Автор Тема: Кевала кумбхака  (Прочетена 71 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен rtsvet

  • Вивекин
  • *****
  • Публикации: 795
    • Профил
Кевала кумбхака
« -: 17 декември 2019 12:43:19, вторник »
Защо кевала кумбхака т.е. спиране на дишането описвано в толкова много йога писания и примерно Йога Сутра 2.51-53 да довежда до изясняване и просветление, вдигане на булото пред вътрешният взор? Темата е централна за Йога, и  присъства в повечето Хатха Йога писания и любимата на всички мистици поезия. По-долу представям един съкратен анализ, много ми се иска да го допълните с вашите разсъждения.

Ще започна с поезията, както подобава. Макар на английски текста да е достатъчно тромав сравнение с лекият бенгали.



Slowly, slowly, did I stop my breath in the bellows-pipe (of my throat).
Thereby did the lamp (of knowledge) blaze up within me,
and then was my true nature revealed unto me.
 
I winnowed forth abroad my inner light, So that, in the darkness itself,
I could seize (the truth) and hold it tight

Лалешвари
lallā-vākhyāni

Едно обяснение, може да се прочете в превода на ЙС в форума. ЙС 2.52  За мен обаче не е удовлетворително – т.к. нормално ума при кислороден глад започва да халюцинира, а не да се умиротворява! Даже при по-кратко задържане на въздуха усещането за дискомфорт е единственото, което занимава ума. Т.е. обяснението може да е по-заобиколно.

За какво става дума?

Спектъра на предположенията варира от:

1.   Получаване на инстаит за целостността на човешката личност, посредством изучаване на рефлекторната дейност и дейността на автономната нервна система или подобно експериментиране с жизнеността на организма или пранамая коша.
2.   Избистряне на мисълта и повишена способност за концентрация изпитвано след дихателни упражнения и волево спиране на дишането. Като че ли най-отговаря на ЙС.
3.   Техника на преминаване към REM сън, на базата на  свръх стимулация на мозъчният ствол и вагус нерва. Получаване на инстаит за модусите на действие на съзнанието и перцепцията.
4.   Получаване на инсаит от експериментиране с NDE (near death experience). Инсаит за преходността, и духа, като връщащ се в тялото.


Така казано е кратко, но недостатъчно ясно. По-долу ще поясня, като ще дам и някои дискусионни точки.

1.   Предложението се базира на интерпретациите на някои индийски гуру.  Техниката е проста – сериозно задържате дишането,  с цел да го държите ако трябва докато умрете.  По някое време рефлекторната дейност взима превес над „волевото” решение и вие почвате да дишате. Човек може да медитира върху тази  сила на жизнеността, която ни кара да дишаме. Всъщност „то диша”, ние само можем да варираме донякъде ритъма му! Дискусионна точка , е наличието на допълнителна мурча (припадък) кумбхака в класическите хатха източници. В много съвремани източници не без известно основание се казва, че кевала кумбхака е спонтано задържане при спиране на ума. Това никак не променя  съшността на въпроса, т.к. има други техники примерно за събуждане на кундалини, в които въздуха се задържа волево.

2.   След задържане на въздуха, субективно се изпитва усещане за по добра концентррация и „избистряне” на ума. Интелигентно предложение е, че упразнението стимулира адреналните жлези, да отделят адреналин и норадреналин и стероиди.  Стимулираме лангерхансовите острови да отделят глюкагон и черният дроб да отдели допълнително глюкоза. Всичко това само по-себе си има стимулиращ ефект в/у ЦНС и подпомага концентрацията и приповдига тонуса и настроението. Но според мен основният механизъм е друг, както се вижда от цитираните изследвания. Това което се случва, е че ние имаме рязко покачване на Церабралният кръвопоток, както и променливо поведение на Артериалното налягане. Т.е. имаме една добра перфузия на кръв в мозъка. Последвало повишаване на кислорода достъпен за ЦНС. Всичко това съчетано с обща стимулация на автономната нервна система. Дискусия заслужава разбира се предходното състояни, както и последвалата рефлекторна хипервентилация и тахикардия.

*Mechanisms of the cerebrovascular response to apnoea in humans - J Physiol (2003), 548.1, pp. 323-332 Tadeusz Przybylowski*, Muhammad-Fuad Bangash†, Kevin Reichmuth†, Barbara J. Morgan‡, James B. Skatrud† and Jerome A. Dempsey*
* Cerebral haemodynamics during the Mueller manoeuvre in humans.
Reinhard M, Hetzel A, Hinkov V, Lücking CH. PMID: 10886262
* Effect of the Mueller manoeuvre at different lung volumes on left ventricular performance in normal subjects.
Smucker ML, Cassidy SS, Nixon JV. PMID: 6685593


3. В поста си „светлината в края на тунела” изказах съмнението, че част от йогическият инсаит може да е на базата на съзнателен REM сън, както и експерименти с съзнанието в него. поста Преглед на литературата има в цитираната статия и по-долу статия от Ланцет. Изпадане в REM може да предаде и някои особености на NDE, макар че както отбелязва Ланцет, няма същата психологическа трансформация, както в естественото NDE. Затова NDE е в отделна точка.  Въпреки това отпадането на ограничението на тялото и на законите на физиката, определено може да  е „отварящо очите” преживяване за филофски настроеният.

4.   Тази точка изглежда като че ли ясна от само себе си. При халюцинациниране не става въпрос само за визуални халюцинации, появяват се смущения в осъзнаването на картите на тялото, т.е. човек може да се чувства все едно че няма тяло или е отстрани на тялото си. Халюцинации за мистична светлина също се появяват при определени ситуации, примерно когато невроните в визуалният кортекс почнат да измират поради липса на кислород.   Разбира се инсайта за собствената смъртност, както и за отпадането на тялото, са водещи. Недостатък е, сравнително малкият брой хора които имат такива преживявания  (<10%) Т.е. гранция, че ще ви просветне няма, а вероятността за повреда е голяма.


* Near-death experience in survivors of cardiac arrest: a prospective study in the Netherlands
Pim van Lommel, Ruud van Wees, Vincent Meyers, Ingrid Elfferich
* Sabom MB. Light and death: one doctors fascinating account of near-death experiences. Michigan: Zondervan Publishing House, 1998: 37-52.
* Penfield W. The excitable cortex in conscious man. Liverpool: Liverpool University Press, 1958.
* Meduna LT. Carbon dioxide therapy: a neuropsychological treatment of nervous disorders. Springfield: Charles C Thomas, 1950.
* Whinnery JE, Whinnery AM. Acceleration-induced loss of consciousness.  Arch Neurol  1990; 47: 764-76. [PubMed]
* Jansen K. Neuroscience, ketamine and the near-death experience: the role of glutamate and the NMDA-receptor. In: Bailey LW, Yates J, eds. The near-death experience: a reader. New York and London: Routledge, 1996: 265-82.
* Greyson B. Biological aspects of near-death experiences.  Perspect Biol Med 1998; 42: 14-32. [PubMed]