Автор Тема: 20 Качества на Джнани  (Прочетена 163 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Брахман

  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 705
  • Пол: Мъж
    • Профил
20 Качества на Джнани
« -: 16 декември 2019 08:31:57, понеделник »
Тук слагам двадесетте качества на Джнани - йогинът който е избрал да върви по пътя на Джнана Йога. Тези качества са изброени в глава 13 стих от 7 до 12 и се определят от Кришна като Знание!!

Тъй като това е част от една ненаписана книга, в някой места има отправки и т.н. които ще ги премахна в бъдеще, сега само на бързо копи и пейст  :) :)

1. АМАНИТВАМ - липса на високо мнение за себе си независимо от знанията, които притежава. Истинският Джнана Йога разбира, че всяко високомерие е основано на невежество, неразбиране и себичност. Всяко знание, което се отнася до проявленията на материята, до света на илюзията в крайна сметка е ограничено, недостатъчно и непълно. От друга страна егото, което се проявява в формата “аз знам, аз мога”, когато се сблъска с този факт се чувства застрашено, бива фрустрирано. И тогава, като защита изгражда, илюзорния модел на високомерието. Ако знанието е наистина пълно и достатъчно няма нужда от високомерие. Никой достатъчно образован човек не парадира с това, че може да напише името си. И ако някой изрази съмнение в това, човекът изобщо не се засяга и по-скоро игнорира съмненията на другите, отколкото да се впусне във високомерно доказване на своята начетеност. Само хора, които току що са се научили да пишат могат да проявят излишна суетност и гордост от това, че знаят да пишат името си. Гордостта има и друго измерение и друга причина. В някой случаи има постижения, които според индивида и обществото заслужават похвала и почит. Но дори и в такива случаи е нужно да се стои твърдо на земята и да не се хвърчи на високо с балона на себелюбието.
Дори и най-великите постижения на човешката мисъл са резултат от колективната дейност на безброй много хора, сега или в минали времена. Теорията на Нютон, Дарвин, Айнщайн, създаването на парната машина, радиото, компютъра, разкритията на генното инженерство и т.н. всички тези постижения са невъзможни ако техните създатели не са разполагали с информация и материали събрани и систематизирани в продължение на хиляди години от хиляди предшественици Когато американския космонавт Нийл Армстронг стъпва за първи път на луната той може би най-добре е разбирал идеята, че всяко едно постижение е резултат на колективно усилие. Той забравя напълно, че той е бил избран измежду хиляди други хора да бъде първия човек стъпващ на луната. Той забравя хилядите часове на учение, труд и усилие които е положил за да получи това доверие и почит да бъде първия човек на луната. Той забравя, че неговото име ще остане вечно в историята на човечеството и просто възкликва: “One small step for man, one giant step for mankind. - Една малка човешка стъпка, една голяма стъпка за човечеството.” 
     
2. АДАМБХИТВАМ - липса на Дамбха. Дамбха означава да си въобразяваме, че сме нещо, което не сме. Човек подтикван от егото е винаги склонен да преувеличава своите знания и добродетели и да подценява и намалява недостатъците си и невежеството си. Обикновено, хората имат изградена една “златна представа” за себе си, която в голяма степен е изградена от подобни преувеличения и добавки. Така те живеят в състояние на илюзия и постоянен конфликт с другите хора, защото не са в състояние на възприемат себе си - такива каквито са. Никакъв учител и никакви книги и учения не могат да помогнат на такъв човек, който има твърде много Дамбха. Най-неблагоприятната Дамбха е тази, която е образувана от религиозни предразсъдъци и суеверия. Нещо повече, хората често се представят за нещо, което не са и се стараят да подържат у другите това впечатление. Така започват да живеят не заради самите себе си, а заради другите хора. Стават техни марионетки и те лесно могат да бъдат манипулирани Започват да живеят в илюзия и измама, което води до външни и вътрешни конфликти и безброй страдания. 
   
3. АХИМСА - не насилие, не нанасяне на вреда и страдание. Тук става въпрос за интелигентно преценяване на конкретните обстоятелства и съответната реакция спрямо тях. Например, лекаря може да предизвика болка в пациента, докато го лекува. Но това в никакъв случай не е насилие. Истинското насилие се определя не от действието, а от мотивите на действието.

4.КШАНТИ - издръжливост, търпение. Тука става въпрос за положителната страна на тази дума, понасяне на несгоди и лишения с бодър дух и ведро настроение. Това качество се развива като се откажем изцяло от нашите желания и изисквания да променим дадена обстановка или личност заради наша лична изгода. Да приемем нещата такива, каквито са и да разберем, че евентуална промяна понякога изисква много време и работа. Също така трябва да развием способността да търсим възможност за евентуална промяна в самите нас. Издръжливостта е качество, което може да се развие ако човек желае това.     

5. АРДЖАВАМ - честност, правдивост. Най-общо казано, арджавам е това да няма противоречие между нашите мисли, думи и дела от една страна и нашите морално-етични ценности, нашите убеждения от друга страна. Ние трябва да мислим, говорим, действаме винаги в съгласие с тях. Когато започнем да вървим против собствените си разбирания за добро и лошо тогава се получава раздвояване на личността, вътрешен конфликт, чувство за вина и неспокоен ум. Когато се крие истината с егоистични цели за да се постигне лична изгода, на ума му се налага да живее в двойна илюзия и това обременяване може да доведе до опасни отклонения в умственото здраве.   
     
6. АЧАРЙОПАСАНАМ - служба на учителя. Това качество е дълбоко вкоренено в индийската култура. Между учителя - Ачария и ученика - Шишя съществува специално взаимоотношение, нещо подобно на любовна връзка - пълно отдаване един на друг и пълно доверие. Ачарйопасанам е по-скоро умствено състояние на готовност да се служи. В взаимоотношенията на обикновените хора често може да се види размяна на услуги - аз на тебе и ти на мен. При учител - ученик няма отношения на вземане-даване. Ученика отива при учителя и с пълно доверие му се отдава изцяло в служене и почит.
Това отдаване е отдаване за цял живот. В днешно време много “ученици” отиват в Индия и предлагат пари, а в замяна искат дипломи и свидетелства. И естествено намират подходящ “Гуру”, който им дава всичко това срещу съответно заплащане.     
 
7. ШАУЧАМ - чистота. Това е същото качество както седемнадесетото качество на Бхакти Йогина - Сучи и 24 качество на Карма Йогинът.

 8. СТХАЙРЯМ - твърдост, постоянство, настойчивост. Това е проявата на твърдост и постоянство в следване на дадена цел без да се позволява на ума да се отклонява от предначерталата цел от началото до края, т.е. до постигането на целта. Болшинството хора са преминали през състоянието Аралюхашура - тоест герои в началото на някое начинание и след известен начален период на излишен ентусиазъм цялата енергия се изпарява и те напълно изоставят начинанието. Стхайрям предполага твърдо установени убеждения и принципи в живота, и издигане и следване на несебична цел или идеал.     
     
9. АТМАВИНИГРАХА - себе контрол Тук става въпрос за контрол над ума - Манас и над егото - Ахамкара, който се осъществява от страна на интелекта Будхи и нашата лична система от морално-етични ценности.   
     
10. ИНДРИЯРТХЕШУ ВАЙРАГЯМ - безпристрастност спрямо обектите на осезание. Безпристрастността към обектите на осезание не е подтискане на желанията. Безпристрастността е пълна липса на желание.Това е състояние на ума се достига посредством разбирането, каква е истинската същност на обектите на желание и какъв е механизмът, по който те ни въздействат и завладяват. Когато в нас възникне желание за нещо ние създаваме около него ореол от идеи и представи за това колко ни е необходимо това нещо, колко по-добре ще живеем, ако го притежаваме, колко е красиво, колко много ще ни е от полза, колко ще му се радваме и започваме да вярваме, че само този обект и нищо друго може да ни донесе трайното щастие, и т.н. Всички тези идеи нямат нищо общо с действителността и ние продължаваме да живеем в илюзия. Само ако можем да видим, какво представлява този обект в действителност, само тогава ние можем да се освободим от неговата привлекателност. Но ако не можете да бъдете достатъчно обективни със собствените си желания, тогава единствения бърз начин да постигнете безпристрастност е да станете притежатели на съответния предмет. Тогава виждате цялата ненужност на излишната възбуда и разбирате, че този толкова желан предмет не може да ви донесе щастието, което сте очаквали да получите. За съжаление това не винаги и възможно и тогава се налага да се прави самоанализ в медитация. Безпристрастност към обектите на желание означава също в момента, в който постигнем желания предмет да не се самозабравим, а в радостта да запазим обективността си.
Степента на безпристрастност на Джнана Йогина не се преценява по това до каква степен той влиза в контакт с обектите на желание. Единственият критерий е вътрешното състояние на ума. Няма ограничение до каква степен или колко пъти е позволено да се влиза в контакт с обектите на желание.
Има една интересна история от Пураните за мъдреца  Дурвася. Той се славел с избухливия си характер и мистичната сила на словото си - всичко, което казвал се сбъдвало. От неговия гняв се страхували всички, дори и боговете. Един ден той отседнал с учениците се край бреговете на река Ямуна. От другата страна на реката се намирал градът, в който живеел Кришна. Гопите - това са многобройните съпруги на Кришна, както бил обичаят, приготвили огромно количество вкусна храна за Дурвася и неговите ученици. Реката обаче била твърде пълноводна и те не могли да преминат на другия бряг за да им я предложат.
Страхувайки се, че Дурвася ще ги сметне за негостоприемни, те попитали Кришна какво да правят. Кришна ги посъветвал да се помолят на богинята на реката с думите: “ О, Ямуна, ако е истина, че Дурвася е Нитя Упавася, позволи ни да преминем на другия бряг.” Нитя Упавася означава някой, който пости вечно, който никога не се храни. Гопите се зачудили на необикновения съвет. Ако е истина, че Дурвася никога не се храни и е на вечен пост, защо трябва да му носят храна? Когато се помолели на реката по този начин водата спряла да тече и те успешно преминали на другия бряг. Дурвася толкова харесал вкусния прасад, че сам изял всичко, без да остави нищо за учениците си. Гопите обаче нямали време да се чудят на случилото се и побързали да се върнат обратно. Но реката отново била придошла, а познатата молитвата този път не свършила работа. Те се върнали при Дурвася с молба за съвет. Дурвася им казал да се молят на реката с думите: “О Ямуна, ако е истина, че Кришна е Нитя Брахмачария, позволи ни да преминем на другия бряг.” Нитя Брахмачария означава някой, който никога не влиза в сексуален контакт, който е вечен ерген. Това било твърде много за бедните Гопи. На всеки било добре известно, че Кришна има 16000 съпруги! Вечен ерген! И все пак молитвата свършила работа и Гопите се върнали обратно.
Тази история показва, че не е важно колко пъти се влиза в контакт с обектите на осезание, не е важно пълното въздържание, или избягването им. Важното е да няма емоционална обвързаност, да няма идентификация с чувствата и действията, да се стои над създаденото положение, каквото и да е то, и да се поддържа обективност. Да има дистанция между нас и действието. Да се прави разлика между нашето истинско Аз, което е просто наблюдател - Сакши или Необусловено Съзнание от една страна, и нашите желания, мисли, емоции, които са преходни и представляват обусловеното съзнание, от друга страна. Тази способност една част от нас винаги да остава безпристрастен наблюдател на всичко, което става около нас или в нас е цялата практика на Йога, а така също и целта на Йога. Тя се нарича Сакши. Тя е безучастен и безпристрастен наблюдател на всичко. Тя е Атман в нас, тя е Брахман. 

11. АНАХАМКАРА - липса на егоистичния принцип. Егоистичния принцип Ахамкара се проявява, когато погрешно се вземат за “Аз” трите тела или петте обвивки и това се изрази в идеи като: “Аз съм върховен, аз съм най-важния”, “Аз единствено съществувам, съществуването на другите не ме интересува”, “Аз съм вършителя на действието, на мен се падат всички заслуги”, “Аз съм този, който се наслаждава на действието, всички останали хора са маловажни”, “Аз съм притежателя, това е мое и ще остане мое за в бъдеще”. Пълното унищожаване на егото - Наша Ахамкара, се постига само чрез Себе познание, чрез откриване на Атман. В относителен смисъл контрола върху егото се постига от разбирането, че всяко едно действие, което извършваме е възможно благодарение на помощта на много други хора, чиито общи усилия са създали благоприятна обстановка за нас да извършим онова, с което се гордеем. Създателите на нови научни теории, откривателите на нови машини или нови светове, не биха могли да постигнат нищо ако не са били създадени съответните предпоставки за техните открития, ако не са били учителите им и т.н. Гордостта и егото, когато биват изследвани от близо изглеждат толкова глупави и безсмислени, че те се самоунищожават сами, а скромността не изглежда като добродетел. Скромността е по-скоро разбиране на света като едно неделимо цяло, в което всеки има своето място, и своята роля. Разбиране, че нашето скромно аз - тяло, ум и интелект е само една клетка в този вселенски организъм, а всяко едно откритие - малка крачка напред в световната еволюция. В същото време духът, който стои зад тази огромна машина на съзиданието - Брахман, е същия, който стои в нас самите като Атман, и  същия, който стои зад всяко същество. Така моите постижения стават постижения на другите, а постиженията на другите стават мои постижения. Къде са тогава егоизма и гордостта?   
 
12.ДЖАНМА-МРТЮ-ДЖАРА-ВЯДХИ-ДУКХА-ДОША-АНУДАРШАНАМ - раждане, смърт, старост, болест и страдание са дефекти, които трябва да се виждат отново и отново. Джанма означава раждане, Мртю - смърт, Джара - старост, Вядхи - болест, Дукха - болка, Доша - дефект или грешка. Думата Анударшанам е съставена от думата Даршан - виждам и представката Ану, означаваща повтаряне на действието - отново и отново. Да се види нещо означава да се има будност за това нещо, да имаме съзнание за това нещо, че то съществува. И така Анударшанам означава да се виждат отново и отново, всички тези дефекти. На този фон, ние спираме да придаваме особено значение на нашите привързаност-и, желания или стремежи. И едва тогава може да се породи силно желание за Мокша - желание за освобождение и себе познание Раждане и смърт, старост и болест, страдание и болка, са резултат от нашето невежество. Според Веданта и Йога ние се намираме в един безкраен цикъл от раждане и смърт, който се дължи на нашето невежество и е един вид грешка. Тази грешка може да се коригира ако ние придобием истинско знание за Себе си. Но докато постигнем Себе познаване ние сме в този цикъл на прераждане и трябва да виждаме или припомняме отново и отново, че това са грешки, които могат да се коригират. Това помага на Йогина да запази обективност в живота, да не се идентифицира със обстановката, да не бъде въвличан в действието и да не се самозабравя. Особено в моменти на кратко и относително щастие ние забравяме за неговата преходност и си мислим, че този момент на “щастие” ще продължи вечно. Когато подобно “щастие” отмине, нещо, което е неизбежно, ние оставяме със спомена за това “щастие” и се стремим да го върнем обратно. Това ни прави двойно нещастни, отклонява ни от пътя към себе познанието, и води към по-голямо затъване в блатото на желанията.   
   
13. АСАКТИ - не привързаност. Страданието и привързаността са директно свързани и докато има привързаност до тогава има  и страдания. Богатият, който е привързан към богатството си, постоянно се страхува да не го изгуби, а това му носи страдание и той не може да изпита насладата от притежанията си. Ако имате чисто нова кола, бихте карали внимателно като заобикаляме неравностите по пътя. Ако обаче, същата кола ви е дадена от фирмата, в която работите, може би няма да сте толкова внимателни и дори ще карате колата направо през неравностите за да проверите качествата и. Отношението към обектите на притежание се променя корено в зависимост от това дали сме привързани или не. Едва, когато чувството на привързаност и собственост се замени с правилно разбиране за тези предмети, едва тогава ще сте в състояние наистина да си служите с тях и да ги ползвате. В противен случай вие служите на предметите и те се превръщат във ваше ограничение. Същото се получава, и когато сме привързани към някоя личност или идея.     
     
14.АНАБХИСВАНГАХА ПУТРАДАРАГРХАДИШУ - липса на силна привързаност към син, съпруга, къща или подобни. В писанията многократно се говори за важността на семейството и се препоръчва да се извършват специални жертвени церемонии, за да се осигури неговото благополучие и съществуване. Но дори и тук трябва да има не привързаност, защото ще се превърне в пречка и причина за страдания. Привързаността се получава като се остави ума да тече в една посока и се допусне повторение на една и съща категория мисли без това да е контролирано от Будхи.

15. НИТЯМ САМАЧИТАТВАМ ИЩАНИЩОПАПАТИШУ - поддържане еднаквост на ума независимо от какво идва насреща - желано или нежелано. Онова, с което влизаме в контакт само по себе си не е нито добро нито лошо. То е нещо, което обективно се случва по стечение на обстоятелствата и е следствие на законите за причина и следствие. Нещата в света са явни - Миття. Нашите желания са тези, които правят нещата в света добри или лоши, приятни или неприятни. Нашето емоционално отношение към всичко, с което влизаме в контакт придава допълнителна окраска на предметите и явленията или ги персонифицира Когато следваме по-високи идеали, по-благородни и не себични цели, тогава нашите дребни желания отпадат и света с неговите постоянни промени престава да ни влияе. Тогава отново можем да видим нещата такива каквито са - Миття. Тогава нашето щастие престава да зависи от външните фактори и ние ставаме (емоционално) независими от света.   
 
16. МАЙИ ЧА АНАНЯЙОГЕНА БХАКТИХИ АВЯБХИЧАРИНИ - пълно, неотклонно отдаване и безкористна служба на Мен чрез твърдост в Йога. Тук Кришна се отъждествява с Парамишвара, Върховния Бог. Под твърдост в Йога се разбира постоянно да се помни идентичността между Атман и Брахман и да се търси божественото в индивидуалното. Това е изразено най-добре в думите на Хануман - най-големия поклонник на Бог Рама:
“Дехабхавена даша сми, Дживабхаве  твадхамсакаха. Атмабхаве твамеваахам” - Когато имам предвид тялото си аз съм твой слуга, когато имам предвид ума си аз съм част от Тебе, когато имам предвид Атман аз и Ти сме едно. 
     
17.ВИВИКТА ДЕША СЕВИТВАМ - да обича тихо и спокойно място. Това не означава Йогинът да стане отшелник, а нагласа да търси вътрешната тишина. Защото способността да оставаме спокойни независимо от околната обстановка, да сме доволни от това, което сме в момента, да можем да се насладим на вътрешната тишина ни прави по-сензитивни към външния свят, а тогава вече сме в състояние да виждаме във всичко, с което влизаме в контакт мистична красота и божественост (Добиваме ново зрение, ново око. Истинското трето око е не окото, с което виждаме в миналото или в бъдещето, а това, с което виждаме Божествените проявления.). В днешно време хората предпочитат места, които са шумни, пълни с екшън, увеселения и забава - кино, телевизия, пътуване, екскурзии и т.н., защото тишината и спокойствието плаши модерния човек. Модерния човек се опитва да избегне от “скуката и монотонността на ежедневието”. А това говори за неспокоен и пълен с желания ум.
 Колкото по-неспокоен е умът на човек, толкова по-впечатляващо преживяване му е необходимо за да избяга от себе си, от собствените си проблеми и тревоги. На някои хора им е нужно на посетят Ниагарския Водопад, Хималаите, Тадж Махал, Лувара за да могат да изпитат “вдъхновение”. Чувствителността, емоционалната сетивност, на тези хора е намаляла дотолкова, че всичко, което е по-малко от Айфеловата кула не може да привлече и задържи вниманието им. Те не са в състояние да видят, че Божествената проява е навсякъде - в обикновеното цвете може да се види толкова красота, колкото и в Мона Лиза, небето над нас нима не е по-грандиозна гледка от Хималаите. Само хората, които могат да ценят тишината на ума са истински възприемчиви и отзивчиви към за света. Те могат да видят грандиозността на океана и в капка вода. Истина е, че модерният човек има безброй желания, които изискват съответната обстановка за да бъдат задоволени. Но в крайна сметка дори и най-възбудения ум се стреми към свобода от желания, към вътрешна тишина, мир и спокойствие, дори и индивида да не го съзнава. За съжаление повечето хора избират погрешен метод за постигане на мир и вместо да се стремят към “тишина и спокойствие” те тръгват по пътя на свръх възбудата   
     
18. АРАТИ ДЖАНАСАМСАДИ - Рати означава да се обича нещо, представката А служи за липса на съответното качество; Джана означава хора и Самсади означава събиране. Така целия този израз означава някой, който не бива привличан от компании от хора. Отново това не бива да се взема буквално тоест, че Йогинът мрази събирането на хора. Това означава само, че Йогинът е независим от другите хора. Той не търси компанията на другите хора за да “избяга от собствената си самота или скука”. Хората, които обичат шумните компании и веселби се страхуват да останат сами и са зависими от другите. Докато Йогинът и неговото състояние на блаженство не зависят от външните обстоятелства.       
 
19.АДИАТМА-ДЖНАНА-НИТЯТВА - постоянство в Себепознанието. Това е постоянство в трите основни процеса - Шравана, Манана, Нидидхясана. С това се премахва Аварана Шакти. (виж фиг.2) 
   
20. ТАТВА-ДЖНАНА-АРТХА-ДАРШАНАМ - Татва в този контекст означава “истина” в смисъл на Абсолютната реалност, която стои зад всяко едно нещо;  Джнанам означава знание; Артха означава цел или край; Даршанам означава гледка, изглед, наблюдение. Така цялото може да се преведе като “Да не губим от поглед целта, която е - познание на Абсолютната Реалност”. Целта на Знанието за Себе-то е да се освободим от страданията и невежеството, да се събудим от съня на Самсара и Дван-Двас (двойките противоположности). Да се държи под око тази цел значи да се развива желанието за Себе познание и Освобождение - Мокша. Докато се постигне крайната цел това качество трябва да се развива и поддържа независимо къде се намираме и какво вършим. При проявата и анализа на едно или друго качество винаги трябва да се имат  предвид мотивите, с които се извършва конкретното действие, за да се определи дали то е качество на Карма, Бхакти и Джнана Йога.

Quiet

  • Гост
Re: 20 Качества на Джнани
« Отговор #1 -: 16 декември 2019 08:32:46, понеделник »
4 възгледа: бхакти -> карма -> джнана -> раджа ->
Описаните качества на джнани са от гледна точка на 'карма марга'. Като такива, те са спонтанни и не могат да бъдат резултат от личен избор. Защото ако себеотрицанието на бхакти йогина води до идентификация с обекта на неговата бхакти, при което възниква непривързаност към плодовете на действията (защото действията вече не са "за/заради", но "от"), тогава възникващото знание е лишено от себичност. И тогава кой е действащият/познаващият/избиращият?

От гледна точка на джнани знанието е преходно. И качествата.
Иначе средството се превръща в цел. Връщане в началото на цикъла.

Неактивен Брахман

  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 705
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: 20 Качества на Джнани
« Отговор #2 -: 16 декември 2019 08:33:19, понеделник »
Цитат
4 възгледа: бхакти -> карма -> джнана -> раджа ->
Виждал съм какви ли не възгледи. Класическото разбиране обаче е различно. Във класическата веданта се приема, че в зависимост от това каква е конституцията на различните хора, всеки човек има предразположение към един от трите основни вида йога, Карма, Бхакти или Джняна. Този вид йога се приема като основен за този човек, и останалите два вида остават само като спомагателни. Всеки човек има нужда от трите вида йога, но една е преобладаващата.

Това положение обаче е само в началото, когато практикуващият е все още начинаещ. Когато напредне, тогава трите основни пътя, трите марги, се сливат в едно. За тези които са напреднали в йога, вече няма карма, бхакти и джняна. Всичко е едно.

Неактивен Imago

  • Домакин
  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 1055
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: 20 Качества на Джнани
« Отговор #3 -: 16 декември 2019 08:33:51, понеделник »
Наистина няма особена разлика, защото нито една от тези три вида йога не е сампраджнята-йога.
Книги на Евразия
eurasia кльомба abv.bg
0888 07 56 14

Quiet

  • Гост
Re: 20 Качества на Джнани
« Отговор #4 -: 16 декември 2019 08:34:25, понеделник »
Класическото - според класиците, зависи кой век реферираме.
Наистина няма разлика, защото, това са фази на един и същ цикъл (на промяна на възприятието), който резултира в 4-тия раджа марга (атма-ниведана -> саттвика-тяга -> сампраджняна -> асампраджняна). Енергията на бхакти се изразява чрез карма йога, енергията на карма - чрез джняна йога, на джяна - чрез раджа йога, а раджа вдъхновява бхакти. И отново, и отново...Разликата е само в интензитета на преживяване (на качества).

Неактивен Брахман

  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 705
  • Пол: Мъж
    • Профил
Re: 20 Качества на Джнани
« Отговор #5 -: 16 декември 2019 08:35:06, понеделник »
Цитат
Енергията на бхакти се изразява чрез карма йога, енергията на карма - чрез джняна йога, на джяна - чрез раджа йога, а раджа вдъхновява бхакти. И отново, и отново...Разликата е само в интензитета на преживяване (на качества).
Един момент, един момент...Какви са тези енергии? Не съм чувал да се говори за енергии. Енергии няма. Освен ако четете тантрическите представяния. Но за там трябва човек да има конкретни знания за конкретен символизъм. Иначе ще се отплесне човек в блатото на суеверия и предрасъдъци, там където са всички съвремени ню ейдж...

Карма, Бхакти и Днана Йога са три вида подходи, с които се намалява силата на васаните, с които се намалява силата на желанията. Това е тяхната цел, нищо друго. Когато се намали силата на васаните, тогава умът става годен за медитация. Това е всичко.

Тези три вида подходи не са уникани само за Веданта! Има ги и в Йога сутрите на Патанджали, но... Имаго не ги е превел с коментариите и затова ви са неизвестни Емотикон Тези три подхода са също дадени и в Будизъм!! Те са универсални..

Quiet

  • Гост
Re: 20 Качества на Джнани
« Отговор #6 -: 16 декември 2019 08:35:39, понеделник »
Себеотрицанието на бхакти йогина се изразява в непривързано действане - от следването на безкрайните ритуали, до превръщането на всяко ежедневно действие в практика на причастяване, това развива у него непривързаност към резултатите от правеното.
Непривързаното-правене (неправенето) на карма йогина, се изразява в съзерцанието на самото действие, и развива у него способност за наблюдаване на промяната, при която възниква знание за процесите на окачествяване.
Съзерцанието на знанието възникващо в процесите на окачествяване, събужда у джняни трансцендентност на възприятието.
Спонтанността на трансцендентното възприятие на раджа йогина е източник на вдъхновение за себеотрицаване и причастяване на бхакта, и начало на нов цикъл, итн.

Бхакти е противоположност на джняна, а карма на раджа. Спрямо бхакта, джняни е недоверчив и свръхкритичен, спрямо джняни, бхакта е наивен и догматичен, спрямо раджа-марга, карма-марга е ограничен и праволинеен, спрямо карма-марга, раджа-марга е безцелен и хаотичен.

Но също така, всеки марга съдържа всички останали - себеотрицанието на бхакта не е възможно без познанието за обекта на отдаване, удивлението от трансцендентността и свободното от обвързване с полза усилие. Чистотата на действията на карма йогина е невъзможна, без отдаденост, познание за посоката на действие и трансцендетна свидетелност, итн, итн...

Всички варианти на промяна на възприятието, от обусловено към необусловено, към нито това.