Автор Тема: сексуално въздържание - Анатoмия на илюзията  (Прочетена 47 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен rtsvet

  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 795
    • Профил
сексуално въздържание - Анатoмия на илюзията
« -: 16 декември 2019 12:35:48, понеделник »
Сексуално въздържание - Анатoмия на илюзията
Всяко изучаване на анатомията започва с дисекция
Реших да нахвърлям някои мисли относно сексуалното въздържание в йога традицията и не само. Ще изпусна историко-религиозните предпоставки както и религиозната символика, които са разгледждани нашироко от редица индолози и дълги университетски бради. С това разглеждането ми ще се ограничи най вече до някои механизми за възникване и поддържане на (неправилни) вярвания и погрешна логика.

В редица индуистки и йога традиции се вярва, че семето е жизнена енергия, която трябва да се пази. Загубата на семето се равнява на смърт. Това не е чисто хатха йога или тантра. Така е в много от  традициите от ведически времена, като последнот е кодирано в легендите за намаляването и нарастването на луната и популярни до днес в Индия суеверия. Вярването може да се проследи и в традицията на аюрведа, където крайната субстанция е семето, последната съдържа най-много оджас или жизнеността на индивида. Накратко сексуалният нагон се разглежда като енергия, т.нар. сексуална енергия. Макар, че за въвеждането на „енергетическият” жаргон в съвременната западна култура  трябва да благодарим на К.Г. Юнг.

Т.е. твърди се, че сексуалната енергия или семето трябва да се пазят на всяка цена и така, човек ще придобие жизненост, сила и евентуално вечна младост. Какви са основанията за възникване на такава теза? Това са редица наблюдения:
1. След полов акт мъжа чувства спад на „енергията”, успокоява се и често му се приспива.
2. При въздържание от сексуални контакти, мъжа е по действен.
3. След настъпване на половата зрялост започва явното остаряване на организма Преди това изглежда, че човек расте и се развива.
4. Разбира се не на последно място ядовете за поддържане на домакинство и децата „състаряват” човек по-бързо.

Аз съм на мнение, че тук се касае за грешка в логиката на мислене и процеса на утвърждаване на хипотезите. По-долу ще се опитам да дам основанията си. Освен това ще помъча да представа потвърждения и предвиждания въз основа на тезата си.

Грешката в аргументи 3. и 4. може лесно да се проследи до объркване на съвпадението по време и причина и следствие, както и неизчистен от странични влияния експеримент. А именно човек трябва да си зададе въпросите: Ако не настъпи полова зрялост ще остарее ли организма?, Ако човек не води полов живот ще умре ли? При детайлно обследване може да се установи, че организма „старее” и търпи повреди в редица системи подобни на сенилните едновременно със съзряването си. Някои патологични случаи на не-настъпване на полова зрялост в някои хора и други организми не показват не-стареене и липса на смърт. Абсолютното полово въздържание наложено или поради патология, не показват липса на стареене. Т.е. даже и да не си губите семето пак ще умрете в добрият случай от старост и присъщите и дегенеративни изменения на тялото.

Точки 1. и 2. са значително по-интересни. Тук се касае за разглеждането на нагона като енергия. После се приписват всички характеристики на енергията на този сексуален нагон и се правят изводи. В логиката това се нарича, грешка на аргумента по аналогия. Пример за подобна грешка би било, след като се каже че вселената прилича на човешко същество (по сложност и организация) да се предположи, че вселената е възникнала след като една мъжка и една женска вселени са правили секс. Но какво дава основание за тази, аналогия между сексуалният нагон и енергията? Според мен това е чисто субективните  усещания описвани в точки 1. и 2.  В първата след секс човек усеща спад в енергията. Но уместен е въпроса, не е ли това просто успокояване? Успокояването и чувството на задоволство биха били уместни в еволюционен смисъл. Иначе не бихме имали желание да се размножаваме и полагаме всички усилия по отглеждането на потомство. Т.е. може би тук става въпрос за объркване на успокояването с спад в енергията. По точка 2 може да се разсъждава подобно, че неспокойствието породено от неудовлетвореността се погрешно отъждествява с повече енергия.  Последното  може да се докаже от факта, че хората, които се подлагат дълготрайно (с години) на сексуално въздържание не показват по-високи постижения, нито физически нито умствено. Може би е точно обратното, иначе всички монаси биха били най-добрите атлети и шахматисти. За да проверим тази теза, че сексуалността е просто нагон/желание нека видим как се чувства човек при други лиспси и подложен на други дълбоко физиологични желания. Ще разгледам глада. Глада бележи същите 2 характеристики както в точки 1 и 2. След като се наядем усещаме първо удовлетворение а спад в енергията/жизнеността. Когато сме гладни сме неспокойни и активни. Има изследвания, които даже показват, че на гладен стомах се мисли малко по-бързо. Това също има смисъл еволюционно, т.к. когато е гладен организма е нужно да е активен и да си търси храна. Е след като гладувате известно време ставате еуфорични, но след което следва спад в функциите. Значи аналогичното държане на други нагони потвърждава тезата ми, че секса не е енергия, макар липсата му да ни прави активни. За разлика от яденето обаче секса е свързан със съзряването, семейство и преставането на оргазма да се развива. Последното дава основание за цялата митология относно секса.

След като обясних механизмите на възникване на илюзията, остана по-интересната част. Остана да се отговори на въпроса, защо това вярване остава устойчиво и е разпространено сред редица религии в течение на много векове. Каква е разликата с другите нагони и какви особености тъкмо на секса довеждат то предписанията за въздържание.

По първият въпрос може да се изтъкне прагматичният аргумент, че човек, който се стреми към бога, няма много време за странични дейности. Тук е място да се подчертае, че сексуалното въздържание в НИКОЯ религия не е абсолютно необходимо условие за постигане на „просветление” или „освобождение”. Както ортодоксалните попове, така и равините така и брахмините и гуру и йоги са имали сексуални контакти и често се женят.  (За йогите се сещам за онази средновековна пиеса за йогата-капалика с неговата придружителка/дружка, които си загубили черепа от който яли). Значи няма религия, която да го изисква като абсолютно условие. Защо тогава? Контра въпрос: Представяте ли си манастир в който хората се женят,  карат, сдобряват, изневеряват, гледат си децата и т.н.т? Искам да кажа не е възможно да се организират хората които имат сексуални контакти в устойчиви религиозни общини. (ключова дума тук е „устойчиви” и то устойчиви с векове.) От друга страна непродуктивната част от населението, която нито сее нито жъне и не си отглежда потомството, е логично санкциониране с изискването да не създава потомство. Тези по-горните 2 причини (контрола, управляемостта и приемливостта за обществото) са истинските причини за нуждата от сексуално въздържание в религиозните общини. Т.е. това е наложено от еволюционни причини, макар да признавам известни прагматични ползи от това. Всъщност всяко общество контролира по някакъв начин сексуалността, иначе няма да има общество – това си е базова истина в антропологията.

На въпроса, как се съотнася тезата за сексуалността като нагон, с други такива в религиозните практики и защо имаме разлики. За яденето може да се каже, че всички религии имат обширни правили за управление на приема на храна и въздържанието. Да вземем християнството за пример. Навсякъде виждаме кондиционирането ядене=бог. И т.к. яденето естествено носи радост и задоволство, вярващият пренася тези чувства към своят бог, при това несъзнателно. Примерно преди ядене се казва молитвата и се благодари на бога за яденето. По време на големи религиозни празници се блажи и се яде обилно. Това е Великден и задушница и т.н.т. На бъдни вечер пак се яде особено, дава се от погачата на богородица и се съпреживява тайнството.  Християнството стига още по далече като отъждествява Христос с хляба и виното. Това се повтаря постоянно с всяка нафора и всяко причастие. Има и правила, кой да реже и дава хляба, кой взима пръв и т.н.т. Същото е и в редица религиозни течения в Индия. Тогава възниква въпроса, след като секса е нагон като яденето, защо имаме еднозначна забрана? Отговора е: нямаме, религиозната система просто управлява секса: Кога, как и с кой (има доса пикантни обичаи в някои вярвания)  Но въпроса е разбира се е легитимен поради различната специфика на практиките. Тук бих предложил: Има религиозни вярвания, където е имало опит за същото кондициониране и свързване на секс с бог. Секс=Бог. Това е ранната тантра. Тантрическият сексуален обред е едно постоянно кондициониране на секс с бог, като се почне от виждането на бог/богинята в сексуалният партньор. Логично е да се запитаме: Защо това не е станало масова практика, ами е отпаднало още през късното средновековие? Причина за това е спецификата на секса: Секса е социално общуване, Секса е свързан с чувства. Никой не е успял в общият случай да раздели секса от любовта, между мъж и жена освен в екстремните случаи. Т.е. секса е натоварен със създаване на социални връзки и съответните предпочитания. (не искам да го правя с 15 години по-старата жена на брат ми, не искам да го правя с дъртият свещеник) Т.е. секса води често до нежелани за управляващите социални връзки. Секса в по-голяма степен от яденето е свързан и с интимната душевност, която човек не винаги иска да споделя. И може би на първо място секса е свързан със създаване на потомство. (какво да се прави с децата?) Последното е свързано с инстинкти за отглеждане на собственото потомство/ майчин инстинкт и може би занемаряване на религиозните практики. Освен това секса сравнително лесно минава в „просто секс”, т.е забравя се за бог и се деградира религиозната практика. Така в късно средновековните  подражания на тантра, религиозната практика се изражда в претекст за оргия при управляващите принцове. С две думи поради по-горните особености в исторически план кондиционирането секс=бог се е доказало като неподходящо.

На нас ни остават религии, които контролират секса и ни твърдят, че секса води до остаряване.

Това беше много накратко и без необходимите цитати. Не споменах за други логически грешки като кръговият  (себе-потвърждаващият) се аргумент, които присъства в всяко вярване. Пропуснах и много цитати и примери от книгите по антропология (има някои интересни книги в антропологията за човешката сексуалност и обществото). Пропуснах и някои други възможни тълкувания. Не се побира в текст, но всеки може да си проучва сам.

Тук засегнах само погрешната логика и разглеждането на тезата „секса е нагон, а не енергия”.

Но ме гризе, че пропуснах някои весели вицове за секс и религия.   :)