Автор Тема: Концепцията за Щастието Ананда  (Прочетена 124 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Брахман

  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 705
  • Пол: Мъж
    • Профил
Концепцията за Щастието Ананда
« -: 16 декември 2019 07:32:13, понеделник »
Това са някой от основните точки за разбиране на щастието които тук са дадени в резюме.

1 Нашето истинско АЗ – Атман има природата на Ананда, блажанство. Това е нашето естествено състояние.

2. Когато създадем желания, или васани, ние губим това естествено състояние на блаженство и страдаме, защото искаме да постигнем обекта на желанието. Това отъждествяване с желанието е онова което се нарича болка или страдание. 

3. Ние насочваме нашите усилия към постигането на желанието.

4. Ние се отнасяме благосклонно към Всичко което ни помага да постигнем желанието, харесваме го – РАГА. И ненавиждаме и мразим всичко което се изпречва пред нас и не ни позволява да постигнем желанието – ДВЕША.

5. Когато постигнем желаният обект, нашето желание бива постигнато, тоест Васаната бива задоволена.

6. Задоволяването на желанието в същност ни връща обратно назад към нашето първоначално състояние на Блаженство, което е нашата истинска природа. Но ние погрешно смятаме че щастието което сме постигнали се дължи на това че сме придобили желаният обект, или че сме премахнали някой от пречките за постигането му.

7. Такова щастие което ние приписваме на обекта на желание, е обикновеното всекидневно щастие което на което обикновените хора се „радват”. Един пример от Свами Махешананда. Едно магаре отива от точка А  до точка Б с голям товар на гърба си. Когато то пристигне в точка Б него го разтоварват и то чувства облекчение и щастие. Поради незнание обаче магарето си мисли че щастието което е постигнало се дължи на точка Б, а не на това че има на гърба си по малко товар. По същият начин и ние, придаваме причината за нашето щастие погрешно на желаният обект, а не на това че имаме на гърба си една васана или едно желание по малко.

8. Щастието което изпитваме когато се намираме във медитация, се нарича Блаженство защото в този момент ние виждаме истинската причина за него. Обикновеното щастие което ние изпитваме във всекидневният живот, не се различава от блаженството. Чувството е едно и също, единствената разлика е нашето невежество и незнание за истинската причина. Всекидневното щастие веднага се превръща в блаженство, в момента в който осъзнаем причината. И в момента в който изпаднем в невежество, ние веднага губим блаженството, и изпитваме само „обикновено щастие”


А сега тук следва същото но обяснено малко по на широко и разводнено може би :)

Има три основни стъпки за да се обясни концепцията за Щастието - Ананда и неговата противоположност нещастието или мизерията - Дукха.

Първата стъпка това е да се разбере разликата между Щастие - Ананда от една страна, и чувство или осезание на удоволствие - Сукха от друга страна. Човек може да бъде щастлив и в същото време да изпитва неприятни усещания. Например маратонец който току що завършва дългото си бягане може да бъде крайно изтощен и усещанията в никакъв случай не биха могли да бъдат класифицирани като приятни, но ако спортиста е завършил първи то той ще бъде щастлив, въпреки че в момента на пресичането на финалната линия той е в крайно болезнено състояние. Така се вижда че щастието не винаги е съпроводено от приятни чувства.

Възможно е и обратното, човек да изпитва приятни усещания от една страна, и от друга страна да бъде нещастен. Аз може да се намирам в много приятна и луксозна обстановка, да съм напълно здрав, и отпочинал, но ако някой ми донесе лоша новина, аз ще бъда нещастен.

Втората стъпка за разбиране на концепцията за щастието е факта, че всичко което извършваме, всичко което правим, го правим за постигане на нашето собствено щастие. Това изглежда много егоистично, на пръв поглед, но ако човек анализира себе си, погледне със честност и откритост на своите мотиви, той ще се убеди в открие това. Дори такива действия като благотворителността, или пълното отдаване на дейности изцяло посветени за добруването на обществото се вършат заради нашето собствено щастие. Родителите се грижат за децата си защото това им донася щастие. Човек се жертва за любимите си, защото това му носи щастие. Патриотът се жертва за родината си защото това му носи щастие. Трудно е да се приеме този факт но след малко размишление читателят би се съгласил, че в това има голяма доза истина.

И въпреки всичко едно вътрешно чувство му казва, че би трябвало да има някой действия, които да не са егоистични, тоест действия които не е извършвани заради нашето собствено щастие. Кои са тези действия? Всяко едно действие, което се извършва без присъствието на егоистичния принцип - Ахамкара, е действие което е извършено не за нашето собствено щастие. Това са действията на себе реализиран човек, човек който се е отъждествил със своето истинско Себе. Действието на такъв човек е извършвано като от робот, автоматически - то е безкористно и немотивирано, и няма очаквания за какъвто и да е било резултат. То е съпроводено от осъзнаване на това какво се извършва без да има скитане на ума в миналото или бъдещето, без да се дават оценки, без да се осъжда, без да се порицава или насърчава, без да се правят планове за бъдещето или корекции в миналото, без емоционална окраска, без идентификация с каквото и да е било, без очаквания за резултати, без съпротива или подкрепа, без да се реагира и т.н. и т.н. Няма отъждествяване или идентифициране с действието. За такова действие се казва "бездейно действие".

В Бхагават Гита (гл.4 ст.18 ) Кришна казва на Арджуна: " Този който вижда бездействие в действието, и действие в бездействието, се счита за мъдър сред хората..." После Кришна обяснява, че всяко действие извършено с мотив е неправилно и обвързващо действие. Всяко действие което е извършено безмотивно, е правилно действие което води до освобождение. Какво означава безмотивно действие? Може ли да се извърши нещо, ако няма мотивировка. Несъзнателните действия са без мотивировка например, но те не се считат за действие. Тогава кое е безмотивно действие? Това означава да не се идентифицираме с мотивите, да не се отъждествяваме с желанията. Безмотивни действия са тези, при които се самонаблюдаваме, при които наблюдаваме физическото действие а също така и нашите мисли, нашите мотиви, нашите чувства. При такова самонаблюдение - Сакши, ние не се себе порицаваме, не се себеосъждане, не се себе насърчаваме и т.н. а просто сме будни за фактите каквито и да са те. Ние имаме будност, по отношение на нашите мотиви, без да ги категоризираме като добри, или лоши, правилни или неправилни, морални или неморални. С подобно себенаблюдение се създава една дистанция между чистия наблюдател в нас - Сакши и обусловения от желания и мотиви наблюдател в нас - егото. Чистия наблюдател в нас това е Атман. Той е истинския извършител на всяко действие. Но защото Атман няма мотиви и желания, няма цели за постигане, то не може да се каже, че той е извършителя на действието. Нещо повече от негова гледна точка ВЪОБЩЕ НЯМА ДЕЙСТВИЕ. От гледна точка на себе реализирана личност всяко действие в този илюзорен свят е също илюзия, така както когато човек сънува, че извършва някаква дейност в илюзорния свят на сънищата, но когато се събуди той разбира, че не е имало никакво действие и всичко е било сън.

Всяко действие което е извършено със съответното себе наблюдение - Сакши е бездейно действие и то единствено не е извършено за нашето собствено щастие. Всички останали действия които се извършват сляпо, без самонаблюдение, механично, подтиквани единствено от желанията независимо колко възвишени са те, са действия извършени за нашето его, за постигане на щастие.

Сега възниква въпроса: Такова действие, което е безмотивно, може ли то да донесе щастие на вършителя на дейсвието? И също така действията които са егоизтични, но носят щастие, те трябва ли да бъдат отхвърлени? Има ли нещо лошо или неправилно в подобни действия? Това ще се обясни сега по долу.

Третата стъпка за разбиране концепцията на щастието в Йога е разбиране на вътрешния механизъм на щастието. Според Веданта и Йога щастието е естествено състояние, същността на Атман, това е състоянието на без мисловност, състоянието при което няма желания, състоянието на чисто необусловено Съзнание. Ние сме по природа щастливци. За Атман се казва че той е Сат Чит Ананда. Ананда или щастие, блаженство, е една от трите основни квалификации на нашето Аз. Когато ние създадем Васани тоест желания в нас, ние се отклоняваме от нашето естествено състояние на щастие и създаваме в себе си мизерия, страдание, нещастие. Ето как се обяснява целият този процес на създаване на желания и на изгубване на състоянието на щастие.

Първо от спящите Васаните (или Самскарите които не проявени желания) възниква единична мисъл. Ако тази мисъл остане незабелязана от нашата Будност и не бъде санкционирана от интелекта Будхи, ние реагираме по силата на навика на тази мисъл което води до образуването на втора мисъл и т.н. По този начин се образува един поток от мисли. Този поток от мисли се нарича проявено желание. Проявеното желание за даден обект е това, което ни отклонява от нашето първоначално състояние на щастие. Всяко нещо което се изпречва на пътя за постигането на желания обект става причина за изпитване на цялата гама от отрицателни емоции на гняв, недоволство, яд, омраза, неприязън, и т.н. Ако ние успеем да преодолеем пречката и да се доберем до желания обект или цел, тогава желанието е задоволено, тоест вече го няма, и ние се връщаме отново към нашето естествено състояние. Субективно това се възприема от нас като че ли обекта на желание ни е донесъл щастие, но фактически причината е задоволяването на желанието. Със задоволяването на желанието ние оставаме с една Васана по малко, и се доближаваме до Атман. Това доближаване до Атман, чиято природа е щастие (ананда) не се осъзнава. Осъзнава се само че сме придобили някакъв предмет, за който сме имали силно желание, и се осъзнава погрешно, че този предмет е донесъл щастие.

Например ако аз имам желание да притежавам кола такава мисъл ще предизвика раздразнение на ума от която аз ще се чувствам нещастен. Когато аз след съответно полагане на усилия най-после се сдобия с колата, моето желание ще бъде задоволено и подобни мисли няма повече да вълнуват ума ми. Това ще се интерпретира от мен, като че ли придобиването на колата ми е донесла щастието. Но в същност онова което ме е направило по щастлив е че съм се върнал обратно назад към моето естественно състояние на щастие. Това състояние на относително щастие ще продължи докато някой друга мисъл - желание не наруши спокойствието на ума ми. Новите желания ще ме доведат отново в състоянието на мизерия и аз отново ще трябва да предприема някое действие чрез което да задоволя тези желания за да се върна в първоначалното си състояние.

Ние сме натоварени с безброй васани, както кон носи товар на гърба си. Когато премахнем някой васана, ние чувстваме облекчение, така както конят би почувствал облекчение ако се свали част от товара му. Изглежда смешно, но за съжаление е точно така. Когато видим някой, че е щастлив, най-често това означава, че този човек е отхвърлил малко от товара си. Не че е станал по щастлив, а само по малко нещастен. Човек не може да увеличи щастието си, човек може само да намали страданията си, тоест да намали васаните си.




Нека да повторим пак. Васаните се проявяват първо във формата на мисли и възприятия. Тук ще отбележим едно важно разбиране във Веданта:

Всяка мисъл е изява на някоя васана, и всяко възприятие е също изява на някоя васана. Според Веданта, онова което виждаме, ние го виждаме защото сме имали Васана - желание за това, онова което чуваме ние го чуваме защото сме имали Васана - желание за това, онова което докосваме, вкусваме, или помирисваме е резултат, че сме имали Васана - желание за това. Така целият свят в който живеем не е нищо друго освен проява на нашите Васани. Това е много важен принцип във Веданта и трябва да се разбере и запомни добре. Без него не е възможно да се разбере голяма част от Веданта.

И така всяко възприятие води до съответната реакция от страна на егото. Мислите също водят до съответна реакция и действие. В крайна сметка всичко което се случва с нас, се случва защото сме имали желанието да се случи, и всичко което извършваме го извършваме за да задоволим определено желание в нас - казано на ведантически жаргон, всичко което се случва с нас се случва защото сме имали Васани за това. Когато извършваме определено действие или получим обекта на желание, ние фактически задоволяваме определена Васана. Така се намаляват броя на васаните и ние се връщаме към нашето естествено състояние на липса на желания което се възприема като изпитване на щастие.

От казаното по-горе следва, че щастието не зависи от външните предмети или обстоятелства. То е наше вътрешно състояние и не се придобива отвън. Щастието не е нещо, което се състои или се намира във външните обекти. Въпреки това ние действаме и вярваме, че ако се сдобием със съответните предмети ние ще бъдем щастливи. Цялото наше усилие е да придобием желаните предмети. Много малко хора насочват вниманието си навътре в себе си и се опитват да постигнат желание като намалят идентификацията си със желанията, много малко хора се опитват да постигнат щастие като намаляват броя на васаните си. Има една история от пураните която демонстрира това:
Имало едно време един човек който бил много нещастен. Той имал предостатъчно за да живее комфортно но въпреки всичко не можел да намери спокойствие от множеството си желания. Накрая той чул, че имало един Садху – мъдрец, който можел да му помогне. Човека отишъл при него и му казал за своето състояние на мизерия. Мъдрецът му обещал да му помогне но му казал, че първо трябва да продаде имотите си и да дойде обратно при него с всичките пари. Човекът направил каквото му било казано и дошъл с парите обратно при мъдреца. Садху-то му казал да остави парите настрана и да започне да произнася една мантра. Когато човека започнал да се моли, мъдреца грабнал парите и побягнал. Сега човека наистина се почувствал нещастен и измамен. Той не само че бил нещастен, но също така нямал нищо, изгубил всичките си имоти. Той решил че ще е най-добре да сложи край на живота си. Както вървял по пътя с тези мисли изведнъж той видял на пътя своята кесия с парите. Цялата надежда се върнала в него. Той проверил съдържанието на кесията и като се убедил, че всички пари са непокътнати, толкова много се зарадвал, че започнал да пее и скача изпълнен от щастие. Тогава пред него се появил мъдреца, който тайно наблюдавал всичко това отстрани. Той казал на човека: "Ти виждаш, че твоето положение сега е същото когато ти дойде при мен. Но сега ти си щастлив а преди беше нещастен. Значи щастието не зависи от външния свят а от това как гледаш на света."

Има една друга подобна история от пураните, която има същата идея. Един човек, който бил доста беден имал голямо семейство и всички живеели в една малка къща. Било много тясно и неудобно но човека бил много беден и не можел да си позволи да купи по голяма къща. Всичко това направило живота на човека много мизерен. Накрая той отишъл за съвет при един Садху. Мъдреца го попитал какви домашни животни има, и му казал да вкара всичките си животни в къщата, да живее заедно с тях и да дойде след една седмица. Човека не искал да противоречи защото бил обещал да направи всичко което му кажат. След една седмица той се върнал при мъдреца и обяснил, че живота в къщата бил невъзможен с толкова много хора и животни вътре, кон, магаре, бивол, крава, кучето, овцете. Мъдреца му казал сега да върне животните обратно на двора където им е мястото, и да дойде отново след една седмица. След една седмица човека дошъл и обяснил: "О учителю, много съм щастлив сега, аз не знаех че моята къща е толкова широка и просторна и, че е толкова удобно да се живее в нея. Благодаря, много за това че ми помогна да видя нещата под друг начин! Мисля че вече ще мога да живея щастливо." Мъдреца му казал да не избързва все още и му казал, че той се познава с царя, който също често идвал за съвет. Мъдреца успял да убеди царя да вземе на работа при него бедният човек и жена му. В началото всичко вървяло добре, и двамата работели и успели дори да спечелят достатъчно пари за да си купят нова къща. Но след време човекът пак дошъл за да се оплаче. Той казал, жена му недоволствала, искала по-голяма и по-хубава къща. Тя работила във палатите на царя и свикнала на голям разкош там, и когато се върнела в къщата си виждала в каква мизерия все още живеят. Мъдреца казал на човека да доведе на другия ден жена си при него. Когато дошли на другият ден, мъдреца им казал да се скрият зад завесите и да стоят там безшумно. След известно време за тяхна най-голяма изненада, дошъл самият цар. Мъдреца го посрещнал с необходимото уважение, повел разговор и не след дълго царят започнал да се оплаква. Той обяснил че жените му недоволствали непрекъснато, искали да имат повече украшения, повече накити и бижута, и че на тях двореца им се виждал малък и тесен. Човекът не издържал повече и прихнал да се смее зад завесата. Мъдреца му казал да излезе от там и да обясни на царя защо се смее. Тогава човекът разказал с мъдри слова цялата история и накрая заключил: „Умът е ненаситен, иска все повече и повече, и никога не може да бъде задоволен. Дори и царски дворец не е достатъчен за да се постигне щастие. Каквито и материални облаги да имаме умът винаги ще е неспокоен и ще иска още. Единственият начин е да се водим по ума си и да се научим да приемаме, че това което имаме в момента е достатъчно за да бъдем щастливи. Ако ние не може да бъдем щастливи тук и сега в този момент и в това положение в което сме, ние никога няма да постигнем щастието. Но ако се научим да сме щастливи сега в момента независимо в какво положение сме, то ние ще постигнем веднага истинско щастие.

Истинското щастие не е в зависимост от нищо и не е причинено от нищо. То не е следствие от каквото и да е било. Човек е просто щастлив без всякаква видима причина. Щастието е като притежаването на добродетелите, човек който има истински добродетели, не знае за това. По същият начин, човек който е наистина щастлив не осъзнава това. В момента, в който той осъзнае своето щастие, то вече е отминало. Ние можем да осъзнаваме нашето нещастие, нашите мизерии и злочестини, но ние не можем да бъдем съзнателни за нашето щастие защото то е наше естествено състояние. Само когато загубим щастието само тогава можем да осъзнаем, че сме били щастливи.

Един от начините да се измерва степента на духовно развитие е като се измерва степента на независимост от външния свят. Във Веданта се използват думите екстраверт - Бахирмукха (с лице насочено навън) и интраверт - Антармукха (с лице насочено навътре) Значението на тези думи е по-друго от употребата им във всекидневния език. Екстравърт във Ведантически смисъл означава човек който е зависим от външния свят, който вярва, че щастието се състои във външните предмети и във околната обстановка в която се намира. Такъв човек се стреми да придобие повече и повече материално богатство, стреми се да "подобри" околната обстановка, вярва че щастието е някъде там отвън в предметите на материалния свят. Дори хора които се смятат за отдали се на "духовни" дейности в същност са също зависими от външния свят. Те може да не се стремят към придобиване на груби материални предмети, но се стремят да получават щастие от една картина например, или от музикално произведение, от природната красота, или от възвишена идея или от каквото и да е било от света на фината материя. За екстравъртите щастието зависи от това дали те могат да придобият тези предмети, и ако те са лишени от контакт със съответното произведение на изкуството например, те ще загубят състоянието на относително щастие.

От друга страна интравъртите са тези които разбират механизма на щастието. Те знаят, че щастието е вътрешното естествено състояние когато умът не се вълнува от желания. Те са независими от външния свят, и те не търсят щастието в материални обекти, произведения на изкуството, природни красоти. Това не означава, че те се стремят да избягват всички тези неща. Те не се стремят да избягват нищо, те приемат всичко което дойде насреща им с ведър и спокоен ум и умеят да се насладят на всяко дребно нещо. Но ако съответния предмет на удоволствие липсва, ако те не могат да получат едно или друго нещо, това не се отразява на тяхното вътрешно щастие, защото те стоят над желанията, не се отъждествяват с тях. Казано на езика на веданта, желанията създават в нас чувството на неудовлетвореност, на празнота, вакуум и това чувство ни подтиква към действия, да запълним тази празнина. В случая на себе реализиран Йоги се казва че той е Парипурна (изпълнен), в него няма празнина създадена от желания, той няма цели за постигане, няма идеали да преследва. Неговото щастие не зависи от това дали някой или нещо липсва.

Поради неразбиране някой критици на Йога и Веданта вярват, че подобна философия води до безчувствие или затъпяване, липса на състрадание и т.н. Истината е обаче точно обратната - липсата на желания прави Йогинът по-чувствителен, по-отзивчив, по-възприемчив. Човек който е изпълнен със желания е себичен, неговото его е центъра на всяко действие и всяка реакция. Той не е в състояние да види по-надалече от собственото си дребно аз. Действително такъв човек е много "чувствителен" когато се засегнат неговите лични интереси или онова което е свързано с тях, но той е напълно безчувствен що се отнася до онова което е извън сферата на неговото малко аз, или извън сферата на това с което той се идентифицира. Само хора които са без желания, без васани, могат да се радват истински на една хубава творба, на една хубава картина или природна гледка, могат да видят красотата дори и в грозното и несъвършеното. Само такива хора могат да проявят състрадание, и да помагат истински на другите.

Известна е историята с японския будист Тет Суген, човек който не се е отъждествил със най силното си желание. В продължение на 10 години той събирал пари за да напечата една известна будистка книга. Когато събрал необходимите пари и всичко било готово за да се престъпи към печатането на книгата голяма беда сполетяла селото в което той живеел. Наводнение унищожило посевите и настъпило глад за селяните. Тет Суген дал всичките си пари за да помогне на бедстващите селяни. Когато всичко свършило той отново започнал да пести и събира пари и след десет години успял да събере необходимата сума. И отново се случило природно бедствие и той отново дал всичките си пари за да помогне на селяните. За трети път Тет Суген започнал да събира пари за издаването на книгата и след нови десет години най-после успял да събере необходимата сума и да напечата будистката книга. Днес в музея в Кийото се пази едно издание, и когато японците показват тази книга на децата си те казват, че будистката сутра има фактически три издания, от които първите две са невидими и далеч по-превъзходни от третото. Трудно е да се намери по добър пример от този. Представете си, човекът е събирал 10 години пари за издаването на книгата. Какво силно желание е имал. Но не се е отъждествявал с него! Един вид не е имал васана. Именно липсата на Васана е помогнала в случая, за да прояви състрадание.
Защото Йогинът няма васани, за него всички са равни, той не мрази никого, нито пък има предпочитание към някого, неговото състрадание е еднакво към всички, той вижда нещата такива каквито са, вижда причините и нито обвинява нито се привързва.

Както и да е, важното е че стремежа към истинско щастие, не е себично, и не носи вреда на обществото, както неправилно някой биха обвинили Йога

Неактивен Imago

  • Домакин
  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 1055
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Концепцията за Щастието Ананда
« Отговор #1 -: 16 декември 2019 07:33:10, понеделник »
Чудесни притчи - направиха ме истински щастлив!  :)

А сега гледната точка на Йога-сутра, която е способна да изпрати човек не само отвъд нещастието (духкха, страдание), но и отвъд щастието (в това число и ананда).

Щастливият човек не е свободен човек. Той зависи от щастието си, търси щастието, пристрастява се към щастието, и когато го загуби, става отново нещастен, с други думи, роб на страданието и сансара. И това важи не само за емпиричния щастливец (сукхин), но и за трансценденталния Щастливец (парама-сукхин), какъвто е Атман в интерпретацията на Веданта и далекоизточния Махаяна будизъм.

Каква е причината за това?

Основната причина е изпадането в крайностите на монизма. Нераздвоеното съзнание (адвайтам читтам - будистите използват също термина Ека-Читта) и в двата случая е субстанциален източник на материалния свят (самсара), поради което съдържа в себе си източника на всяко страдание. А това е щастието (ананда). За Веданта и будизма Неговата (на Параматма, съответно на буддхакая) Саттва е трансцендентален субект на съществуването, съзнателността и щастието. За Патанджала-Йога обаче саттва може и да е Негова, но само доколкото Го отразява с пределна степен на яснота и чистота (паришуддхи). Субстанциално обаче, саттва-гуна не е атрибут на Параматма и по-най-дълбоката си природа (упадана) тя е Негова абсолютна противоположност.

След просветлението, което носи абсолютно познание на макрокосмоса (стхула-бхута) и микрокосмоса (сукшма-бхута), посветеният в Йога-даршана садхака е облян от дъжд от истини, които се изливат от Облака на дхарма. Това го прави изключително, неземно щастлив (ананда). И той потъва в медитацията, наречена ананда-самапатти. Тази щастлива медитация го кара да се чувства Бог, персонификация на монистичния абсолют, с три думи - сат-чит-ананда: абсолютно съществуващ, абсолютно съзнателен, абсолютно щастлив.

Такива практици (садхака) и махасиддхи всъщност започват да функционират като реални богове. Индра, Шива, Вишну и повечето махасиддхи от будистките тантрически списъци са именно такива Само-забравили се йогини, които преизпълнени с божествено щастие, са забравили за истинското си Аз (Атман).

Лекът срещу подобна екзистенциална илюзия (абхимана) е нирананда-самапатти, медитацията, унищожаваща корените на щастието. Коментаторите на Йога, които се придържат твърдо към онтологията на Санкхя с нейните два полюса - пракрити и пуруша, - подробно обосновават необходимостта от два етапа в провеждането на ананда-самапатти, а именно - сананда-самапатти и нирананда-самапати. Тези, които са повлияни донякъде от Веданта, като например Виджняна Бхикшу и неговият примерен ученик Нагоджи Бхатта, отричат необходимостта от нирананда-самапатти и смятат, че ананда-самапатти е това, което е - абсолютна благост за окъпания в щастието на универсалното познание самадхин.
Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
0888 07 56 14

Неактивен shravak

  • Шравак
  • *
  • Публикации: 11
    • Профил
Re: Концепцията за Щастието Ананда
« Отговор #2 -: 16 декември 2019 07:33:45, понеделник »
Много добро изложение на темата, изпълнено с нагледни примери от живота, различни интерпретации на които съществуват и в европейската литература-например приказката за рибаря и златната рибка на Пушкин също отразява невъзможността да бъдат задоволени материалните желания и да се постигне щастие с придобиването на богатство и други подобни. Ясно е, че щастието не е във външните придобивки и в усещанията на тялото, а в духа. Но ми се струва, че "ананда" не е противоположното на "дукха", тъй като неговият друг полюс, както е посочено,  е "сукха". Значи трябва да съществува още някакъв термин като антипод на "ананда". Ако изходим от християнската терминология, "ананда" би трябвало да отговаря на "блаженство", тъй като и двете са едно трайно състояние и не зависят нито от възрастта, нито от здравословното състояние на човека, за разлика от щастието, което във всички случаи е мимолетно. Например Рамакришна е боледувал от рак и е напуснал този свят с физически страдания, но е бил блажен, защото е бил в постоянна връзка с Върховното.

Неактивен Imago

  • Домакин
  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 1055
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Концепцията за Щастието Ананда
« Отговор #3 -: 16 декември 2019 07:34:29, понеделник »
Да, ананда е по-близо до блаженство, bliss. Но по същество особена разлика между сукха и ананда няма. Ананда е парама-сукха, висше щастие, а медитациите с ананда (сананда-самапатти) правят човека щастлив (сукхин), защото проникват, така да се каже, в енергетичното тяло на сетивата (индрии), които са квинтесенция на щастието (сукха).
Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
0888 07 56 14

Неактивен Брахман

  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 705
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: Концепцията за Щастието Ананда
« Отговор #4 -: 16 декември 2019 07:35:16, понеделник »
Като гледам това което съм писал по горе струва ми се че е доста разводнено, и така само в резюме отново.

1 Нашето истинско АЗ – Атман има природата на Ананда, блажанство. Това е нашето естествено състояние.

2. Когато създадем желания, или васани, ние губим това естествено състояние на блаженство и страдаме, защото искаме да постигнем обекта на желанието. Това отъждествяване с желанието е онова което се нарича болка или страдание. 

3. Ние насочваме нашите усилия към постигането на желанието.

4. Ние се отнасяме благосклонно към Всичко което ни помага да постигнем желанието, харесваме го – РАГА. И ненавиждаме и мразим всичко което се изпречва пред нас и не ни позволява да постигнем желанието – ДВЕША.

5. Когато постигнем желаният обект, нашето желание бива постигнато, тоест Васаната бива задоволена.

6. Задоволяването на желанието в същност ни връща обратно назад към нашето първоначално състояние на Блаженство, което е нашата истинска природа. Но ние погрешно смятаме че щастието което сме постигнали се дължи на това че сме придобили желаният обект, или че сме премахнали някой от пречките за постигането му.

7. Такова щастие което ние приписваме на обекта на желание, е обикновеното всекидневно щастие което на което обикновените хора се „радват”. Един пример от Свами Махешананда. Едно магаре отива от точка А  до точка Б с голям товар на гърба си. Когато то пристигне в точка Б него го разтоварват и то чувства облекчение и щастие. Поради незнание обаче магарето си мисли че щастието което е постигнало се дължи на точка Б, а не на това че има на гърба си по малко товар. По същият начин и ние, придаваме причината за нашето щастие погрешно на желаният обект, а не на това че имаме на гърба си една васана или едно желание по малко.

8. Щастието което изпитваме когато се намираме във медитация, се нарича Блаженство защото в този момент ние виждаме истинската причина за него. Обикновеното щастие което ние изпитваме във всекидневният живот, не се различава от блаженството. Чувството е едно и също, единствената разлика е нашето невежество и незнание за истинската причина. Всекидневното щастие веднага се превръща в блаженство, в момента в който осъзнаем причината. И в момента в който изпаднем в невежество, ние веднага губим блаженството, и изпитваме само „обикновено щастие”