Автор Тема: Нещо за мен...  (Прочетена 114 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Брахман

  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 705
  • Пол: Мъж
    • Профил
Нещо за мен...
« -: 16 декември 2019 08:23:10, понеделник »
Зададоха ми няколко въпроса, които са ми задавани и преди. За да спестя време ще отговоря на въпросите тук:

Цитат
Вие от колко време практикувате?
Повече от 50 години правя някой неща, но истинска практика може би от 20 години. Сега вече не практикувам нищо. Сега живея практиката, тя е част от живота ми.

Цитат
В какво точно се изразява практиката ви?
Първоначално само азани, извивах се и се връзвах на възел  :) Доста години по късно започнах да чета теорията. С различни медитации се запознах също в последствие. Почти няма нещо което да не съм опитвал или поне близко до него. Сега в момента всяко едно нещо което правя е практика за мен.

Цитат
Колко постоянство се изисква..?
Колкото повече липсва убеждение и разбиране за необходимостта за практикуване, толкова повече постоянство се изисква. Когато обаче човек започне да разбира тогава не е нужно повече постоянство, не е нужно повече упоритост. Тогава става необходимост. Така както дишането, няма нужда от постоянство, то само се случва..

Цитат
От къде сте започнали вие...?
Започнах като дете на три четири години може би. Тогава дядо ми и един негов познат разговаряха за йога и те казаха че йогите си качвали краката на главата. Те ме накараха да го направя, нали всички деца го правят  :) От тогава знам и съм чувал за йога. По късно може би съм бил на 10 години братовчед ми ми показа една книга по йога, която беше купила майка му. Гледахме снимките и правихме състезание с него, кой коя азана може да направи. Разбира се всичко това не беше йога а по скоро детско любопитство. Едва когато станах на около 17-18 години започнах да правя йога по сериозно, не като гимнастика, а с концентрация и т.н. Но въпреки това беше съвсем погрешно, нямах правилно разбиране. Все още цялата ми практика беше само вид гимнастика. Без правилно разбиране на йога, не е възможно да се практикува правилно. Истински започнах да практикувам може би едва на 35 години когато бях натрупал вече доста опит и знания и когато бях имал възможност да се срещна с разни гуровци…

Цитат
От къде се започва най-общо...?
Няма определено правило, всеки започва от там от където е. В някой от писанията е споменато че трябва да се започне от Хата Йога но това не е универсално правило. Важното е да се започне. За да се започне е нужно да има някакво убеждение, някаква вяра, някакво разбиране че „ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ ЙОГА”. Може да е погрешно убеждение, може да е неправилно, но щом е на лице, човек започва от някъде. Ако го няма това убеждение, той не може да започне, просто той не влага нужната ценност в „правенето на йога”.

Цитат
Трябва ли човек да има учител....?
Абсолютно, без учител не може. Трябва само да уточня какво е учител. Учител може да бъде някой книга, може да бъде някой филм, може да бъде интернет, може да бъде човек, може да бъде дори един камък в който човек да се спъне и да научи нещо от това. Човек има много учители през живота си, и не винаги осъзнава това. Хубаво е да може да намери един наистина подходящ учител за него, с който да работи от самото начало, но това не винаги се случва и не винаги може да бъде постигнато. Пък и това да имаш множество учители през целият си живот е може би по добре, по подходящо за да напредва човек. Най накрая когато човек напредне достатъчно, той открива „учителя в себе си” и от там нататък няма нужда повече от учители. Но трябва да е доста напреднал. Критерият че човек е намерил учителя в себе си е че човек може без да чете писанията да си отговори така както биха му отговорили писанията.


Цитат
къде мога да намеря по систематизирана информация относно йога и школите в нея.....?
Не знам, не живея в България. По принцип има страшно много учители мошеници, които лъжат, заблуждават, и за които йога не е нищо друго освен бизнес. Но дори и от тях човек може да научи нещо. Просто трябва да се внимава, да се проверява, да се търси. Когато бях в Индия се оказа че там има повече мошеници и тарикати от колкото където и да е другаде по света  :) Но в същото време има и добри учители. Полека лека човек напредва и научава все повече и все повече и започва да различава кой учител е добър и кой лош. Затова е по добре да се сменят учителите!!!