Автор Тема: Отново за Праджняпарамита  (Прочетена 69 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен dagpo

  • Йогин
  • **
  • Публикации: 60
    • Профил
Отново за Праджняпарамита
« -: 11 декември 2019 13:40:28, сряда »
При Праджняпарамита-сутрите опираме до неспособността адекватно да изразим природата на абсолютната реалност (татхата, дхармата) с помощта на обичайните езикови конвенции. Макар да можем да открием употребата на понятията пуст и пустота (шуня и шунята) още в Пали-канона, те се издигат до статуса на основни философски категории едва в традицията на Праджняпарамита сутрите и школата Мадхямака.  Схващането на пустотата като абсолютно нищо е грубо деформиране на значението на това понятие. Най-кратката дефиниция би могла да гласи: пустотата е концептуално неизразимата природа на всички дхарми, които са отвъд крайностите на етернализма и анихилизма. В Каччаянаготта сутта Буда обяснява правилния възглед (саммадиттхи) по следния начин:

""Всичко съществува" - това,  Катаяна, едната крайност. "Нищо не съществува" - това Катаяна,  е другата крайност. Без да навлиза в която и да е крайност, Татхагата те учи на средното учение."


В перспективата на Абидхарма освобождението се постига чрез отхвърлянето на метафизичната вяра в субстанционална и вечна душа (Атман) и замяната и с поток (сантана) от редуващи се състояния, всяко от които е комплекс от нередуцируеми по-нататък материални и психически елементи (дхарми).  За целите на обучението те са били групирани в 5 съвкупности (скандхи),  12 бази (аятана) и 18 елемента (дхату).

Но този атомарен анализ на потока от възникващи и изчезващи дхарми не можел да обясни тяхната взаимовръзка и затова Буда преподал едно по-високо ниво на анализ, а имено зависимия произход (пратитя самутпада). Формулата на зависимия произход в Маджджхима-никая гласи:

"Когато онова съществува, това става; при възникването на онова възниква това; Когато онова не съществува, това не става; при изчезването на онова,угасва това."

Абидхармическият анализ и формулата на зависимото възникване позволява избягването на метафизичните спекулации като тази за Бога-творец, но пораждат някои други проблеми като напр. как  да бъде обоснована чуждата душевност, за да не се изпадне в солипсизъм или как да се обясни обясни общуването с другия след като дхармите включени в един поток не могат да са част от дхармите образуващи друг.

Индо-тибетската традиция разграничава три периода или завъртания на колелото на будистките учения (Дхарма-чакра-праватана). През първия, акцентът е върху отхвърлянето на перманентния и необусловен аз или личност (анатмавада, пудгала найратмя). Въпреки различията и нюансите в обясненията и Вайбхашика, и Саутантрика признават реалността на дхармите и това, че всички те притежават свой отличителен белег (свалакшана).  В периода на Второто завъртане на колелото на Дхарма, когато се появяват Праджняпарамита-сутрите и Мадхямака, се отхвърля и реалността на самите дхарми. Още в ранно-будистката традиция (напр. в Дхаммапада) има основания за подържането на подобно схващане, но сега вече то се изразява експлицитно чрез понятието за пустотата.
Както стана дума, пустотата е отвъд всички крайни възгледи. В Праджняпарамита-хридая сутра дхармите включени в скандхите се атрибутират посредством пустотата,  а самата пустота се атрибутира чрез тях:

Формата е пуста; Пустотата също е форма. Пустотата не е различна от формата; Формата не е нищо друго, освен пустота. По същия начин, усещания, възприятие, формации и съзнание са пустота.

Но по дефиниция пустотата е безатрибутна и затова всички дхарми бидейки пусти не могат да имат други признаци:

Следователно Шарипутра, всички дхарми са пустота. Няма характеристики. Няма раждане и няма прекратяване. Няма нечистота и няма чистота. Няма намаляване и няма увеличаване.

Съответно:

Няма невежество, няма край на невежеството... [до липса на] ...старост и смърт, няма край на старостта и смъртта;
Няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение.


Според класическата двузначна логика отрицанието на едно нещо е равнозначно на утвърждването на неговата пртивоположност. В своя онтологичен аспект законът за непротиворечието утвърждава, че е невъзможно едно и също нещо по едно и също време да съществува и да не съществува. В гносеологичен аспект той установява, че е невъзможно противоположни съждения да са истинни за едно и също нещо по едно и също време, защото на един и същ субект не могат да са присъщи противополжни предикати. Не можем да говорим вярно, ако ЕДНОВРЕМЕННО се утвърждава и отрича. За Аристотел и другите мислители чак до възникването на съвременните некласически логики законът за изключеното трето е основен закон на битието и познанието.

Но Праджняпарамита-сутрите и Мадхямака ни насочва към област, която е извън, а не между  двете крайни позиции: отрицанието на А, не предполага утвърждаванто на не-А. Тази област не може да се обозначи и като "А и не-А"  или като "нито А, нито не-А". Тази област е отвъд всяка възможност за изразяване и обозначаване, отвъд всички концепти и признаци. Това не е многозначна логика, а по-скоро беззначна. Нейната същност е в парадокса, т. е.  в това, което е отвъд (para) мисленето (dokein) и не може да бъде постигната в рамките на конвенционалния логически дискурс.  Както при коаните е нужно да трансцендентираме границите на интелекта в своеобразен интуитивен скок, чрез който да открием крайната реалността извън дуалистичните категории, която е и нашата истинска същност или Буда-природа. Шечен Гялцаб Пема Намгял (1871-1926) , един от най-ерудираните и осъзнати учители на Тибет, казва:

Това не е в обхвата на обикновените умове,
и онези, които са експерти в дискурсивните мисли,
не познават неговия вкус.


Ако не друго, поне можем да опитаме   :) 
न संसारस्य निर्वाणात् किं चिद् अस्ति विशेषणं
न निर्वाणस्य संसारात् किं चिद् अस्ति विशेषणं। १९
 
MMK, 25-19

Неактивен Imago

  • Домакин
  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 1055
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Отново за Праджняпарамита
« Отговор #1 -: 11 декември 2019 13:41:02, сряда »
Не може да има следствие без материална причина (causa materialis). Пратитясамутпада само обговаря условията на възникването, но не и причините за появата на следствието. Тоест, налице е лишен от реално съдържание кондиционализъм. Наличието на една нидана обаче не е достатъчно условие за възникването на друга. Философската рефлексия застива на нивото на безкритичния епифеноменализъм.
Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
0888 07 56 14

Неактивен dagpo

  • Йогин
  • **
  • Публикации: 60
    • Профил
Re: Отново за Праджняпарамита
« Отговор #2 -: 11 декември 2019 13:41:38, сряда »
Да си призная искрено и мен това ме е смущавало: когато е налице това, възниква онова. Звучи като емпирично наблюдение от типа: като има облак, завалява дъжд. Традиционно се казва, че само чрез осъзнаването на пустотата можем да постигнем истинско разбиране по въпроса. Осъзнавайки, че явленията са пусти от автономно съществуване, ние разбираме, че те могат да възникнат само зависейки едно от друго. Това ни разкрива, че необятен брой причини и условия оказват влияние на едно действие или явление... Трябва да помисля. Интересно какво би отговорил Буда, но няма как да го питаме  :'(
न संसारस्य निर्वाणात् किं चिद् अस्ति विशेषणं
न निर्वाणस्य संसारात् किं चिद् अस्ति विशेषणं। १९
 
MMK, 25-19

Quiet

  • Гост
Re: Отново за Праджняпарамита
« Отговор #3 -: 11 декември 2019 13:42:06, сряда »
"Ти, който питаш смисъла къде е
и как така се ражда битието,
близни сега сълзата на детето
и виж го само как ще се засмее."

Неактивен Imago

  • Домакин
  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 1055
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Отново за Праджняпарамита
« Отговор #4 -: 11 декември 2019 13:42:53, сряда »
Да, това май е единственият смисъл.
Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
0888 07 56 14

Неактивен Observer123

  • Шравак
  • *
  • Публикации: 31
    • Профил
Re: Отново за Праджняпарамита
« Отговор #5 -: 11 декември 2019 13:43:33, сряда »
Да, това май е единственият смисъл.
това обаче дали е Йога?

Неактивен dagpo

  • Йогин
  • **
  • Публикации: 60
    • Профил
Re: Отново за Праджняпарамита
« Отговор #6 -: 11 декември 2019 13:44:03, сряда »
Дали е йога не знам, но че не е по темата е сигурно.
Въпрос към Имаго или който му се отговаря.  Към кой от 4-те типа причинноост се отнася зависимия произход или наистина е чист кондиционизъм:

1) Класическа причинност: А е причина на В, ако В винаги следва А (А и В са събития); с други думи, А е достатъчно условие за настъпването на В.
2) Статистическа (вероятностна) причинност: А е причина на В, ако В настъпва по-често ако А е налице, отколкото ако А отсъства.
3) Контрафактическа причинност: А е причина на В, ако отсъствието на А ни гарантира, че В няма да настъпи. Казано по друг начин, А е необходимо условие за настъпването на В.
4) Манипулабилистка причинност: А е каузално свързано с В, ако всяка промяна в А води до промяна в В, но не и обратното.
न संसारस्य निर्वाणात् किं चिद् अस्ति विशेषणं
न निर्वाणस्य संसारात् किं चिद् अस्ति विशेषणं। १९
 
MMK, 25-19

Неактивен Imago

  • Домакин
  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 1055
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Отново за Праджняпарамита
« Отговор #7 -: 11 декември 2019 13:44:33, сряда »
Не става дума за типове причинност, а за видове причини. Детето се ражда от нещо друго, а именно, от майка (mater) - точно тя е неговата материална причина. Докато ПС предлага формулата: при наличието на това възниква онова. Но това и онова не са свързани с материална каузалност. Затова в будизма не се говори за причини (карана), а за основания (хету) и условия (пратяя). Причината (карана) е прекалено метафизична за тях, тъй като е свързана с наличието на субект (картри) и действие (каря).

Формалната логика, в това число и будистката, е възможна при три условия:

1. Единство на субекта (тадатмя)
2. Материална причинност (караната)
3. Невъзприятие (анупалабдхи), вж. т. 3 по-горе.
Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
0888 07 56 14

Неактивен dagpo

  • Йогин
  • **
  • Публикации: 60
    • Профил
Re: Отново за Праджняпарамита
« Отговор #8 -: 11 декември 2019 13:45:06, сряда »
Благодаря  :)
न संसारस्य निर्वाणात् किं चिद् अस्ति विशेषणं
न निर्वाणस्य संसारात् किं चिद् अस्ति विशेषणं। १९
 
MMK, 25-19

Quiet

  • Гост
Re: Отново за Праджняпарамита
« Отговор #9 -: 11 декември 2019 13:45:33, сряда »
Традиците в Адвайта (Адвайта, Двайта, Вишищадвайта, Ачинтя Бхедабхеда, Шуддадвайта) са основани точно върху разликите в интерпретацията на причинно-следствеността. Подобно е положението с теченията в будизма. За западните философи да не говорим.
Но да не забравяме че по принцип философията е културно, социално и личностно обусловена.

Неактивен dagpo

  • Йогин
  • **
  • Публикации: 60
    • Профил
Re: Отново за Праджняпарамита
« Отговор #10 -: 11 декември 2019 13:46:26, сряда »
Така е. Просто исках да си изясня аргументацията на Имаго, която  както обикновено е задълбочена и стройно подредена.
न संसारस्य निर्वाणात् किं चिद् अस्ति विशेषणं
न निर्वाणस्य संसारात् किं चिद् अस्ति विशेषणं। १९
 
MMK, 25-19