едно чувстващо същество от мислите си.
2.   Винаги трябва да помним относителната и абсолютната полза, които идват от Просветленото отношение. Двайсет и две сравнения илюстрират това колко е ценно развиването на Просветлено отношение.
3.   Трябва да натрупваме заслуги и мъдрост. По този начин Просветленото отношение укрепва и се развива.
4.   Трябва да практикуваме източника, същността и поведението на Просветленото отношение. Неговият източник са Четирите неизмерими, същността му е желанието да развиваме Просветлено отношение и самото просветление. Поведението му е да посветим всичко положително за благото на всички чувстващи същества.
5.   Трябва да изоставим Четирите черни Дхарми и да практикуваме Четирите бели Дхарми.
Решаваме:
   Да не лъжем учителя си, а да практикуваме обратното – да казваме истината, дори с риск за живота си.
   Да не караме никой да съжалява за нещо, за което не трябва да съжалява, а да ликуваме заради положителните им качества.
   Да не критикуваме Трите скъпоценности или Трите корена или да се смятаме за нещо особено, а да ценим Трите скъпоценности и Трите корена и да говорим положително за тях.
   Да не мамим други същества за собствена облага, а да работим безкористно за другите.

Бодхичита на Приложението е практиката на Бодхисатвите – практиката на Десетте Парамити.

[dagpo]

ТРИТЕ ЗАВЪРТАНИЯ НА КОЛЕЛОТО НА ДХАРМА
Завъртането на "колелото на Дхарма" означава, че Буда не само е преподавал на учениците си, които са могли да го срещнат лично, а че от онзи момент нататък ученията му ще се запазят и ще са на разположение на бъдните еони.
Близо до Варанаси, в един парк за елени, наречен Сарнат, в Индия, Буда за първи път преподал за Колелото на Дхарма. Преди Буда да завърти първото колело на Дхарма, хората не знаели нищо за освобождаващите учения. Преди те изобщо не били чували за тях. Ето защо Буда обяснил най-напред как да практикуват положителни действия и как да избягват отрицателни действия – обяснил Четирите благородни истини и т.н. В общи линии преподавал за карма – връзката между причина и следствие и как функционира тя.
Повечето хора имат много силна привързаност към самсара – цикълът на съществуване или този свят. Ето защо е необходимо да се покаже, че всички преживявания в този свят се характеризират със страдание. Затова Буда първо дава тези учения. С помощта на тези учения е възможно да пречистим отрицателната си карма и да достигнем до състояние на Архат – състояние на покой на ума. Архат означава "унищожител на враговете", някой, който е покорил враговете вътре в собствения си ум, т.е. смущаващите чувства.
Второто завъртане на Колелото на Дхарма става в Раджгир, където Буда основно преподавал ученията Праджнапарамита. Махаяна се характеризира с голямо съчувствие и разбиране на пустотата, подобната на пространство природа на ума ни. Благодарение на това можем да работим за благото на другите. С помощта на Хинаяна можем да пречистим грубите затъмнения и да достигнем състояние на покой, но тук основно ни занимава собствената ни полза. Много е трудно да променим този начин на мислене, т.е. първо да мислим за другите, а после за себе си. Но като Архат поне вече сме премахнали грубите затъмнения, най-голямото страдание. Тогава на нивото на Бодхисатвите извършваме освобождаващи действия (санскр. Парамити), развиваме се още повече и накрая, на осмото ниво на Бодхисатвите (бхуми), получаваме предсказание за бъдещото си Буда-състояние.
Третото завъртане на Колелото на Дхарма става на различни места. Но често се споменават Ваишали и Шравасти. Освен тези две места, други не са известни, защото там Буда преподавал Тайните поучения на Махаяна и само много напреднали ученици били допуснати да слушат тези поучения – онези, които имали голямо доверие в Буда и в природата на ума си. Буда винаги давал поучения според възможностите на учениците си и когато завъртял колелото на Дхарма за първи и втори път, дал само условното или относително значение. На третото завъртане на Колелото на Дхарма, той предал окончателното или висше значение, главно обяснявайки Буда-природата, която присъства у всички чувстващи същества и носи всички съвършени качества на просветлението. Чрез идентифицирането с Буда-качествата в нас, тези поучения ни помагат да достигенем пълно просветление за много кратко време – за най-добрите практикуващи дори в рамките на един живот.
В заключение можем да помислим върху следното:
При първото завъртане на Колелото на Дхарма, Буда преподал как да натрупаме заслуги, как да се откажем от отрицателните действия и т.н., за да постигнем освобождение.
В този контекст той говорил за съществуването така, сякаш карма наистина съществува. Така че, ако някой извърши определен вид действие, ще преживее определен вид резултат.
При второто завъртане, той обяснил пустотата на всички явления, за да могат съществата да преодолеят  привързаността си към истинското съществуване. Тук говорил за несъществуването, за факта, че всички явления само възникват във взаимна връзка и едновременно с това са пусти по природа.
За да се избегне попадането в крайностите на съществуване или не-съществуване, той за трети път завъртял Колелото на Дхарма. Тук обяснил висшето значение, свободно от всички крайности, изначалната мъдрост отвъд концепциите.

ЯНА – КОЛЕСНИЦА (ТИБ. ТЕГПА)
Всички поучения, дадени от Буда могат да се разделят на различни колесници. По традиция, в ученията се споменават две, три или девет колесници.
Ако говорим за две колесници, се дава следното обяснение:
Колесница е нещо, което води човек до осъществяване, до целта: ето защо то има двата аспекта на причина и резултат.
Първата се нарича "колесница на причината", защото тук пустотата се обляга на създаването на причини за просветление. Това е един доста дълъг път. Ето защо се казва, че това е причината за просветлението. Тази колесница на причината се нарича също и "колесница на характеристиката" и се отнася към сутра подхода. Колесница на характеристиката означава, че има характеристиката на автентична колесница, която води до абсолютното Буда-състояние.
Втората, "колесницата на Тайната Мантраяна" или "колесницата на осъществяването" е много кратък, много бърз подход и затова се нарича осъществяване. В този подход, се идентифицираме с плода – различните аспекти на просветление.

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ХИНАЯНА И МАХАЯНА
По принцип познаваме класифицирането на Хинаяна и Махаяна като малката и голямата колесница.
Хинаяна се нарича също и Теравада, което означава школата на по-старите членове на религиозния орден и тя съответства на Южния Будизъм. Махаяна се нарича също и Бодхисатваяна и съответства на Северния Будизъм.
Има пет аспекта, които отличават Махаяна от Хинаяна:
1.   Тук реализираме и двата аспекта на липсата на същност: липсата на същност на аз-а и липсата на същност на явленията.
2.   Събуждаме просветленото отношение (Бодхичита) и на тази основа практикуваме шестте или десетте освобождаващи действия.
3.   Отказваме се от двата вида затъмнения, затъмненията на смущаващите чувства и затъмненията, свързани с погрешните възгледи, заедно със склонността ни към такива затъмнения.
4.   Постигаме нирвана отвъд двете ограничаващи състояния на самсара и нирвана.
5.   Според ученията на 8-я Кармапа Микьо Дордже, има седем велики неща, които характеризират пътя, по който вървим. Това е причината, поради която голямата колесница се нарича голяма в сравнение с по-малката колесница.
   Великият фокус (тиб. мигпа ченпо) е върху благополучието на всички чувстващи същества, особено чрез огромното многообразие от учения за благото на съществата.
   Великата мотвация (тиб. друбпа ченпо) – освобождаващите действия се усъвършенстват, за да постигнем собственото си благоденствие, а заедно с това и благоденствието на другите същества.
   Реализирането е велика изначална мъдрост (тиб. йеше ченпо), което означава, че реализирането на двата аспекта на липсата на същност (на личността и на явленията) се получава чрез учене, размисъл и медитация.
   Притежаваме велико усърдие (тиб. цондру ченпо) и практикуваме през трите велики еона (скр. калпи), като никога не се обезкуражаваме и можем да преминем през невероятни трудности в името на това да достигнем до състоянието на Буда.
   Голямата колесница разполага с велики изкусни средства или методи (тиб. таб ченпо), което означава, че ако практиката ни е пропита с Бодхичита, намерението да облагодетелстваме другите е възможно дори да извършваме седемте недобродетелни действия на тяло и реч. С такова отношение те стават положителни действия.
   Има велико усъвършенстване (тиб. друбпа ченпо), пълното просветление, което се характеризира с десетте сили на съвършено познание, четирите безстрашия, осемнайсетте определени качества и т.н.
   От всичко това, възниква великата Буда активност (тиб. тинле ченпо), която спонтанно и без прекъсване допринася за благополучието на всички същества.

ЗАЩО БУДА Е ПРЕПОДАЛ МАЛКАТА И ГОЛЯМАТА КОЛЕСНИЦА?
Ако мислим, че веднага можем да почнем да практикуваме Махаяна, е възможно това да доведе до възникване на гордост. Тази гордост може да ни попречи наистина да разберем страданието на чувстващите същества. Единствено чрез разбирането на страданието на самсара е възможно да развием дълбоко съчувствие към всички чувстващи същества.
Много същества искат да практикуват първо Хинаяна и после да продължат с Махаяна. Като разбираме закона за кармата, закона за причина и следствие, все повече и повече развиваме по-добри навици и по този начин избягваме да нараняваме другите. Умът добива все повече увереност в себе си и става по-спокоен. Чрез практикуването на медитация възниква повече увереност в природата на ума като пространство, повече дистанция от смущаващи неща, което ни позволява да решим какво искаме да преживеем. Тогава можем съзнателно да избираме да стоим настрана от трагедиите на живота и вместо това, както казва Лама Оле, да избираме да участваме само в комедиите.
В резултат на контролирането на смущаващите чувства развиваме допълнителни сили, които можем да използваме, за да облагодетелстваме другите. Тогава можем да продължим на нивото на Махаяна. Необходимостта от последователност на двата пътя се оценява и от великите индийски учители Нагарджуна и Асанга. Във всяка медитация първо взимаме убежище, което съответства на Хинаяна. После развиваме просветленото отношение, което е свързано с Махаяна. Основната практика в Тибетския Будизъм е винаги в съответствие с Ваджраяна, Диамантения Път. Накрая, посвещаването на натрупаните заслуги отново поставя практиката в контекста на Махаяна.
Ако говорим за две яни, тогава те са Сутраяна и Тантраяна, "колесницата на причината" и "колесницата на осъществяването".
Ако говорим за три яни, това са Шравакаяна (букв. "колесницата на слушащите"), Пратьекабудаяна (букв. "колесницата на самостоятелните реализатори") и Бодхисатваяна (букв. "колесницата на героите на просветления ум").
Деветте яни са Шраваки, Пратьекабуди, Бодхисатви, Крия-тантра, Карджа-тантра или Упа-тантра, Йога-тантра, както и Анутарайога-тантра, с Танра на Бащата, Тантра на Майката и Недуална Тантра. Деветте яни се преподават предимно в традицията Нингма на Тибетския Будизъм. Тук трите най-вишси класа тантра се наричат Махайога-тантра, Ануйога-тантра и Атийога-тантра.

ЧЕТИРИТЕ ФИЛОСОФСКИ ШКОЛИ В БУДИЗМА
В рамките на трите будистки колесници има различни философски школи, които са били развити от учениците на Буда, след като те грижливо анализирали неговите учения и размишлявали върху значението им. Различните школи на мисълта се отнасят към съответната гледна точка, получена в резултат на този анализ.
Самият Буда дал тези поучения в Тантрата Калачакра и в Тантрата Хеваджра без да ги свърже по един систематичен начин с основата, пътя и осъществяването, както става по-късно.
Две от четирите основни философски школи спадат към колесницата на слушателите (Шраваките) и следователно към традицията Хинаяна. Това са Вабашиките и Саутрантиките.
Вайбашиките твърдят, че външните явления са съставени от фини, неделими частици или атоми и че съзнанието или ума – вътрешният аспект – се състои от неделими моменти на съзнание. Казва се, че тези неделими частици и моменти на съзнаниие имат относително и абсолютно съществуване, относително съществуване доколкото грубата физическа материя се състои от много фини частици, а абсолютно съществуване – в смисъл, че са неделими. Освен това, те твърдят, че предметите могат да се възприемат директно с помощта на сетивните умения!
Саутрантиките по принцип също вярват в най-малките частици и моменти на съзнание, но казват, че предметите не могат да се възприемат директно с помощта на сетивните възприятия, защото не е възможна връзка между това не-материално съзнание и материалния свят. Те поддържат идеята за частица, образът на която се възприема само чрез сетивното съзнание.
Това се оборва от школата Читаматра или Само Ума на Махаяна. Тази школа твърди, че не е възможно директно да възприeмаме външни материални предмети, тъй като те са по природа различни от възприемащия ум. От това следва, че не може да има нищо друго освен ума, тъй като всяко възприемано нещо трябва да е по природа същото като самия ум, за да е подходящо изобщо за възприемане. Субстанцията, скрита зад предавателя, не би могла да се възприеме и следователно също така не би могла да съществува за нашето възприемащо съзнание.
   По този начин последователите на Читаматра вярват в едно наистина съществуващо съзнание. Те говорят за три природи или характеристики на съществуване:
   Косвени явления: това се отнася за приписването на шестте обекта на съзнание във връзка с погрешната представа за истинско и независимо съществуване.
   Зависими явления: основното съзнание, което съдържа всички складирани впечатления като семена и другите аспекти на съзнанието съществуват като последователност от подобни моменти, които непрестанно въздействат един на друг под формата на причина и следствие. Тъй като правим разлика между възприемането на външните обекти и вътрешния възприемащ ум, така развиваме дуалистично вкопчване.
   Тези две характеристики съставят относителната истина. Абсолютната истина се състои от третата характеристика на съществуване.
   Абсолютно присъствие: умът е по природа несъставен и свободен от всички косвени и зависими явления. Това се нарича не-концептуално осъзнаване, свободно от дуалност.
В рамките на школата Читаматра правим разлика между последователите на истинския аспект и последователите на лъжливия аспект в зависимост от твърденията им дали възприемащият ум възприема външните явления такива, каквито са или не са наистина.
Най-висшата философска школа в будизма е школата Мадямака (тиб. Ума). Името означава: "Дори не по средата". Това означава, че тази гледна точка не е дори по средата между двете крайности на екзистенциализма и нихилизма. Тя лежи отвъд всички фиксирани отправни точки. Явленията са отвъд всички двойки противоположности.
Безупречното осъзнаване на относителната истина означава да осъзнаваме, че всички явления са без истинска субстанция. Въпреки че се появяват, те са като отражението на луната във вода.
Безупречното осъзнаване на абсолютната истина е състоянието на ума, свободно от всички умствени измислици, естественото състояние, в което осъзнаваме, че всички явления са пусти откъм изначално съществуване.
По този начин в основата на възгледа Мадямака е неразделността на двете истини, относителната и абсолютната.
Ние напредваме по пътя чрез практикуването на неразделността на двете натрупвания – заслуги и мъдрост.
Резултатът е осъзнаването на неразделността на двете Буда-тела – тялото на истината и телата на формата, които се получават, когато сме от полза за себе си и за другите.
Правим разлика между Сутра- и Тантра-Мадямака. Сутра-Мадямака се разделя по-нататък на Рангтонг (букв. празно от себе) и една част от Шентонг (букв. празно от други). Другата част от Шенгтонг се отнася към Тантра-Мадямака.
Рангтонг пък се дели на школите Сватантрика и Прасангика. Тези две гледни точки утвърждават, че себе-то на личността, както и същността на явленията, не съществуват в действителност. Те оборват двете крайности на материализма и нихилизма с помощта на пет различни довода.
Разликата между двете гледни точки е, че Сватантриките говорят за относителната действителност, за да достигнат до абсолютната действителност, докато Прасангиките оспорват всичко с помощта на силогизми (доводи) и не навлизат в относителната действителност.
Поученията на Шенгтонг са свързани с третото завъртане на колелото на Дхарма, в което висшата действителност се нарича Буда-природа, която присъства във всички чувстващи същества.
Ако практикуваме тайната Мантра- или Тантра-колесница, трябва да съчетаваме възгледа Рангтонг и Шенгтонг по същия начин, по който птицата се нуждае от две крила, за да лети.
Едно ясно разбиране на тези четири философски школи в будизма премахва всички погрешни възгледи и е много важно средство за постигане на съвършеното Буда-състояние.