Автор Тема: Евтаназия  (Прочетена 286 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Брахман

  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 705
  • Пол: Мъж
    • Профил
Евтаназия
« -: 15 декември 2019 20:41:42, неделя »
Зададоха ми въпрос:


Цитат
Какво мислите за евтаназията?Вие за или против евтаназията сте?Учението Веданта има ли някакво отношение към този въпрос?
Евтаназията е  безсилие. Евтаназията е бягство от дадено положение, от дадена ситуация. Човек не е в състояние да приеме онова което е, нито пък е в състояние да го промени. Тогава той решава да „избяга” от създалото се положение. Много често зад евтаназията се крие липса на отговорност от страна на обществото, липса на ангажимент към тези които са в нужда. Те се страхуват да не би да бъдат в тежест на другите и затова решават да прекъснат живота си. Ако те имат пълната подкрепа на тези които са около тях, те биха желали да продължат живота си независимо какъв е той. Но вместо това тези хора се чувстват вече „ненужни” и „безполезни”, не виждат никакво бъдеще за себе си, защото не могат да допринесат повече нищо за другите. Вместо това те чувстват само че ще бъдат в тежест.

Аз съм против евтаназията категорично. Но за съжаление ние не живеем в идеално общество и с идеални хора. Може би в някой случаи наистина е по добре евтаназия когато самото общество не приема тези хора така както те са в момента, когато то ги отхвърля или се отнася с тях по неправилен начин. Тогава може би трябва да има евтаназия.

Какво е мнението на веданта? За веданта самоубийството не е решение на проблемите, защото според закона за карма, човек ще трябва да търпи последствията за своите действия в други живот. Така че евтаназията е по скоро отлагане на кармата и натрупване на нова карма, тоест забавяне  :)

Неактивен lmb

  • Админ
  • Домакин
  • Садхак
  • *****
  • Публикации: 100
    • Профил
Re: Евтаназия
« Отговор #1 -: 16 декември 2019 13:27:30, понеделник »
!!! Текстът по долу НЕ Е за лица под 18 г. и НЕ Е за хора със слаби нерви.

Отговорът трябва да е не точно от учения, не и от религии или от каквото и да било друго, а от хората, които имат нелечими и смъртоносни заболявания. Само че точно на болните, които би трябвало най-вече да могат да се изкажат, разни учения, религии и бла-бла-та, доста успешно са запушили правото на глас и то не само в България.

Аз съм с нелечимо и в края на пътя- смъртоносно заболяване. Затова и си позволявам да отговоря по темата.

Искам да започна за евтаназията от самото начало , защото от това, което прочетох от Брахман, а той е очевидно високо интелигентен и образован, но виждам, че и също така не се е справил дори с началото. Не и по тази тема.

Евтаназията е смърт - доброволна такава. Приравнява се на самоубийство под медицински надзор. Безболезнена смърт е. Там, където е разрешена, най-често практиката е, че е въведено изискване лицето да е неизбежно умиращо и способно самостоятелно да взема решения. Или пък пред нотариус по време, когато е в здрав разум, е заявило какво, как, кога и защо.

Позицията ми е, че всеки, който отговаря на определени критерии трябва да има право сам и в състояние на здрав разум да прецени за себе си иска ли или не иска евтаназия и решението му трябва да бъде уважено. Ще рече, че ако не иска евтаназия - правилно, а ако иска евтаназия - пак е правилно. Аз съм решила за себе си, че желая евтаназия и по-долу ще се аргументирам защо и ще защитавам позицията "ДА на евтаназията".

Към евтаназия прибягват хора, които като мен, така или иначе УМИРАТ заради болест. Разликата е само в НАЧИНА НА СМЪРТ. За да онагледя какво имам предвид, ще ползвам заболяването ми.

Бавно във времето тялото отказва да ми служи. И съзнанието - също. Процесът може да стане болезнен. Имам предвид физическа болка на определен етап от болестта, според зависи какво порази. А психическата болка си е неизменен спътник, тъй като определено не е приятно да знае човек, че бъдещето му е на неподвижен зеленчук с празен поглед и на мястото на съзнанието "няма никой в къщи".

Самата болест предоставя недостоен начин на съществуване за времето на влошаването. Особено в България. Преди време ме парализира. В онзи момент- за няколко месеца само (седем, ако трябва да съм по-точна). Парализата беше в началото (месец и кусур) до ниво такова, че не можех да се обслужвам сама. Бях в болница. Непознати ми санитари (мъже, жени) ме обслужваха, вкл. за лична хигиена, което е ГАДНО. Няма достойнство в един такъв живот. То и живот не е, може би съществуване, макар че и това ми идва като недостатъчно описателно. В бонус бях в една стая с хора с моето заболяване, тежки случаи, та общо взето видях нагледно на къде съм се запътила.

Заболяването няма лечение. Лекарствата само забавят болестта с малко, но не я спират.

Ето я разликата вече по-разбираема. Когато усетя, че ще се започна да се влошавам непоправимо, ще си събера пари и ще отида в друга държава, където мога да се възползвам от право на достоен край чрез евтаназия. Ще мога по достоен начин да си взема сбогом с близките си. Да им спестя да ме гледат на разпад. Ще могат да ме запомнят такава, каквато съм сега, а не като зеленчук на легло. Ако не го направя това с евтаназията, докато се разпадам към края си (неизбежен за момента), ще подложа на нечовешки страдания не само себе си, но и близките си. Близките ми ще виждат скъп им човек как се разпада пред очите им. Трудно е да се опише безсилието да помогнеш, а да искаш да помогнеш. Ако аз не получа евтаназия, близките ми получават ЗАДЪЛЖЕНИЕ да са неми безпомощни свидетели на моя разпад, евентуално на болката ми (физическата такава). Ето защо евтаназията не е само отговорност към мен самата да не допусна да страдам, а е и отговорност към близките ми- да не допусна и те да страдат (освен за смъртта ми, да страдат и заради жестоката гледка на края ми).

Липсата на право на евтаназия за онези, които сами я изберат и отговарят на условията да я получат, аз наричам ЖЕСТОКОСТ. Често пъти причината е в неразбирането какво е евтаназия. Тогава е ГЛУПАВА ЖЕСТОКОСТ. Но има отбор лекета, които просто им е кеф да знаят, че има хора, които страдат. Те си имат някакви форми на социопатия или дори на психопатия. Тяхното е УМИШЛЕНА ЖЕСТОКОСТ и не ги броя за хора такива типажи.

В България няма право на евтаназия. Ето до какво може да и всъщност често и води това:

1. Самоубийства по особено болезнен начин, за да се избегне още по-болезнена смърт в следствие на болест.

2. Неуспешни опити на самоубийства, които превръщат в още по-голям ад неизбежимия край, подписан от заболяването.

3. Принудително изтърпяване на огромни мъки (има заболявания, при които обезболяващите не успяват да се справят с болката) и накрая смърт по особено жесток начин - поради заболяването.

Разбира се, не всички хора, които са болни от нелечими и смъртоносни болести, избират евтаназия. Някои си избират да си откарат така до края. По разни причини, вкл. религиозни заблуди, че ако изберат друго, някакъв рогат копитник ще ги боде с тризъбата си вилица в задника за вечни времена, след като умрат. Това, защото евтаназията е доброволен акт, т.е. тя е САМОУБИЙСТВО под медицински надзор. А самоубийството е грях.


 
"Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно,отколкото да разделиш атома на частици." Айнщайн

Неактивен lmb

  • Админ
  • Домакин
  • Садхак
  • *****
  • Публикации: 100
    • Профил
Re: Евтаназия
« Отговор #2 -: 16 декември 2019 14:19:41, понеделник »
!!! Текстът по долу НЕ Е за лица под 18 г. и НЕ Е за хора със слаби нерви.

Ако някой е изчел всичко, което написах до тук, значи ето още едно допълнение по темата. Нарочно го отделям, защото ако горният ми пост е тежък като съдържание, то този е кратък, но още по-тежък.

То е, защото давам линк към един филм на Тери Пратчет - "Да избереш смъртта".

Аха, същият Тери Пратчет, от който най-малко може да се очаква това, е имал момент, в който е изучавал смъртта, защото е бил нелечимо болен и е обмислял да получи евтаназия (до колкото зная, Пратчет умира преди това с евтаназията да се случи, но филмът си остава и отразява желанието му за евтаназия).

Филмът отразява избора на Пратчет, но не само неговия, а и на други хора с тежки заболявания. И дава представа какво е за тези хора евтаназията. Защо са я избрали. Не е за лица със слаби нерви и за хора под 18г.

https://www.vbox7.com/play:53919caf6c

В заключение бих искала да кажа, че евтаназията не е безсилие и не е слабост. Тя изисква огромна вътрешна сила да се направи нужното в момент, когато непрекъснатият спътник е смъртта и няма в бъдещето нищо друго освен смърт.
"Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно,отколкото да разделиш атома на частици." Айнщайн